Решение № 3511 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5644/2014 г.

Решение № 3511 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5644/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите против решение № 415 от 04.03.2014 г. по адм. дело № 89/2014 г. на Административен съд - Монтана, с което е отменена заповед № 1096/06.12.2013 г. на същия административен орган, с която Стефка Петрова Цекова е отписана от публичния регистър на лица за упражняване на частна лесовъдска практика и е обявено за невалидно удостоверение № 1046-1/23.02.2012 г. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не е взето предвид, че предпоставките на чл. 239, т. 6 от Закона за горите (ЗГ) за отписване на регистъра са осъществени. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Ответницата оспорва касационната жалба. Излага съображения, свързани с незаконосъобразността на издаденото против нея наказателно постановление, с което е установено нарушение на изискванията за издаване на позволително за сеч. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е нeблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - Монтана е постановено в противоречие с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с правомощията на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, при спазване изискванията за форма и на административнопроизводствените правила (заповедта е издадена след предложение на комисията по чл. 231, ал. 2 от ЗГ, с оглед данни за допуснато нарушение от Цекова при издаване позволително за сеч). Изводът на съдебния състав за отмяна на заповедта, с която Цекова е отписана от публичния регистър на лицата, упражняващи частна лесовъдска практика и издаденото й удостоверение е обявено за невалидно, е направен при неправилно тълкуване и прилагане на закона. В случая е установено, че Стефка Цекова, вписана в регистъра за упражняване на лесовъдска практика (обстоятелство неоспорено от страните), издава на 04.01.2012 г. позволително за сеч № 0028028 в нарушение на чл. 55, ал. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите във връзка с чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Нарушението е констатирано с акт за установяване на административно нарушение № 396/30.03.2012 г. от служител на Регионална дирекция по горите - Берковица. На това основание директорът на Регионална дирекция по горите - Берковица издава наказателно постановление № 396/02.05.2012 г., с което на Цекова е наложено административно наказание. Постановлението е потвърдено от състав на Административен съд - Враца с решение № 241/06.11.2013 г. по к. н. а. х. д. № 357/2013 г., влязло в сила на датата на постановяване. При тези данни първоинстанционният съд неправилно приема, че оспорената заповед е издадена в противоречие с нормата на чл. 239, т. 6 от ЗГ. Цитираният текст регламентира отписване от регистъра за упражняване на лесовъдска практика на лице, вписано в този регистър, когато издаде позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на ЗГ или подзаконовите актове по неговото прилагане. В случая с влязло в сила решение е установено, че Цекова е издала позволително за сеч в нарушение на чл. 55, ал. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите. Следователно материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 239, т. 6 от ЗГ са осъществени и са налице основания за отписване на Цекова от регистъра за упражняване на лесовъдска практика. Ето защо настоящата инстанция приема, че издадената в този смисъл заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, предмет на оспорване, е постановена при спазване на материалния закон, а изводът на състава на Административен съд - Монтана в обратния смисъл е направен в противоречие с нормативната уредба. С постановяване на цитираната заповед е постигната и целта на закона - опазването, поддържането, подобряване състоянието на горите и природосъобразното стопанисване на горските територии да се осъществява на високо професионално равнище от лица, които добросъвестно изпълняват задълженията си в съответствие със закона. Ето защо изводът на съдебния състав за нарушаване целта на закона също не се споделя от настоящата инстанция. Доводите на ответницата по касационната жалба за нарушения, допуснати в производството по издаване на наказателното постановление, не могат да бъдат взети предвид в настоящото производство, което, както правилно приема първоинстанционния съд, е отделно от административнонаказателното, приключило с влязло в сила решение на Админстративен съд - Враца. Тези възражения е следвало да бъдат направени в производството по оспорване законосъобразността на наказателното постановление, в което Цекова е можела да защити правата си пред две съдебни инстанции. В този смисъл съображенията на административния съд, свързани с противоречия между съставения констативен протокол и акта за установяване на административно нарушение, също не могат да бъдат взети предвид и да обосноват незаконосъобразност за заповедта за отписване от регистъра, тъй като са извън предмета на делото, а и спорът относно наличието на основания за реализиране на административнонаказателната отговорност на Цекова за нарушение на Наредба № 8 за сечите в горите при издаване на позволително за сеч е разрешен с влязло в сила съдебно решение. Доводите за отсъствие на обстоятелствата, предвидени в нормата на чл. 239, т. 5 за отписване от регистъра, изложени от представителя на Върховната административна прокуратура, също са неоснователни. Съгласно нормата на чл. 233, ал. 1 от ЗГ лесовъдската практика включва различни дейности, които не се изчерпват с издаването на позволителни за такива дейности. Ето защо нормата на чл. 239, т. 5 от ЗГ следва да се приложи, когато се установят нарушения, извършени при упражняване на дейностите, за които не се изисква позволително. В този смисъл разпоредбата на чл. 239, т. 6 е специална, тъй като предвижда отписване от регистъра в случаите на допуснато нарушение при издаването на позволително за дейност в горските територии, като в тези хипотези не е необходимо нарушението, установено с влязъл в сила акт, да е повече от едно. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд - Монтана е постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постановено нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Стефка Петрова Цекова против заповед № 1096/06.02.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите да бъде отхвърлена. Както вече се посочи административният акт е издаден от компетентния орган, при спазване изискванията за форма и административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което не са налице основания за неговата отмяна. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,