Решение № 14891 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6425/2009 г.

Решение № 14891 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6425/2009 г., IV о., докладчик съдията Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Областния управител на София област срещу решение № 5, постановено на 09.03.2009 г. от Административен съд София град по адм. д. № 5278/2008 г. Поддържа се нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административно производствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Столичен общински съвет и заинтересованата страна Кръстьо Якимов оспорват жалбата. Заинтересованата страна Вергиния Якимова не е взела становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице твърдяните нарушения при постановяване на обжалваното решение. Според него доколкото съществува имуществен спор между държавата и общината, то той може да бъде разрешен по общия исков ред, но това не води до незаконосъобразност на решението на общинския съвет. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество, по наведените касационни доводи за неправилност Върховният административен съд установи следното: С жалба до административен съд София град Областният управител на област София на основание чл. 45, ал. 4, изр. 2, предл. 2 във вр. с ал. 12 от същата норма на ЗМСМА и чл. 149 ал. 1 от АПК е оспорил решение № 451, прието на заседание № 17, провело се на 24.07.2008 г. на Столичен общински съвет, поддържайки неговата незаконосъобразност, тъй като с него са извършени действия на разпореждане с имот, съставляващ държавна собственост. С решението е бил обявен публично оповестен конкурс за учредяване право на строеж и избор на инвеститор за изграждане на жилищни сгради с подземни гаражи в урегулиран поземлен имот 1, кв. 243, м Зона Б-5-3 по плана на София. Съдът е отхвърлил жалбата. В мотивите си е приел, че УПИ 1, в който са включени имотите, за които са първоначално са съставени АДС е станал общинска собственост по силата на специалния закон - ЗОбС. Според него без значение за предмета на делото е непредаването на по-ранните (от преди влизането в сила на ЗОбС) АДС от кметовете на областния управител в срока за това. Доколкото съществува имуществен спор между държавата и общината, той следвало да се разреши по общия исков ред, но неговото съществуване не водело до незаконосъобразност на оспореното решение на общинския съвет. Взето е предвид, че се касае до процедура, свързана с публично оповестен конкурс и съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗОбС при нея общинският съвет може за разлика от търга да постави и допълнителни условия към кандидатите. Такива в случая били поставени, но същите са били въпрос на преценка по целесъобразност в рамките на правомощията на общинския съвет и не подлежат на контрол за законсъобразност. При тези констатации и след цялостна проверка на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е приел, че решението на общинския съвет е издадено от компетентен орган, в установената форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Същото било в съответствие със закона. Според областния управител, касатор в производството, решението на съда е незаконосъобразно. Изхожда от разпоредбата на § 4 от ПЗР на ППЗДС според който актовете за държавна собственост, съставени по установения ред до влизането в сила на ППЗДС запазват правната си сила и са годен титул, легитимиращ държавата като собственик на тези имоти. Навеждат се доводи и относно това, че съдът не е съобразил при цялостната си проверка за законосъобразност допуснати нарушения на административно процесуални норми, свързани с кворума и наличието на задължителни документи при вземане на решението на общинския съвет, едно от които е мотивиран доклад на водещата комисия по проекта. Върховният административен съд намира възраженията, мотивирали касационните доводи неоснователни. Не може да се възприеме твърдяното относно правната стойност на актовете за общинска собственост. В тази насока административният съд е изложил съображения, които следва да бъдат споделени. Дори да не са предоставени в срок актовете за общинска собственост за отписване от актовите книги, процесният имот е станал общински по силата на закона - ex lege, поради което възраженията като неоснователни не следва да се обсъждат и не може да се приеме, че е нарушен материалния закон. Що се касае до нарушения на административно производствените правила, свързани с разпоредбата на чл. 76, ал. 2, т. 3 от Правилника за организация и дейността на Столичния общински съвет при вземане на решението твърдения и оплаквания в първоначалната жалба липсват. Същите са правят едва в касационната, поради което не следва да се обсъждат. Дори да се приеме, че съдът е бил длъжен при осъществяване на цялостния контрол за законосъобразност да преценява съществуването на такива, данни за нарушения в този смисъл не се установяват. Към делото е приложен мотивиран доклад от главния секретар, съгласуван и потвърден от всички дирекции. на общината. Ако областният управител е считал, че следва да се представи и доклад на определена комисия, какъвто действително липсва, следвало е да заяви като доказателствено искане представянето на такъв. При тези данни, преценявайки съображенията на административния съд в изложените от него мотиви, изведените правни изводи и касационните доводи, Върховният административен съд намира, че липсват отменителни основания. Не се установява да е нарушен материалния закон и процесуални норми при издаване на решението, поради което същото като законосъобразно на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се остави в сила. Воден от изложеното Върховният административен съд в състав на четвърто отделение