Решение № 871 от 22.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4679/2020 г.

Решение № 871 от 22.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4679/2020 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Н. Янакиев, от [населено място], подадена чрез адв. И. Иванова, с искане за отмяна на разпоредбата на чл. 18б, ал. 9, т. 2 от Наредба І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба І-45) (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), издадена от министъра на вътрешните работи, предвиждаща: след получаване на табели с регистрационен номер и част втора на свидетелството за регистрация на ПС в отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по регистрация на ПС, да се предприемат действия по: т. 2. (изм. ДВ, бр. 47/2019 г., в сила от 1.07.2019 г.) унищожаване на табелите с регистрационен номер, прилагане на част втора на свидетелството за регистрация на ПС към архив и отразяване в АИС – КАТ в случаите, когато няма обжалване, при потвърждаване от съда при обжалване, или с писмено съгласие на собственика, в случаите при обжалване, когато още няма резултат от обжалването след изтичане срока на ЗППАМ. След постановяването на определение по хода на делото от 8.06.2020 г., обнародване на оспорването и подадена молба за присъединяване, с разпореждане от 6.11.2020 г. като жалбоподател е конституиран и П. Запрянов от [населено място], чрез упълномощения адв. Бойчев от АК-Хасково. Наведени са съображения за незаконосъобразност на цитираната норма, поради допуснати процесуални нарушения, пряко противоречие със законови разпоредби, нарушение на чл. 26 и чл. 28 ЗНА, несъответствие с европейските правни норми и добри практики, както и противоречие на чл. 8 ЕКЗПЧОС. Иска се отмяна на процесната разпоредба или прогласяване на нищожността й - с оглед недопустимото уреждане с нея на ПАМ, която не е установена със закон или указ, по арг. от чл. 22 и чл. 23 ЗАНН. В проведеното съдебно заседание жалбоподателят Н. Янакиев не се явява, представлява се от адв. Иванова, която поддържа жалбата по подробно изложените в нея съображения. Претендират се разноски, съгласно представените списък и доказателства. Жалбоподателят П. Запрянов не се явява и представлява. С нарочна молба от 4.11.2020 г. на пълномощника му адв. Бойчев, е заявил, че не възразява срещу нередовното им призоваване, моли да се считат уведомени, поддържа жалбата и моли в тяхно отсъствие, заради пандемичната обстановка, да се даде ход на делото. Претендират се разноски. Ответната страна - министър на вътрешните работи, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпила е на 5.11.2020 г., писмена молба от процесуалния му представител Б. Пиперкова, с която моли да се даде ход на делото, приложени са писмени бележки по съществото на спора, копие от пълномощно и разпечатки от Портала за обществено обсъждане и от интернет страницата на МВР. Представителят на Върховната административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбите са процесуално допустими. Предмет на оспорване е разпоредба от подзаконов нормативен акт, съгласно нормата на чл. 185 АПК. Правният интерес на жалбоподателите, абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, е разрешен с горецитираните определение и разпореждане, /като собственици и водачи на МПС, а Янакиев – и като пряко засегнат поради наложената му ПАМ/, без ограничение във времето, съгласно указаното в чл. 187, ал. 1 АПК и при липса на друго оспорване или влязъл в сила съдебен акт по такова досежно процесната разпоредба. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Без основание се твърдят в първоначалната жалба допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при изработването на Наредбата – чл. 26, чл. 28, чл. 20 и чл. 21 ЗНА. Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, е издадена от министъра на вътрешните работи, по делегация от чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Съгласно текста на чл. 140, ал. 2 ЗДвП, условията и редът за регистриране, отчет, спиране и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Представените с административната преписка и допълнително доказателства, оборват направените оплаквания. Към проекта за Наредба за изменение и допълнение на Наредба № I-45, обнародвана в ДВ бр. 47/2019 г., в сила от 1.07.2019 г., с която е приета в тази й редакция /§ 10, т. 4 на окончателния вариант/ атакуваната разпоредба, е издадена при спазване на регламентираните в ЗНА процедури. Проектът е публикуван на интернет страницата на МВР на 28.02.2019 г. за обществено обсъждане, приключено на 30.03.2019 г. – в нормативно определения срок, качен е и на Портала за обществено обсъждане в същия срок, видно от приобщените разпечатки. Изготвена е и е приобщена по делото справка с отразени бележки, предложения и констатации за приемането или неприемането на постъпилите по реда на чл. 26, ал. 3 ЗНА становища, като прегледът на същата показа липса на постъпили такива по отношение на процесната разпоредба. Видно от изложените, в изпълнение на чл. 28, ал. 2 ЗНА мотиви, Наредбата за ИД на Наредба № I-45, е изготвена в изпълнение на РМС № 704/2018 г., за приемане на мерки за трансформация на модела за административно обслужване, с посочване на конкретните цели и очаквани резултати от прилагането й. Такива се съдържат и в изготвената подробна докладна записка от 6.06.2019 г. до министъра на вътрешните работи, с приложени доказателства, включително предходни докладни записки и такива във връзка с проведеното обществено обсъждане. Проектът е съгласуван с МО, /писмо от 21.03.2019 г., без забележки/ и с МТИТС-писмо от 25.03.2019 г., с едно предложение, с което е изпълнено изискването на чл. 140, ал. 2 ЗДвП. Оценка за въздействие не е извършвана, тъй като в случая не се предвижда такава – Наредбата е издадена от министър, а разпоредбата на чл. 19 и сл. ЗНА, се отнасят до актовете на МС. Не е изготвена и таблица за съответствие с европейското право, тъй като не се предвижда въвеждане на европейско законодателство, затова и наведените в жалбата доводи в тези два пункта са несъстоятелни. Изложеното налага извода, че оспорената разпоредба е издадена от компетентен орган, по силата на предоставена му законова делегация с чл. 140, ал. 2 ЗДвП, при спазване на предвидените процесуални изисквания. При извършената проверка не се установява и пряко противоречие на оспорената подзаконова разпоредба с разпоредби от по-висок ранг. В случая Янакиев е обосновал правния си интерес с обстоятелството, че след наложена му на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП, ПАМ № 20-0456-000001/07.01.2020 г., с която е прекратена за срок от 6 месеца регистрацията на ППС - "Порше" модел "Кайен", с регистрационен номер "ННННННН" и е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповедта за прилагането й, с окончателното решение № 69/23.03.2020 г. по адм. д. № 56/2020 на АС-Шумен, жалбоподателят търпи вреди именно от унищожаването на уникалния регистрационен номер на л. а., за който е заплатил сумата от 7000 лв. Принудителните административни мерки са форма и легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна природа те са актове на държавно управление, целящи осигуряването на безопастността на движението чрез конкретни мерки за предотвратяване на нарушения и преустановяване на такива. В чл. 171 ЗДвП са конкретизирани осем вида ПАМ: временно отнемане но свидетелството за управление на МПС, временно спиране от движение на ППС, /до отстраняване на техническа неизправности и несъответствия и заплащане на неплатени глоби/, прекратяване на регистрацията на ППС /в сила от 3.01.2018 г. / на собственик, който: а/ не е правоспособен водач, не притежава валидно свидетелство за управление или то му е отнето, както и собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства и б/ с концентрация на алкохол над 0.5.1000 и/или употребил наркотични вещества и производни им, при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и т. н. "Прекратяване на регистрацията" по смисъла на закона, съгласно легалното определение в § 6, т. 69 ДР на ЗДвП, е отмяна на разрешението превозното средство да се използва в пътното движение, а съгласно чл. 172, ал. 4 ЗДвП, в случаите по чл. 171, т. 2а, се изземват и табелите с регистрационен номер, с осигурена възможност /ал. 7/, МПС да бъде транспортирано в срок от 12 часа от правоспособен водач. В случая ПАМ е с преустановителен характер, наложената след съставен АУАН, за нарушения по чл. 102, т. 1 ЗДВП /затова, че Янакиев, като собственик на МПС е допуснал/предоставил управлението на л. а. на непълнолетния си син/ и по чл. 150 ЗДвП, вр. чл. 26, ал. 3 ЗАНН – че като родител е допуснал управление на МПС от неправоспособно лице. Видно от мотивите на постановения съдебен акт, с оглед представената справка за нарушител/водач на МПС, на жалбоподателя са издадени 37 наказателни постановления и фишове за нарушения по ЗДвП. Неоснователно се преценява и твърдението в първоначалната жалба, че в оспорената разпоредба са налице фактически грешки и непълноти, като липсва ясно разграничение кои регистрационни табели подлежат на унищожаване, като очевидно се третират еднакво всички такива по глава 3-та от Наредбата. Анализът на приетият в Наредбата подход на унищожаване на табелите с регистрационни номера не касае само конкретно обсъждания случай или само наложени ПАМ. Такова е предвидено и при първоначална регистрация на ново превозно средство /чл. 12, ал. 4, вр. ал. 1, т. 9/; в хипотезата на чл. 12а, ал. 5, вр. ал. 1, т. 10, както и в чл. 12б, ал. 3; при промяна в регистрацията на ППС се подменя свидетелството за регистрация, а регистрационните номера – по желание на собственика /чл. 17, ал. 1/, като съгласно ал. 3 представените табели се изземват и унищожават; в хипотезата на § 18, ал. 2 за първоначална регистрация на внесено в страната ПС; при прекратяване на регистрация – чл. 18б, ал. 1, т. 3 – при унищожаване на ПС или предаването му за разкомплектоване; ал. 12 – в случаите по ал. 11, т. 2 на собственик на ПС с чужда регистрация, с постоянен адрес в РБългария свидетелството за регистрация се връща след изтичане срока на наложена ПАМ, а отнетите табели се унищожават; чл. 11 - при използване на издадени не по установения ред табели с регистрационен номер и/или документи, или когато същите са с изтекъл срок на валидност, табелите и документите се изземват от органите на пътната полиция, като това обстоятелство се отбелязва в акта за административно нарушение, а иззетите табели и документи се унищожават от звената "Пътна полиция" по месторегистрацията на превозното средство и пр. Казаното потвърждава извода, че в Наредбата е предвиден ред за унищожаване не само при издадени НП и влезли в сила ПАМ, а и в изрично конкретизирани случаи. В тези като настоящия, с наложена ПАМ, унищожаването е обвързано с изхода от съдебното обжалване. В Наредбата изрично са посочени хипотезите на служебно прекратяване на регистрацията, като в чл. 18б, ал. 1, т. 9 е визирано служебно заличаване при прилагането на чл. 143, ал. 11 ЗДвП, отнемане на част втора на свидетелството за регистрация и табелите с регистрационен номер в случаите по гл. шеста ЗДвП. Разписана е в закона и процедура по уведомяване за установено нарушение, място и начин на съхранение на отнетите табели, отразяване на причината и датата на служебното прекратяване на регистрацията в информационната система КАТ, наличието на обжалване на заповедта за прилагане на ПАМ, а отнетите табели с регистрационни номера и част втора от свидетелството за регистрация се изпращат в отдел/сектор "ПП" при СДВР, съответно - ОДМВР по регистрацията на ПС, след изтичане на срока на ПАМ, или получаване на окончателния съдебен акт от обжалването. С оглед резултатът от него, действията са в две посоки – при отмяна на НП или заповедта за прилагане на ПАМ, се връща на собственика част втора от свидетелството за регистрация и се поставят регистрационните табели, в обратния случай, при потвърждаването и влизането в сила на актовете, част втора от свидетелството за регистрация се архивира и табелите с регистрационни номера се унищожават, като тези факти се отразяват в АИС-КАТ. Затова неоснователно в присъединената жалба се твърди, че след като е обвързана със срок /от 6 м, до година/, най-тежката ПАМ - прекратяване на регистрация на ППС, след изтичането на срока подлежи на възобновяване – при служебно прекратена регистрация последиците се възстановяват само при отменени от съда НП или заповед, но не и при наложена влязла в сила ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Естествено процесната ПАМ не може да бъде безсрочна, като след изтичането на срока за налагането й, могат да се предприемат съответните действия за използване на ПС в пътното движение. С оспорената разпоредба не е нарушен и конституционният принцип на свободно придвижване – регистрацията на ПС е дейност, осъществявана от държавата и при случаите на нарушения по ЗДвП със засилена степен на обществена опасност се прилага държавната принуда, отношенията на власт и подчинение, за да се санкционират нарушаващите правилата на закона и се създадат условия за спокойно и безопасно придвижване. Неоснователно е и твърдението за нарушаване на европейски норми и противоречие с чл. 29а и сл. от Закона за дейностите по предоставяне на услуги, /заглавието е цитирано неточно/, забраняващи пряко или непряко осъществяване на дискриминация спрямо получателя на услугата. Съгласно чл. 2 от същия, "услуга" е всяка стопанска дейност, извършвана срещу възнаграждение или за собствена сметка от доставчик на услуги. Министерството не извършва услуга - регистрационните табели са собственост на държавата и тя има правото да се разпорежда с тях, включително и да ги унищожава с преценка по целесъобразност. Същите се предоставят на собствениците на ППС срещу заплащане на такса, която се събира в системата на МВР по Закона за държавните такси, което впрочем се сочи и в самата жалба. Неоснователно е и твърдението за недопустимото уреждане с оспорената разпоредба на ПАМ, която не е установена със закон или указ, по арг. от чл. 22 и чл. 23 ЗАНН. Противоречие с норма от по-висок ранг и в този случай не е налице - унищожаването на регистрационните табели е било предвидено и в редакцията на разпоредбата през 2017 г., преди изменението й, като с нея не се налага ПАМ, /те са уредени в ЗДвП, както вече се посочи/. Касае се за последица от прилагането на наложена и потвърдена със съдебен акт такава, като израз на намесата на държавната власт, което не представлява форма на дискриминация или нарушено право на собственост. Голословно и без логични правни аргументи се твърди неравно третиране на двете групи лица-нарушители на едни и същи норми - тези получили регистрационни табели на случаен принцип и притежаващите уникални такива, след като последните понасяли "различна тежест на наказанието" с унищожаването им. Фактът, че жалбоподателят е подал заявление и се е възползвал от предоставената в чл. 24, ал. 6 възможност, като е заплатил "233 пъти над стандартната такса" за получаването на различен от обичайния регистрационен номер, е ирелевантен за спора - това е негов личен избор, за удовлетворяване на негова вътрешна потребност, субективно желание при наличие на възможност, но в никакъв случай то не е израз на "друго убеждение". Затова се приема възражението, че точно обратното би се получило, ако при пускане в движение на МПС се предвиди да се връщат табелите с уникални регистрационни номера - техните собственици ще се окажат привилигировани спрямо останалите нарушители с наложена идентична ПАМ. По така изложените съображения следва да се приеме, че оспорената подзаконова разпоредба е издадена от компетентен орган, в рамките на законова делегация и не противоречи на нормативни разпоредби от по-висока степен, с оглед което подадените жалби са неоснователни. Воден от горното, Върховният административен съд, в тричленен състав при Второ отделение, на основание чл. 193, ал. 1, пр. последно АПК,