Решение № 9207 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12792/2009 г.

Решение № 9207 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12792/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Урумова, пълномощник на Славка Цветкова Димитрова, починала в хода на касационното производство и заместена от правоприемниците си Румен Иванов Димитров и Лилия Иванова Зашева, против решение с дата 19.02.09 г. по адм. д. № 237/05 г. по описа на Софийския градски съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Цветана Тодорова Мутафчийска, Йордан Маринов Йорданов, Тодор Любомиров Мутафчийски, Иван Любомиров Мутафчийски и началника на ДНСК-София не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима, подадена от страна за която решението е неблагоприятно при наличие на предпоставката по чл. 215, ал. 7 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение оспорването по жалбата на Славка Цветкова Димитрова срещу Заповед № РД-14-468/20.10.04 г. на началника на ДНСК София за премахване на незаконен строеж "работилница за пластмаси и студена обработка на метали" в УПИ VI-203, кв. 27 по плана на гр. София е отхвърлено. Съдът е обсъдил данните по административната преписка и доводите на оспорващата, при което е приел, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ /ред. ДВ бр. 65/03 г., актуална към датата на издаване на заповедта/ и подлежи на премахване, тъй като липсват предпоставките по § 16, ал. 2 ПРЗУТ за определянето му като търпим. Касационната жалба, подадена с доводи за нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. По делото няма спор, че строежът с възприетото в заповедта описание съществува на място, предвид което обстоятелството дали се ползва към настоящия момент като работилница или не, е ирелевантно. Ето защо доводът, че административният акт е лишен от предмет е неоснователен. В хода на административното производство адресата на констативния акт е упражнила правото си на възражение, предвид което не се установява и твърдяното в касационната жалба съществено нарушение на административнопроизводственото правило по чл. 225, ал. 3 ЗУТ /ред. ДВ бр. 65/03 г/. Към датата на издаване на заповедта собственик на незаконния строеж е била Димитрова, предвид което обосновано административният орган я е посочил като негов извършител и адресат на административния акт. Незаконният строеж, извършен през 1990 г, . би бил търпим в условията на § 16, ал. 2 ПРЗУТ, ако е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 г., доказателства във връзка с което не са ангажирани, както в първата, така и в касационната инстанция, а дали за него са заплащани местни данъци или не, е без значение.. С оглед изложеното по отношение на атакуваното решение не се установява наличие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2,предл. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение