Решение № 14667 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1198/2018 г.

Решение № 14667 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1198/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Б. Ибрямов от [населено място], подадена чрез пълномощник, против решение № 127/15.12.2017 г., постановено по адм. д. № 342/2017 г. на Административен съд - Шумен, с което съдът е отхвърлил жалбата на Ибрямов срещу заповед № 17-0869-001068/16.10.2017 г. на началник-сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР – Шумен за прилагане на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от една година". Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е приел за законосъобразен определения в заповедта срок, защото същият не е съобразен с принципа на съразмерност, обективиран в чл. 6, ал. 2 АПК. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Искането да бъде изменена заповедта за прилагане на ПАМ с намаляване на определения от административния орган срок не се поддържа в хода на производството. Ответникът - началникът на сектор "Пътна полиция" към ОД МВР – Шумен, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че след извършена проверка контролните органи по безопасност са установили, че на 14.10.2017 г. около 00: 01 часа в [населено място] на ул. "Генерал Драгомиров" в посока ул. "Самара" Б. Ибрямов е управлявал собствения си лек автомобил "Сузуки Гранд Витара" след употреба на алкохол, установена с техническо средство "Алкотест 7510", с фабричен № ARBA-0092, като отчетената стойност е 1. 30 промила. Констатациите от проверката са отразени в съставения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 065830/14.10.2017 г.. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 17-0869-001068/16.10.2017 г. на началник-сектор "ПП" към ОДМВР - Шумен на Б. Ибрямов е приложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 1 година, считано от 14.10.2017 г., на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП. При безспорно установените релевантни факти по делото и след като е извършил проверка за законосъобразността на акта, съдът е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. При правилно установена фактическата обстановка първоинстанционният съд е обосновал правилен извод за законосъобразност на оспорения акт. За конкретния случай материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП е осъществена - касаторът е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 промила, за което деяние е съставен АУАН от компетентните длъжностни лица. Както правилно е приел съдът, в заповедта са посочени правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на акта, като е цитирана относимата правна уредба. Констатациите в АУАН не са оборени в съдебноадминистративното производство и съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП актът има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Правилен е и изводът на първоинстанционният съд, че заповедта съдържа необходимият обем мотиви съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, които се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка. Досежно срока на мярката в хипотеза на чл. 171, т. 2а ЗДвП органът действа при условията на оперативна самостоятелност. ЗДвП предвижда горна и долна граница на срока /6 месеца до една година/. В оперативната самостоятелност на органа е да определи срок, съразмерен на тежестта на нарушението. В случая продължителността на срока на мярката е мотивиран с високата степен на обществена опасност, създаваща предпоставки за настъпване на пътно транспортно произшествие. Нарушението е с висока степен обществена опасност. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че срокът на този вид ПАМ не е обвързан с момента, до който се решава въпроса за отговорността (наказателната или административнонаказателната), която следва да носи деецът. Обстоятелството, че съгласно приложеното по делото споразумение по НОХД № 2574/2017 г. по описа на Районен съд - Шумен на Ибрямов е наложено наказание "лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца", а приложената ПАМ е със срок от една година, не обосновава незаконосъобразност на обжалвания акт. Принудителната административна мярка не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от правораздавателния акт, с който се установява нарушение и се налага наказание. ПАМ е форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. В случая мярката е с преустановителен и превантивен характер. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, конкретната ПАМ се прилага с определен срок. Целта на Закона за движение по пътищата е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Предвид изложеното, постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, такива следва да бъдат присъдени в размер на 50 лв. Воден от горното, Върховният административен съд