Решение № 67 от 6.2.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002104126/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на Г. О. С., чрез процесуалния си представител адв.О. С., за отмяна на влязлото в сила решение №2603 от 14.02.2024г. по гр.д.№41460/2023 г. на Софийския районен съд, с което молителят е бил осъден да заплати на Етажна собственост в сграда, находяща се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] вх.“Г“, представлявана от П. А. М., следните вземания за имот, находящ се в: [населено място], [жк], [жилищен адрес] вх.“Г“, ет.1, ап.***: 165лв. - такси за поддръжка и управление за периода 01.07.2020г. – 31.03.2023г., ведно със законната лихва от 25.07.2023г. до изплащането на вземането; 29.04лв. – мораторна лихва за периода от 01.08.2020г. до 24.07.2023г.; 260лв. – припадащата се на ответника част от разходи за ремонт на хоризонтални щрангове за топла и студена вода, ведно със законната лихва от 25.07.2023г. до изплащането на вземането; 7.3лв. – мораторна лихва за периода от 01.05.2023г. до 24.07.2023г. Като основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се твърди наличието на новооткрито писмено доказателство - писмо изх.№РИЛ24-ВК91-3066-/1/10.05.2024г. на кмета на р-н „Илинден“, Столична община, в което е посочено, че „в регистъра на СО – р-н „Илинден“ няма други данни за подадени предходни заявления за избор на управител/на същото или на друго лице/ на ЕС преди датата на представянето на протокола от проведено събрание на ЕС на 28.12.2023г., въз основа на който П. А. М. е регистриран в общината за първи път като управител на ЕС“.Този документ се представя в подкрепа на заявеното в производството пред районния съд възражение, че лицето П. А. М. няма активна материална и процесуалноправна легитимация да представлява етажната собственост, която е ищец по предявения срещу него иск. Ответникът по молбата Етажна собственост в сграда, находяща се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] вх.“Г“ е депозирал по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК писмен отговор, с който заявява, че молбата е недопустима, а при условията на евентуалност моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение, тъй като не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира молбата за отмяна за неоснователна.Съображенията за това са следните: Отмяната по чл.303 от ГПК е извънинстанционно средство за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, която се изразява в несъответствие между съдебния акт и действителното правно положение и се дължи на посочените в процесуалния закон основания. Производството за отмяна може да бъде инициирано от страна в процеса, която е обвързана от неизгодно за нея решение, което е неправилно поради посочен в разпоредбата на чл.303 от ГПК порок, който засяга тази страна.Поради това незасегнатата от порока страна, за която решението е неизгодно, не може да иска неговата отмяна/в същия смисъл решение № 1420 от 28.VI.1956 г. по гр. д. № 2102/56 г., IV г. о./.Само страната, която е лишена от възможност за участие в делото или е била ненадлежно представлявана, може да иска отмяна на постановеното решение/решение 681-95 на ВС, 5 чл.с-в/. В процесния случай се навеждат доводи, че от представено с молбата за отмяна писмо изх. №РИЛ24-ВК91-3066-/1/10.05.2024г. на кмета на р-н „Илинден“, Столична община/новооткрито доказателства/, се установява, че ищецът Етажна собственост в сграда, находяща се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] вх.“Г“, е бил ненадлежно представляван.Липсата на представителна власт е процесуална пречка за упражняване правото на иск, но е порок, който не засяга лицето, инициирало производството за отмяна, а насрещната страна.Това означава, че ответникът, за когото влязлото в законна сила решение е неизгодно, не може да иска неговата отмяна. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение