Решение № 8543 от 5.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3451/2022 г.

Решение № 8543 от 5.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3451/2022 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието срещу решение № 172/16.02.2022 г., постановено по адм. д. № 380/2020 г. по описа на Административен съд – София област (АССО), в частта, с която е отменена Заповед № РД-09-228 от 28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите относно изрично изброени 36 парцела, всички находящи се в землищата на гр. Етрополе, [населено място], [населено място] и [населено място] и преписката е върната на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне в тази част, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, както и са присъдени разноски в размер на 900 лв. Обжалваното решение е поправено с решение № 311/23.03.2022 г. за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 175 от АПК. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменена обжалваната част от съдебно решение. Излага подробни възражения срещу констатациите на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза (СТЕ), за същите възражения твърди, че са направени своевременно пред първата инстанция, но не са обсъдени в мотивите на решението на АССО. Според касатора самото решение изцяло се основава само на заключението на СТЕ. Не претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Ц. Х. я оспорва като изразява становище за правилност на обжалваното решение и иска то да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира заплащане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е Заповед № РД-09-228 от 28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите, издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегралната система за администриране и контрол, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" (ПДП) за кампания 2019 г. като част от Система за идентификация на земеделските парцели. Актуализацията на специализирания слой "ПДП" за кампания 2019 г. по отношение на териториите, в които се намират спорните площи, е извършена чрез теренни проверки, включително на физическите блокове, в които има заявени площи извън актуалния към момента на кандидатстване допустим слой съгласно Заповед № РД-09-790 от 06.08.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Извън специализирания слой "ПДП" за Кампания 2019 са останали частично или изцяло 111 на брой от заявените със заявление за единно плащане на площ за кампания 2019 г., с УИН № 23.11.0619/00367 общо 322 парцела. С допълнителна молба уточнение от 10.06.2021 г. е предоставено приложение с конкретизиране на парцелите, останали извън специализирания слой изцяло или частично, относно които с предявената от Ц. Х. жалба е оспорена Заповед № РД-09-228 от 28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите (86 на брой). По делото са представени множество доказателства, изхождащи от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), сред които такива съдържащи методика и указания за провеждане на специализирани проверки на физически блокове за 2019 г., протоколи от конкретни проверки в землища Етрополе, Бойковец и Рибарица и снимков материал. По делото е служебно назначена и е изготвена СТЕ. За да постанови решението в обжалваната му част, административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма. Съдът е счел, че само по отношение на 36 парцела има разминаване в констатациите на вещото лице по назначената експертиза и констатациите при извършените теренни проверки и в тази част Заповед № РД-09-228 от 28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите е материално незаконосъобразна, като по отношение на тези парцели границата на допустимия слой не е коректно определена. Решаващият съд е приел, че при извършване на теренната проверка не са спазени указанията за извършване на теренни проверки на физическите блокове за 2019 г., а също така, че изключените от слоя "ПДП" 36 на брой парцели изцяло или частично отговарят на изискванията за допустимост по чл. 5-9 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ и за тях не са налице пречки за включване в специализирания слой. Съдебното решение в обжалваната част е валидно и допустимо, но при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с допустима жалба, подадено от заинтересовано лице срещу подлежащ на оспорване административен акт. Касаторът навежда повторно пред настоящата съдебна инстанция възражения срещу заключението на СТЕ. Основният касационен довод е, че заключението на вещото лице за допустимите площи е сформирано главно на база теренно обследване на площите през 2020 г., което е недопустимо, предвид че оспорената пред АССО заповед е за кампания 2019 г. след извършено предварително теренно посещение. Резултатите именно от последното, обективирани в протоколи, са доказателствено релевантни факти в случая. Други оплаквания на органа са за разминаване между данните на ортофото картата за 2020 г. и твърдения на вещото лице за състоянието на части от парцелите през 2020 г., за които или няма приложени геопозиционирани снимки, или са приложени снимки от "Google" земя с ниско качество. Твърди се, че вещото лице е допуснало грешки при тълкуване на нормативните изисквания за допустимост/недопустимост на площи. От мотивите на съдебното решение въобще не става ясно да е разглеждано и взето предвид оспорването на представената по делото СТЕ, обективирано в писмо, изх. № 91-128/16.02.2021 г. и в открито съдебно заседание, проведено на 16.02.2021 г., когато е извършен разпит на вещото лице П.. Очевидно е точното възпроизвеждане на съдържанието на експертното заключение в съдебния акт без да са формирани собствени фактически установявания въз основа на всички събрани по делото доказателства. Този пропуск при фактическите установявания ограничава проверката за законосъобразност и по отношението на решението за поправка на очевидна фактическа грешка, защото в него отново е налице само позоваване на СТЕ, а не на мотиви от основното съдебно решение, на които да противоречи постановения диспозитив. Съдът посочва, че констатациите на вещото лице по отношение на спорните имоти са изцяло базирани на приложените материали от МЗХГ и на снимките от теренните проверки, но от мотивите на акта не е видно да е направена реална съпоставка между събраните по делото доказателства като част от административната преписка и СТЕ. Настоящият съдебен състав намира решението в обжалваната му част за незаконосъобразно поради липса на собствени мотиви, отделни от тези на вещото лице П.. Основателни са касационните оплаквания в този смисъл. Липсата на собствени фактически установявания е съпроводена с лаконично изложение на правните съображения на съда в подкрепа на извода, че се налага частична отмяна на заповедта на министъра на земеделието, храните и горите. Допълнително трябва да бъде посочено, че в обстоятелствената част на решението се установява вътрешно противоречие във връзка с извода за допуснати съществени процесуални нарушения в акта, по-конкретно на стр. 17 от решението АССО твърди, че този порок не е налице по отношение на акта, а на страница 19 от същото се съдържа твърдение в обратния смисъл. Нещо повече - липса ясна обосновка какво е допуснатото нарушение от процесуален характер, за да може да се изтълкува волята на съда. Съгласно чл. 12 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 172а, ал. 2 от АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Допуснатите от АССО процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 от ГПК, приложими на основание чл. 144 от АПК и чл. 172а, ал. 2 от АПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, и констатираното вътрешно противоречие лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността им, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Допълнителна пречка пред решаване на спора от настоящата инстанция е и забраната за установяване на нови фактически обстоятелства (чл. 220 от АПК), която съчетана с приети за установени факти в противоречие със събраните по делото доказателства, прави невъзможно правилното приложение на материалния закон. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени всички доводи на страните и събраните по делото доказателства в тяхната пълнота. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение