Решение № 2150 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6250/2013 г.

ВАСIII отделение14.02.2014 г.докладчик Светлана Борисова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 753/25.03.2013 г. по адм. д. № 4071/2012 г. на Административен съд - Варна, второ отделение, ХХ състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд в друг състав. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2150 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6250/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ричард Стюарт Уудръф и Теодора Антонова Уудръф, двамата от с. Боряна, общ. Дългопол, обл. Варна, против решение № 753/25.03.2013 г. по адм. д. № 4071/2012 г. на Административен съд - Варна, ХХ състав, с което е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за вреди. Твърдят, че административният съд не е изпълнил указанията, дадени му с определение № 2159/14.02.2013 г. и без да изясни фактическата обстановка по делото, се е позовал на липсата на влезли в сила решения относно незаконосъобразни действия и бездействия на ответника. Мотивират, че адм. д. № 4335/2012 г. на Административен съд - Варна е прекратено по тяхно искане, предвид прекратеното бездействие на ответника. Производството с правно основание чл. 257 от АПК е без предмет и това е обосновало прекратяването му. Но искът за вреди, предмет на настоящото производство, се основава на продължилото четири години бездействие на ответника и неговото разглеждане следва да продължи. Предвид тези доводи искат да бъде отменено оспореното решение и бъде решено делото по същество. Претендират заплащане на съдебните разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - община Дългопол, редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Решението е обосновано, решено при спазване на материалния и процесуалния закон. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай не са установени незаконосъобразни действия и бездействия на ответника. Целта на иска по чл. 257 от АПК е не да се установи бездействие, а да се задължи административният орган да извърши дължимо действие в определен от съда срок. Община Дългопол само регистрира пчелните семейства съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за пчеларството, но няма контролни и наказващи функции. Съдът е съобразил липсата на доказателства за материалноправните предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Административният съд е бил сезиран с искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени от Ричард Стюарт Уудръф и Теодора Антонова Уудръф против община Дългопол за присъждане на обезщетение за претърпяна неимуществена вреда в размер на 1500 лв. в резултат на незаконосъобразни действия и бездействие на общината. Отговорността на ответника е ангажирана поради незаконосъобразното регистриране на пчелните семейства - 175 кошера, в имота на Лефтер Недечев Стоянов, съсед на ищците. Същите са се позовали на нарушение на разпоредбата на чл. 27 от Наредбата на община Дългопол относно допустимия брой отглеждани селскостопански животни, както и на бездействието на ответника да прекрати незаконосъобразната регистрация на пчелните семейства. След прекратяване на производството по делото, с определение № 2159/14.02.2013 г. по адм. д. № 1745/2013 г. на ВАС, трето отделение, определението е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него, като ВАС е дал подробни указания за разглеждането му. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил предявения иск. За да постанови този резултат, е приел, че след предявяване на иска е разделил производствата и е образувал дела срещу незаконосъобразни действия и бездействие на ответника, които са били прекратени. Няма влезли в сила съдебни актове по чл. 257 и чл. 253 от АПК относно незаконосъобразни действия и бездействие на община Дългопол. С оглед на това е приел, че не са налице установени незаконосъобразни действия и бездействия на ответника по чл. 204, ал. 4 от АПК и с оглед на това не е налице първата предпоставка за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението е недопустимо - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Съдът се е произнесъл по непредявен иск и при неспазване на задължителните указания на Върховния административен съд при по-нататъшно разглеждане на делото - нарушение на чл. 224 от АПК. В отменителното си определение състав на ВАС, трето отделение, подробно е обяснил, че разделянето на производството на три отделни производства е неправилно /срещу незаконосъобразни действия, незаконосъобразно бездействие и исково производство/. Изрично е посочил, че в исковото производсво за обезщетение за вреди преюдициално се разглеждат въпросите за осъществени от ответника незаконосъобразни действия или бездействие така, както са описани от ищеца в исковата молба. Това означава, че спорните факти не се изясняват в отделни дела, а в самото дело за обезщетение и съдът се произнася по тях само в мотивите си, без да произнася диспозитив по отношение на действия и бездействие на ответника. Поради това е без значение соченото от административния съд в настоящото решение, предмет на касационно оспорване, че образуваните дела с предмет установяване на незаконосъобразни действия и бездействие на ответника, са били прекратени. Самата разпоредба на чл. 204, ал. 4 от АПК задължава съда да изяснява тези факти в хода на исковото производство. В обжалваното решение съдът не се е произнесъл по спорните факти, от което следва, че не е разгледал предявения иск. Не е указал на страните да представят доказателства относно изложените техни доводи и възражения и не е обсъдил нито твърденията, нито представените доказателства. Вместо да спази указанията на касационната инстанция, които са задължителни за разглеждане на спора, съдът се е опитал да ги опровергае, което е недопустимо. Поради това направеният извод, че искът е неоснователен поради липсата на влезли в сила решения на съд по чл. 250 от АПК и по чл. 257 от АПК, е в нарушение на процесуалния закон и по конкретно на разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК. Законът изисква установяването на незаконосъобразността на действията или бездействието на ответника да става в едно производство, което е исково по своя характер. А преюдициалността на това установяване означава, че съдът се произнася по тях в мотивите си и не се произнася с решаващ диспозитив по тези преюдициални въпроси. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на същия съд в друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с указанията на Върховния административен съд, дадени с отменителното определение № 2159/14.02.2013 г. по адм. д. № 1745/2013 г. на ВАС, трето отделение, както и на указанията на касационната инстанция, дадени с настоящото решение. На установяване подлежат спорните факти по делото относно регистрацията от ответника на пчелните семейства в имота на Лефтер Недечев Стоянов в нарушение на Наредбата на община Дългопол /копие от която е приложена по делото/, размера на неимуществените вреди, причинени на ищците в резултат на незаконосъобразните действия или бездействие на ответника и причинната връзка между тях. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1