Решение № 2554 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13771/2008 г.

Решение № 2554 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13771/2008 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - Търговище срещу решение № 54 от 11.09.2008 г. на Административен съд - Търговище по адм. д. № 104/2008 г. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът Румен Христов Марков не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Търговище е отменил отказ за регистрация № 60 от 31.07.2008 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Търговище за регистрация на лек автомобил марка Фиат, собственост на жалбоподателя (сега ответник по касация) Румен Христов Марков. Съдът е приел от фактическа страна, че Христов е закупил автомобила от германски гражданин, с договор за покупко-продажба от 17.07.2008 г. Към договорът е приложена клетвена декларация, че част II от свидетелството за регистрация на МПС е загубена. Към документите за регистрация жалбоподателя е приложил оригинала на част първа от свидетелството за регистрация на автомобила в Германия. Административният орган е счел, че при липсата на част II - талон на МПС, от свидетелството за регистрация не са налице условията по чл. 140, ал. 5 от Закона за движение по пътищата за регистрация на процесния автомобил и постановил оспорения отказ. Съдът, след като е обсъдил изложените обстоятелства, е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. В тази връзка е посочил, че съгласно чл. 5, т. 2 от Директива 1999/37 (ЕО от 29.04.1999 г. относно документите за регистрация на превозните средства, когато свидетелството за регистрация се състои от части I и II и част II липсва, компетентните органи в държавата-членка, където е направено искане за нова регистрация, могат да решат по изключение да пререгистрират превозното средство, но само след получаване на потвърждение в писмена или електронна форма от компетентните органи в държавата-членка, където превозното средство е било регистрирано преди това, че подателят на искането за регистрация има право да пререгистрира превозното средство в друга държава-членка. Съдът е приел, че съобразно цитираната разпоредба, в разглеждания случай административният орган е бил длъжен да направи запитване до компетентните органи в Р Германия за автомобила, чиято регистрация е поискана и едва след получаване на становище от същите да вземе решение за регистрация, респ. да издаде отказ за регистрация на превозното средство. Поради неизпълнението на това задължение, съдът е приел, че оспореният отказ е незаконосъобразен и подлежи на отмяна, като се върне преписката за изпълнение на предписаната с Директива 1999/37) ЕО процедура. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че страда от порока материална незаконосъобразност и следва да се отмени, като се реши спора по същество и се отхвърли първоначалната жалба. Основното релевирано оплакване е, че съдът неправилно е тълкувал текста на чл. 5, т. 2 от Директива 1999/37 (ЕО, като е приел, че задължението за получаване на потвърждение от компетентните органи в Германия е вменено на административния орган, компетентен да издаде акт по реда на чл. 140 от ЗДвП, а не на собственика на превозното средство. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите и възраженията на страните, намери, че обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 140, ал. 5 от ЗДвП, пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър се регистрират в националния регистър на пътните превозни средства след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани. В случай, че свидетелството за регистрация на автомобила, чиято регистрация се иска, се състои от две части и част II липсва, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 5, т. 2 от Директива 1999/37 (ЕО, както правилно е приел първоинстанционният съд. Граматическото и логическо тълкуване на нормата сочи, че липсата на част II от свидетелството за регистрация на превозното средство не е абсолютна предпоставка за отказ, като на административния орган е предоставено правото да извърши исканата регистрация. Това правомощие обаче е обвързано с изпълнение на задължението да изиска и получи потвърждение в указаната форма от съответната институция в Р Германия, че заявителят има право да пререгистрира превозното средство в друга държава-членка. Тезата на касатора, че лицето, подало заявлението за пререгистрация е длъжно да представи освен всички изискуеми от закона документи и документ, заместващ липсващата част II от свидетелството за регистрация, не намира опора в приложимата нормативна уредба. В закона не е посочено такова условие, още повече не е ясно какъв по своята форма и съдържание документ би изпълнил легитимно функцията на оригиналната част II от свидетелството за регистрация, който жалбоподателят следва да приложи към заявлението за регистрация. При това положение, изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения отказ поради неизпълнение на процедурата по чл. 5, т. 2 от Директива 1999/37) ЕО е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Правилно съдът е отменил обжалвания административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане при спазване на указанията, дадени в решението. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалвания съдебен акт, поради което същият следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,