Решение № 210 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10511/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - Русе, подадена чрез пълномощника му юрисконсулт Ц. Рачева, против решение 2697/20.09.2024 г по адм. дело 452/2024 г по описа на Административен съд Русе. С обжалвания съдебен акт е отменено негово решение 2153-17- 35/18.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което е отхвърлена жалбата на Е. М. К. от гр. Русе и е потвърдено разпореждане 2/06.02.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе относно определената с разпореждането дата, считано от която е изменена отпуснатата й лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като преписката е върната на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе за ново произнасяне. Поддържат се оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, че за пенсионния орган е съществувало задължение по своя инициатива да определи размера на отпуснатата пенсия въз основа на окончателния осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 9 от КСО на база данните в информационната система/регистри на НОИ, от датата на отпускане на пенсията. Според касатора, когато има годишно изравняване на осигурителния доход, но няма подадено заявление от лицето за преизчисление на пенсията за трудова дейност, не се прилага самосезиране на пенсионния орган, т.е. не се образува административно производство по служебен път, а преизчисление на пенсията следва да се извършва само след подадено заявление от лицето, като датата на заявлението е правопораждаща за изменението на пенсията. Поддържа, че при спазване на действащата разпоредба на чл. 99, ал. 2, т.1 от КСО, тъй като Е. М. К. не е подала заявление в едномесечния срок по чл.14, ал.1 ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж от настъпване на промяната (определяне на окончателния размер на осигурителния доход), пенсията й правилно е изменена от датата на подаване на заявление и представяне на новите доказателства. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго за отхвърляне жалбата на Е. М. К. като неоснователна. Ответникът по касационната жалба, Е. М. К. от гр. Русе чрез процесуалния си представител адвокат М. Батанова с представени писмен отговор и писмени бележки в съдебно заседание оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване при пълно споделяне на аргументите за отмяна на оспорените административни актове, издадени от органите на ТП на НОИ Русе. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение 2153-17-35/18.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е потвърдено разпореждане 2, прот. N01052 от 06.02.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе по отношение на определената с разпореждането дата, считано от която е изменена отпуснатата на Е. М. К. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 08.11.2023 г. От фактическа страна е установено, че по заявление вх. 2113-17- 1236 от 03.08.2021 г на Е. М. К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 1, 2 от КСО с разпореждане 11/08.09.2021 г. в минимален размер и е изменена с разпореждане 14/03.12.2021 г. в действителен размер, считано от 07.07.2021 г. Зачетен е осигурителен стаж от трета категория - 36 години 03 месеца и 02 дни. С разпореждане 6/07.02.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване размерът на пенсията е преизчислен в съответствие определен нов индивидуален коефициент 2, 5705 на основание § 7е, ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО, считано от 25.12.2021 г. Разпореждане 6/07.02.2022 г. е обжалвано с оплакване, че неправилно е изчислен индивидуалният коефициент, необходим за определяне размера на пенсията. Разпореждането е потвърдено с влязло в сила решение 2153-17-123/25.03.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе. С разпореждане 36/29.07.2022 г. пенсията е преизчислена служебно от 01.04.2022 г. на основание чл. 102, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 5 от КСО като е добавен допълнително придобитият стаж от жалбоподателката след пенсионирането, въз основа на данните, подавани в регистъра на осигурените лица на НАП и служебна бележка 2113-17-1236/10 от 17.09.2021 г., изготвена от контролните органи при ТП на НОИ гр. Русе. С разпореждане 17223334606/01.07.2022 г., на основание §7 ж от ПЗР на КСО, личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е увеличена и определена в нов размер. Разпореждането е обжалвано с твърдения, че е променен осигурителният доход за 2021 г., послужил за определяне размера на пенсията, поради което същата е определена в неправилен размер. Разпореждането е потвърдено с решение 2153-17-212/31.08.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе, влязло в сила на 01.11.2023 г след проведен съдебен контрол по жалба от К., към която са били приложени като писмени доказателства годишна данъчна декларация за 2021г по чл.50 от ЗДДФЛ, съобщение за приемането й и протокол за обработка. Според съда възраженията на жалбоподателката относно зачетения й осигурителен доход се явяват ирелевантни към проведеното административно производство по реда на § 7ж, ал.2 от ПЗР на КСО като в този случай пенсионният орган е бил длъжен да използва за изчисленията си размера на пенсията й, определен към 30.06.2022 г. и съответно към него да приложи посоченото в нормата увеличение. С решението на Директора на ТП на НОИ Русе К. е уведомена, че за да бъде включен допълнително доходът за годишно изравняване за 2021 г., следва да бъде подадено заявление за преизчисление на пенсията по реда на чл.102, ал.1, т.2 от КСО - обр. УП 28. Със заявление вх. 2121 -17-38/08.11.2023 г. Е. К. заявява, че желае отпуснатата й лична пенсия за осигурителен стаж и възраст да бъде изменена, като бъде зачетен придобитият от нея осигурителен доход преди пенсионирането й, за времето от 01.01.2021 г. до 06.07.2021 г., след годишно изравняване за 2021 г. Отново прилага съобщение от НАП с изх. 1800И0421427/25.03.2022 г. за обработка на ГДД, ГДД вх. 1800И0421427 на 25.03.2022 г. и протокол с изх. 18000223072170/30.03.2022 г. за подадена декларация обр, 6 за 2021 г. Изготвена е служебна бележка изх. 2121-17-38#2 от 21.12.2023 г. за периода от 01.01.2021 г. до 31.07.2021 г. включително и въз основа на нея е издадено разпореждане 2, прот. N01052 от 06.02.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе, в което е зачетен придобитият от К. осигурителен доход преди пенсионирането й, за времето от 01.01.2021 г. до 06.07.2021 г., след годишно изравняване за 2021 г, определен е по-висок доход за изчисляване размера на пенсията (2 939, 26 лева), съответно и по-висок коефициент, съгласно чл.70, ал.9, изр. първо и второ от КСО от 2, 6137. Определен е по-висок размер на пенсията като същата е изменена, считано от 08.11.2023 г. (датата на подаване на заявление 2121-17-38/08.11.2023 г. с приложените към него писмени доказателства), с посочено правно основание чл.99, ал.1, т.2, б. д от КСО. По оспорването от К. срещу разпореждането е постановено решение 2153-17-35/18.04.2024 г., с което директорът на ТП на НОИ Русе е отхвърлил жалбата й и е потвърдил разпореждането по съображения, че случаят попада в обхвата на разпоредбата на чл.99, ал.1, т.1, б. а от КСО. Приложените към заявление вх. 2121-17-38/08.11.2023 г. писмени доказателства - съобщение от НАП с изх. 1800И0421427/25.03.2022 г. за обработка на ГДД, ГДД вх. 1800И0421427 на 25.03.2022 г. и протокол с изх. 18000223072170/30.03.2022 г. за подадена декларация обр. 6 за 2021 г, административният орган възприема като нови доказателства по смисъла на чл.99, ал.1, т.1, б. а от КСО, поради което приложима се явява разпоредбата на чл.99, ал.2, т.1 от КСО и началната дата, от която следва да бъде изменена пенсията на К., следва да е датата на представяне на новите доказателства, а именно 08.11.2023 г. За да отмени решение 2153-17-35/18.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ Русе и потвърденото с него разпореждане 2, прот. N01052 от 06.02.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе по отношение на определената с разпореждането дата, считано от която е изменена отпуснатата на ответницата по касация лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 08.11.2023 г., първостепенният съд е приел, че установените по делото факти и обстоятелства, отнесени към приложимата нормативна уредба по КСО и НПОС, обосновават извод, че при наличието на данни в информационната система/регистри на НОИ относно по-висок окончателен осигурителен доход на лицето след годишно изравняване на авансово внесени осигурителни вноски и съответно внесени окончателни осигурителни вноски, за пенсионните органи е съществувало задължение по своя инициатива да определят размера на отпуснатата пенсия въз основа на окончателния осигурителен доход, определен съгласно чл.6, ал.9 от КСО, и то считано от датата на отпускането й. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на процесното разпореждане, потвърдено с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Русе. Събрани са относимите към правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, както и правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Спорът по делото се свежда до определяне на датата, от която следва да се отпусне личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Е. К. при съобразяване на данните за окончателния осигурителен доход на лицето за 2021г. По делото е безспорен факт, че Е. К. преди датата на отпускане на пенсията 07.07.2021г, е самоосигуряващо се лице с оглед упражняването от нея на свободна професия. При определяне размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на лице, което е регистрирано като упражняващо свободна професия, се използва индивидуален коефициент, за изчисляването на който се взема предвид окончателният размер на месечния осигурителен доход. Според чл.6, ал.9 от КСО окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал.8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, която се подава в срок до 30-ти април на следващата календарна година. От събраните доказателства се установява, че Е. К. е подала годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2021 г. на 25.03.2022г, декларацията образец 6 за 2021 г. за целите на информационния обмен на 30.03.2022г и е внесла окончателните осигурителни вноски в срока за подаване на данъчната декларация. Според разпоредбата на чл.41, ал.1, изр. трето на НПОС, за времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. Следователно предвид наличния информационен обмен между НАП и НОИ, компетентните органи на НОИ след 30.04.2022г са имали на разположение цялата необходима им информация за определяне действителния размер на пенсията на К. - за извършеното годишно изравняване на осигурителния й доход и за внесените окончателни осигурителни вноски. Те са използвали същата тази информация при определяне на осигурителния й доход във връзка с обезщетение за временна неработоспособност за периода от 23.03.2021г до 19.04.2021г (предхождащ датата на отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст) като е постановено доплащане на 29.06.2922г именно поради по-високия размер на осигурителния доход и е издадено разпореждане 6/07.02.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. Въпреки това обаче размерът на личната й пенсия, който е обвързан с окончателния размер на осигурителния доход, не е счетен за неправилно определен и при изменението му с процесното разпореждане 2, прот. N01052 от 06.02.2024 г. е определена началната дата на отпускане на пенсията по чл.99, ал.2,т.1 във връзка с ал.1, т.2, б. а от КСО, вместо по чл.99, ал.2, т.2 във връзка с ал.1, т.2, б. д от КСО. Правните изводи на съда в насока незаконосъобразно процедиране от пенсионните органи напълно се споделят от настоящия касационен съдебен състав, поради което на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК препраща към тях. В отговор на касационните оплаквания следва да се отбележи, че макар едва със заявление вх. 2121-17-38/08.11.2023 г. Е. К. изрично да е поискала изменение на личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст с довод за неправилно изчисления размер на пенсията, който не е бил съобразен с осигурителния доход, отнасящ се за времето от 01.01.2021 г. до 06.07.2021 г., след годишно изравняване за 2021 г., извършено през 2022 г., това нейно оплакване е заявено още с жалба вх. 1012-17-283 от 01.08.2022 г. против разпореждане 17223334606/01.07.2022 г. Към този момент органите на НОИ, както се посочи по-горе, не само са разполагали с информация за окончателния й осигурителен доход за 2021г, но и са я използвали в производството по чл. 54м от КСО без да я съобразят в пенсионното производство. В случая заявлението й касае изменение на размера на пенсията й за осигурителен стаж и възраст по КСО, който не е съобразен с наличните данни за установен осигурителен доход през 2021г. Тези данни нямат характеристика на нови по смисъла на чл.99, ал.1, т.1, б. а от КСО, защото определянето на окончателния осигурителен доход на Е. К. за 2021г е очакван факт от значение за размера на пенсията, данни за който се съдържат в информационните системи на НОИ след 30.04.2022г и е следвало да бъдат съобразени без да е необходимо сезиране. В действащото право няма разпоредба, която да задължава пенсионерите да съобщават за обстоятелства, служебно известни на органите по пенсионно осигуряване, какъвто е характерът на данните за окончателния размер на месечния осигурителен доход. Затова при годишно изравняване на осигурителния доход, относим за период преди пенсионирането, уведомяване на администрацията не може да се счита за единствената предпоставка, въз основа на която да се преизчисли пенсията за трудова дейност, както поддържа касаторът. Ако се приеме тезата на административния орган, че в хипотеза като процесната за изменение на пенсията безусловно е дължимо подаване на заявление, лицата ще бъдат допълнително ограничени в правото си да искат преизчисление на друго основание предвид разпоредбата на чл. 102 от КСО, която регламентира право на преизчисление на пенсията със стаж и доход веднъж в календарната година. Неоснователно в случая касаторът изтъква приложимост на нормата на чл. 14 от НПОС. Тя е относима към проявено недобросъвестно поведение от пенсионера, каквото в настоящия случай не се установява да е имала Е. К.. Предвид изложеното няма нормативна пречка за приетото от първоинстанционния съд, че след като определеният след отпускане на пенсията окончателен размер на осигурителния доход се отнася за период преди нейното отпускане, то пенсионните органи са могли да изменят влезлите в сила разпореждания за отпускането и преизчисляването й служебно в хипотезата на чл.99, ал.1, т.2, б. д , тъй като посоченият в тях размер на пенсията е по-нисък като е определен само въз основа на заплатените авансови осигурителни вноски и поради това е неправилен. Като последица началната дата, от която е следвало да бъде изменена пенсията на К., е датата на отпускането й, включително за да се гарантира правото й да се ползва от привилегиите на осигурено лице съобразно действителния си принос в осигуряването към датата на придобитото право на пенсия. По изложените съображения и предвид липсата на соченото от касатора касационно основание по чл.209, т.3 АПК първоинстанционното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора своевременно заявеното искане на адв. М. Батанова от АК - Русе за присъждане на възнаграждение за оказаната, на основание чл.38, ал.1, т.3, пр. последно от ЗА, безплатна адвокатска помощ на ответницата по касация следва да бъде уважено като Националният осигурителен институт в качеството му на юридическо лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения административен акт, бъде осъден да й заплати сумата 500лв, посочена в договор за правна защита и съдействие 0030218 от 17.10.2024г , срещу която няма направено възражение и която съответства на фактическата и правна сложност на спора, както и на извършените процесуални действия от адвоката в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,