Решение № 3363 от 30.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ш. Бенли, гражданин на Република Турция, подадена чрез упълномощен адв. Мустафа, срещу решение 1683 от 07.10.2022 г., постановено от Административен съд Пловдив, XVIII състав, по адм. д. 1063/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против отказа за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба, с писмена молба и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Войнов се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на съдебния акт. Касационният жалбоподател твърди, че съдът погрешно е приел, че от фактите в бежанската история не може да се направи извод за наличието на основателни опасения от преследване, които факти са били потвърдени включително от разпитаните в съдебното производство свидетели. Развива тезата, че причината за напускане на страната по произход е, че изпитва основателни опасения от преследване, поради политически мнения, които е излагал, както и поради съществуваща опасност за живота му, ако се прибере в Република Турция, включително защото лицата, които са го отвлекли и изтезавали в момента излежават присъди в затвора в гр. Одрин, където ще бъде изпратен при влизане в страната. Счита за неправилен и извода на съда за липсата на преследване по смисъла на ЗУБ по повод твърдението му, че в Република България е издирван от опозицията в Турция и е бил отвлечен във връзка с направен видеозапис на член на опозицията, в който той възхвалява преврата през 2016 г. Твърди и че съдът не е извършил съдебен контрол относно предпоставките за прилагане на принципа "non-refoulеment" (забрана за връщане). На последно място сочи допуснато процесуално нарушение, поради постановяване на съдебното решение в противоречие с практиката на ВКС относно изискването за преценка на доказателствения материал по делото. Претендира отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, с указания за предоставяне на статут на бежанец, евентуално хуманитарен статут. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът заместник председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Минкова, която пледира за потвърждаване решението на Административен съд Пловдив като правилно и законосъобразно постановено. Изразява становище, че чужденецът не е навел нито един довод, че в държавата по произход е бил преследван по причини от политически характер, нито по някои от останалите признаци по чл. 8 ЗУБ. Според процесуалния представител на ДАБ правилно първоинстанционният съд е посочил, че лице, което бяга от наказателна отговорност, съгласно Наръчника по процедури, издаден от Службата на върховния комисариат на ООН за бежанците не се счита за бежанец. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът, въз основа на събраните и подробно анализирани писмени доказателства, правилно е приел, че не са налице основанията за предоставяне статут на бежанец на касатора, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като действителният мотив за напускането на Турция и нежеланието на чужденеца да се върне в тази държава, е стремежът да избяга от правосъдието с оглед наличието на осъдителни присъди. Според участващия по делото прокурор сочените от чужденецът причини за напускане на страната не отговарят на разпоредбите на чл. 8, ал. 4 ЗУБ и не се установява спрямо касатора да е осъществено преследване релевантно на чл. 8, ал. 2 до ал. 5 ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Счита за обосновани и направените изводи, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Като прецени данните по делото и съобрази доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното срещу решение 1683 от 07.10.2022 г., постановено от Административен съд Пловдив, XVIII състав, по адм. д. 1063/2022 г., е отхвърлена жалбата на Ш. Бенли срещу решение 1948 от 09.03.2022 г., издадено от заместник - председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). За да достигне до този резултат първостепенният съд е приел за установено, че жалбоподателят е напуснал Турция легално с паспорт през месец август 2017 г. и влязъл легално в България с виза тип D, тъй като бил пенсионер. След това е получил разрешение за пребиваване за една година и 4 години поред го подновявал, като в момента се е отказал от това пребиваване. Изложените от кандидата за статут причини да напусне страната си по произход са, че турските власти го преследвали, както и че като издател на вестник Истински новини" е изнасял лични данни на определени лица и съответно осъждан по три дела му е бил наложено наказание затвор, по пет е бил оправдан, а по други бил глобяван. Установено е, че молителят е заявил, че в момента в Турция се водят още дела срещу него, което е първата причина да не иска да се завърне в страната си, а втората е направено от него видео на публична личност /областен управител/ от Одрин на частно мероприятие в бар. Твърдял е и че е бил отвлечен от представители на опозицията в Турция, за което е поискал съдействие от турските власти, но тъй като не е получил бърз отговор и не е можел да се върне в тази страна, е потърсил съдействие от българските власти. Чуждият гражданин е заявил, че не членува в никоя партия, не работи за никоя от тях, а пише статии за неща, които счита за погрешно направени. Тези данни съдът е установил въз основа на проведените две интервюта с кандидата съответно на 07.07.2021 г. и 21.09.2021 г. За изясняване на причините чуждият гражданин да напусне Турция в хода на съдебното производство са били разпитани свидетелите Е. Коен и И. Калуранла. При тези данни, първостепенният съд е извел заключение за законосъобразност на атакувания административен акт, като е преценил, че решението е издадено от компетентен орган по смисъла на ЗУБ заместник председателят на агенцията, в съответствие с делегираните му правомощия със Заповед РД05-803/14.12.2020 г. на председателя на ДАБ при МС. Констатирано е, че при постановяването на акта е спазена предвидената в закона писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. В мотивите на съдебното решение е счетено, че в процедурата пред административния орган не са нарушени нормите на чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗУБ, било е изискано становище на Държавна агенция "Национална сигурност", което е взето предвид при произнасянето на административния орган и са приложени правилно материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият състав на Административен съд Пловдив правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, според която статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Основен показател за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, която преценка се прави във всеки конкретен случай. Касационният съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че определящото за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ е понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, изразяващо се в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека и които да са достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Следователно понятието "преследване" следва да бъде съотнесено към всеки един от елементите по чл. 8 ЗУБ и отнасянето към всеки от посочените елементи следва да бъде съобразено и с конкретната бежанска история на чужденеца. В конкретната хипотеза чужденецът посочва, че в Република България е издирван от опозицията в Турция и е бил отвлечен в България - гр. Свиленград във връзка с направен от него видеозапис на член на опозицията, в който той възхвалявал преврата от 2016 г. От представения видеозапис обаче е установено, че е направен от други хора, поради което твърденията му за преследване по тази причина са опровергани, като не са представени други доказателства в подкрепа на наличието на релевантно преследване. Вярно е, че въз основа на приложено по делото писмо с изх. П-514/26.09.2022 г. от административния ръководител на Окръжна прокуратура Хасково се установява, че на 25.12.2018 г. е образувано досъдебно производство 563/2018 г. по описа на Районно управление Свиленград за извършено престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 22.12.2018 г. Ш. Бенли е отвлечен от повече от две лица, което е извършено не на територията на Турция, а в България. Тези данни не са годни да докажат, че се касае за преследване в страната по произход по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Поради това правилно административният съд е приел, че спрямо касатора не се установява да е било осъществено политическо преследване и/или други действия застрашаващи живота или нарушаващи неговите права. Релевантно преследване не се установява включително и от показанията на разпитаните свидетели, които в противоречие с твърдяното от касатора разказват, че е бил журналист противник на държавниците и е имал проблеми в Турция с кметството. Освен това, касационният жалбоподател, макар в двете проведени интервюта да посочва, че е членувал в Републиканската партия на народите, без да дава информация в какъв период е бил неин член, не обосновава тезата си за преследване поради политическо мнение и/или убеждение, а само заради заснетия от него видеоклип на опозиционния областен управител на Одрин. По делото са налице множество доказателства (разказаната бежанска история, свидетелските показания и информацията от председателя на Районен съд - Пловдив за получена молба за правна помощ от I-ви Първоинстанционен наказателен съд гр. Ердине, Република Турция), от които се установява, че поведението на турския гражданин може да бъде приравнено на бягство от правосъдие. Съгласно глава II, §56 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН, преследването трябва да се разграничава от наложено наказание за извършено престъпление от общ характер. Лица, бягащи от преследване или наказание за подобно престъпление обикновено не се считат за бежанци. Бежанецът е жертва или потенциална жертва на несправедливост, а не беглец от правосъдие. От съществено значение е обстоятелството, че жалбоподателят не сочи други релевантни причини, обосноваващи опасения за преследване. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е преценил за неоснователно искането на касатора за предоставяне на бежански статут, поради липса на материалноправните предпоставки за прилагане, предвидени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. В конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Законосъобразни са изводите на Административен съд Пловдив, че няма основания за предоставяне на хуманитарен статут на Ш. Бенли по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Липсват твърдения от страна на касатора, че го грози "смъртно наказание" или "екзекуция", съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Той не е бил принуден да напусне страната си на произход поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Видно от проведеното интервю и от данните по делото, чужденецът е напуснал Турция легално с паспорт през месец август 2017 г., влязъл е легално в България с виза тип D, като в четиригодишния период на пребиваване в страната е пътувал като турист до Сърбия, Черна гора, Северна Македония и Албания. Потърсил е закрила от ДАБ при МС едва през 2021 г., когато е наближил срока на изтичане на националния му паспорт (месец декември 2021 г.). Твърденията за преследване в Турция не разкриват наличието на реална заплаха за живота и здравето на чужденеца, още повече, че по делото се установява, че лицата, които евентуално искат да го отвлекат са го намерили в гр. Свиленград, на територията на Република България. Следва да се има предвид и фактът, че чужденецът е напускал страната си на произход легално, което означава, че официалните власти не са имали специално негативно отношение към него. Предвид обстоятелствата от бежанската му история следва да се възприеме становището на административния орган, че чужденецът не е бил принуден да напусне родината си поради опасения от преследване или поради реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му. Чуждият гражданин следва да се определи като лице, което бяга от наказателна отговорност, която трябва да бъде реализирана от Турския наказателен съд. Наличието не само на осъдителни, но и на оправдателни присъди, включително такива, с които е наложена глоба на Ш. Бенли, свидетелства за безпристрастност на съда и липса на реална опасност от тежки посегателства от страна на държавата в лицето на съдебната власт. Всички изявления на жалбоподателя са били разгледани, както от административния орган, така и от решаващия съд в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУБ. При изследване за евентуално наличие на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият състав на Административен съд Пловдив законосъобразно е извършил преценка на трите вида "тежки посегателства", визирани в чл. 9, ал. 1 ЗУБ, в който смисъл е и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. От информацията, съдържаща се в справки с вх. МД-388/10.08.2021 г. и вх. МД- 619/03.12.2021 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС може да се направи категоричния извод, че макар след опита за преврат в Турция да има повишено напрежение, страната не е в състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт и предвид липсата на такъв, за чужденеца не се установяват и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Неоснователно е развитото в касационната жалба оплакване за липса на преценка приложим ли е в случая принципът "non-refoulеment" (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). В решението си административният орган, макар да не се е позовал изрично на цитираната норма, е изложил обосновани мотиви касаещи приложението ѝ. Установено е, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите на административния орган и на първостепенния съд в тази насока се основават на представените справки за актуалната ситуация в Турция и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя в страната по произход няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът "non-refoulement". Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, че обжалваното решение е постановено в нарушение на изискването за преценка на доказателствения материал по делото. Съдебният акт е постановени при съобразяване на всички приобщени по делото доказателства и след изясняване на спора от фактическа страна. След като в решението са формирани изводи от правна страна, които мотивират законосъобразност на постановения от административния орган отказ да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, то същото е в достатъчна степен обосновано. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. Ответникът няма искане за възлагане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,