Решение № 2809 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1357/2016 г.

Решение № 2809 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1357/2016 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е подала касационна жалба срещу решение № 1619 от 4.11.2015 г. по адм. дело № 434/2015 г. по описа на Административния съд-Бургас в частта, с което е била осъдена да заплати на Д. М. К. обезщетение в размер на 952 лева за неимуществени вреди, понесени в периода от 15.10.2014 г. до 27.02.2015 г., в резултат на противоправно бездействие на служители на дирекцията, изразяващо се в неосигуряване на нормална жилищна свободна площ, непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода и храна, приготвена в несъответствие с изискванията за качество и хигиена, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за присъдените разноски. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено в осъдителната част и в частта за разноските. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Решението се обжалва и от Д. М. К. в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния предявен размер от 20 400 лева, както и в частта за разноските. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поискано е да бъде отменено с постановяването на друго, с което исковете да се уважат изцяло и се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е частично основателна, а тази на Д. М. К. - неоснователна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред Административния съд - Бургас е образувано по исковата молба на Д. М. К. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която се претендира обезщетение в общ размер на 20 100 лева за неимуществени вреди, понесени по време на престоя му в Затвора - Бургас за периода от 15.10.2014 г. - 27.02.2015 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на сумите. В молбата се твърди, че битовите условия в затвора са лоши -килиите са пренаселени и тесни, с лошо осветление и недостатъчен приток на чист въздух, липсва постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, липсва дезинфекция, не се осигурява калорична храна. За причинените в резултат на неблагоприятната жизнена среда вреди се претендира обезщетение в размер на 13 400 лева. Предявен е и иск за заплащане на обезщетение от 6700 лева за неимуществени вреди, настъпили от неосигуряване на постоянно медицинско обслужване. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства административният съд установил, че Д. К. е постъпил в затвора на 15.10.2014 г., където бил настанен в спално помещение № 304 с обща жилищна площ от 20, 31 кв. м. с още 9 лица, със средно полагаща се площ на човек от 2, 03 кв. м. На 11.11.2014 г. той е бил разпределен в VІ-та група за осъдени лица и е бил настанен в спално помещение № 213 с обща жилищна площ 27, 72 кв. м с още 20 лишени от свобода, при средно полагаща се площ за живеене от 1, 32 кв м. Въз основа на тези данни съдът направил констатация, че площта на помещенията не съответства на стандартните изисквания за необходимата площ за едно лице. Килиите, в които е бил настанен Д. К., не са били оборудвани със санитарен възел и течаща вода, поради което през нощта, когато се заключвали, лишените от свобода били принудени да облекчават физиологичните си нужди в кофи. Тези неблагоприятни условия представлявали израз на унизително и недостойно отношение към лишените от свобода и пораждали заплаха за тяхното здраве. По отношение на твърденията за вреди от лоша храна, съдът приел, че е налице противоправно бездействие на администрацията, тъй като, макар формално дневното меню на лишените от свобода да отговаряло на изискванията за количество и калоричност, храната се приготвяла и съхранявала в нехигиенична среда. Административният съд се позовал на доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, касаещи посещения в България на делегация на комитета, проведени в периодите от 4.05.2012 г. до 10.05.2012 г. и от 24.03.2014 г. до 3.05.2014 г. В докладите се сочело, че пренаселването остава основен проблем за българската пенитенциарна система. В Затвора-Бургас жилищната площ на един затворник често била под един квадратен метър и не всеки затворник имал легло. В доклада се съдържала и констатацията, че през нощта затворниците нямат достъп до санитарните помещения и за тази цел използват кофи в килиите. Направено било заключение, че материалните условия в Затвора-Бургас са напълно неприемливи и следва да се считат за нечовешки и унизителни. От правна страна съдът приел, че разпоредбите на чл. 3, чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвиждат задължения на длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за осигуряването на нормална жизнена среда в местата за лишаване от свобода. В случая било установено незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностните лица за създаването на условия, които да съхранят физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Първоинстанционният съд посочил, че според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на Обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведен в Ж. в 1955 година, утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които нямали задължителен характер, но спазването им било критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите, всички помещения, които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на санитарните изисквания. Санитарните възли трябвало да са достатъчни, за да може всяко лице да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, в условията на чистота и пристойност, прозорците трябва да имат достатъчни размер, за да влиза повече светлина, изкуственото осветление да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение, а къпалните помещения и броят на душовете да са достатъчно на брой. Според административният съд, неблагоприятните битови условия в Затвора-Бургас причинили на ищеца неимуществени вреди. Накърнено било човешкото му достойнство, което само по себе си представлявало унизително третиране. Макар да не е било проведено нарочно доказване на емоционалните възприятия на ищеца, условията при които той изтърпявал наказанието си, били такива, че всяко лице би се почувствало унижено. По отношение на твърденията в исковата молба, че на лишените от свобода не се предоставя адекватно и своевременно медицинско обслужване, административният съд приел, че в исковата молба липсват конкретни твърдения, а по делото не е установено да е имало случаи, в които ищеца да се е нуждаел от медицинско обслужване и такова да не му е предоставяно или предоставеното да е било некачествено. Прегледът, извършен при постъпването му в затвора показал, че е здрав, не е съобщил за настоящи и хронични заболявания, подлежащи на диспансерен отчет, в картона му няма отразени прегледи и консултации от външни специалисти, няма и провеждано лечение, поради което не може да се направи извод, че е понесъл неимуществени вреди с такава характеристика. Събразно естеството и степента на причинените неимуществени вреди административният съд осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на ищеца обезщетение за периода 15.10.2014 г. - 27.02.2015 г., в размер на 952 лева ведно със законната лихва, считано от 27.02.2015 г. – датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. В останалата част до пълния предявен размер от 20 400 лева, съдът отхвърлил иска като неоснователен. Касационната инстанция намира, че административният съд е направил правилна преценка за наличието на основание за ангажиране на имуществената отговорност на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съдът е установил всички елементи на фактическия състав, но не е определил точно размера на обезщетението, тъй като не е отчел всички релевантни за случая обстоятелства. В тази връзка следва да се отбележи, че исковата молба съдържа обобщени, декларативни изявления относно лошите условия в Затвора-Бургас въобще, без да е направена каквото и да е индивидуализация на обстоятелствата, които се отнасят до личното положение на ищеца. След оставянето на исковата молба без движение като нередовна, ищецът заявил, че не се налага да изброява в какво се изразяват незаконното бездействие на администрацията и понесените от него вреди, защото те били ноторно известен факт. При положение, че в исковата молба ищецът не е посочил какви вреди е понесъл и не е доказал конкретно отражението на битовите условия в затвора върху психичното му състояние, претенцията за обезщетение е следвало да се уважи в минимален размер, като се възприеме минималният оценъчен стандарт, според който всяко лице би изпитало негативни преживявания в подобна среда. Размерът на обезщетението, определен от съда, не държи сметка и за краткия четиримесечен период на престой на ищеца в Затвора-Бургас, през който не биха могли да се кумулират значими за психиката на лицето негативни въздействия. Затова обезщетението следва да се редуцира до размер, който реално отразява настъпилите за ищеца вредни последици. Решението следва да се отмени в обжалваната от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" част за разликата над сумата 400 лева до присъдения размер от 952 лева ведно със законната лихва и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли в тази част. По изложените вече съображения решението следва да се остави в сила в частта по жалбата на Д. К.. С оглед изхода от произнасянето по касационните жалби присъдените от първоинстанционния съд в полза на Д. М. К. разноски следва да се намалят от 80, 05 лева на 34 лева – 24 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева за заплатена държавна такса. Касационната инстанция не споделя разбирането на първоинстанционния съд, че на ответника Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не се дължи юрисконсултско възнаграждение при частично отхвърляне на исковите претенции. Нормата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ не се отклонява от уредбата на разноските, предвидена в чл. 143 АПК, поради което ответната страна има право на разноски при частично отхвърляне на иска. Тъй като чл. 78, ал. 8 ГПК не определя размера на юрисконсултското възнаграждение, а само посочва, че такова се дължи, като не може да надхвърля максимума за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, то с оглед фактическата и правна сложност на делото в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 140 лева за двете инстанции. При наличието на две насрещни вземания, разноските на страните по делото следва да се присъдят по компенсация. Поради това решението в частта за присъдените на Д. М. К. разноски следва да се отмени и на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да се присъдят разноски по компенсация в размер на 106 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд