Решение № 12914 от 15.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4044/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Н. И. от гр. Русе, чрез процесуален представител адв. Д. Трифонова при АК Русе против решение 596/27.02.2025г., постановено по адм.д. 975/2024г. по описа на Административен съд-Русе. С обжалваното решение са отхвърлени частично обективно предявените искове за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди настъпили в резултат на незаконосъобразни административни актове - ЗППАМ 23-1085-000494 от 14.08.2023 г. и ЗППАМ 23-1085-000495 от 14.08.2023 г., издадени от началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Русе и отменени от него по-късно. По подробно изложени оплаквания за наличието на касационните основания по чл.209,т.3 от АПК се иска отмяна на решението и постановяването на друго, по съществото на спора, с което исковете да бъдат уважени.

В с.з., касаторът не се представлява, но в писмена молба поддържа касационната жалба. Претендира разноски по чл. 38 ЗАдв.

Ответната страна ОДМВР-Русе не изпраща представител. Не изпраща отговор на касационната жалба, въпреки предоставената му от съда възможност.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба, както за имуществените, така и за неимуществените вреди, претендирани от ищеца и настоящ касатор

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл.218, ал.1 и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

С процесното решение, Административен съд Русе е осъдил Областна дирекция на МВР Русе да заплати на Н. Н. И. сумата от общо 600 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 14.08.2023 г. до 24.09.2024г. (датата на връщане на СУМПС), причинени вследствие отменени като незаконосъобразни ЗППАМ 23-1085-000494 от 14.08.2023 г. и ЗППАМ 23-1085-000495 от 14.08.2023 г., ведно със законната лихва от завеждането на иска 11.12.2024г. до окончателното изплащане. Съдът е отхвърлил предявените пред него обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Областна дирекция на МВР Русе за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна проверка, действия и актове на длъжностни лица при ответника, нищожни актове, издадени от длъжностни лица в ОД на МВР Русе, а именно АУАН, серия GA 914266 от 13.08.2023 г.; протокол за обиск от 13.08.2023 г., заповед за задържане peг. 336зз-112 от 13.08.2023 г.; заповед за конвоиране 47 от 13.08.2023 г. и протокол за изземване на МПС от 13.08.2023 г. отменени ЗППАМ 23-1085-000494 от 14.08.2023 г. и ЗППАМ 23-1085-000495 от 14.08.2023 г. за имуществени вреди, общо в размер на 7 190 лева, и неимуществени вреди, общо в размера над 600 лева до претендирания размер от 14 000 лева. С това съдебно решение е осъдил ищеца да заплати на Областна дирекция на МВР Русе сумата от 508, 63 лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение по компенсация между дължимите на двете страни възнаграждения, съобразно размера на уважените искове.

За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

На 13.08.2023 г., около 05:00 часа бил спрян за проверка лек автомобил Опел, модел Астра peг. Р 56 74 КТ, чиито водач бил ищецът - Н. Н. И. и същият бил сам в автомобила. Била му е направена проверка за употреба на алкохол с техническо средство като пробата била отрицателна. И. бил тестван и за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с DRUGTEST 5000 като уредът отчел положителна проба за Канабис 25. Бил съставен протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози и незабавно му било иззето СУМПС, СРМПС, както и два броя регистрационни табели. Отделно от това му е издаден талон за медицинско изследване, като бил конвоиран с полицейския автомобил в УМБАЛ Канев Русе. Ищецът останал задържан от 05,33 до 09:20 часа, видно от ръкописно попълнения текст в заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР рег. 336зз-112/13.08.23г., която не е обжалвана и съставен протокол за полицейски обиск на лице на основание чл. 80 от ЗМВР. На същата дата 13.08.2023 г. в 07.40ч., с протокол за претърсване и изземване, съставен на основание чл. 161, ал. 2/ в условията на неотложност/ от НПК, в резултат на АУАН били приобщени веществени доказателства - лек автомобил Опел Астра рег. Р 56 74 КТ, с номер на рама - W0L0AHL0885021990, собственост на Н. Н. И., ведно с малък талон 013289925 и 1 бр. ключ за същия автомобил. По случая било образувано и досъдебно производство - пр.пр. 4557/2023 г. по описа на Районна прокуратура Русе (РП Русе), ДП 336-286/2023 г. по описа на ОД на МВР - Русе за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

На следващия ден, 14.08.2023 г. от началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе била издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) 23-1085-000494, с която на ищеца била наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, както и заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) 23-1085-000495, с която на ищеца била наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б. б от ЗДвП прекратяване на регистрацията на ППС на собственик за срок от 9 месеца. Заповедите не са обжалвани и са влезли в сила. За връчването им на 14.08.2023 г. е ползвана адвокатска услуга, но заповедите не са обжалвани по реда на АПК, а са отменени по реда на възобновяването на административното производство чл. 99, т.2 АПК.

Една година по-късно, на 24.09.2024 г. ищецът бил уведомен, че съгласно протокол за извършена експертиза 24/ТКХ-375/16.08.2024 г. на НИК при МВР се установило, че в представените от него за изследване проби за кръв не е установено наличие на наркотични вещества, включени в списъците - приложения към чл. З от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка е чл. З от ЗКНВП. На същата дата 24.09.2024 г. му било върнато свидетелството за управление на МПС, както и документите и физически иззетия лек автомобил.

На 22.11.2024 г., с решение 1085р-10122 и решение 1085р-10123 началникът на сектор ПП при ОД на МВР Русе е възобновил производството по издаване на двете ЗППАМ и същите били отменени по реда на чл.99 т.2 АПК (л. л. 9 и 10 от делото), поради издадено постановление на Районна прокуратура Русе за прекратяване на досъдебното производство.

Автомобилът е пуснат в движение след четиринадесет месеца двадесет и седем дни, считано от 14.08.2023г. на 11.11.2024 г.

Установено е също така, че от октомври 2022 г. ищецът е работел като монтажник на изделия от дърво в АРТМЕБЕЛ 9 ЕООД, а от 21.08.2023 г. е постигнато споразумение за прекратяване на договора. Ищецът започнал нова работа едва на 20.04.2024 г.

Ищецът е предявил следните съединени искове:

1. за имуществени вреди, общо в размер на 7 190, 00 лева, както следва:

1.1. имуществените вреди, изразяващи се в загуби и пропуснати ползи, претърпени от липсата на трудово възнаграждение, в размер на 780 лева на месец, в продължение на 8 месеца от 21.08.2023 г. до 20.04.2024 г. като последица от неправомерното отнемане на СУМПС и изземване на собствения му автомобил или общо в размер на 6240 лева;

1.2. 150 лева - транспортна услуга за платформа за транспортиране на автомобила му от мястото, където престоял повече от година след изземването му на 13.08.2023 г.;

1.3. 350 лева - адвокатско възнаграждение за предоставена адвокатска услуга при връчване на 14.08.2023 г. на двете отменени като незаконосъобразни ЗППАМ и

1.4. 450 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по образуваното досъдебно наказателно производство.

1. за неимуществени вреди, общо в размер на 14 000 лева, както следва:

2.1. 5000 лева за претърпени нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, нарушаване на правото на личен и семеен живот във формата на физическа неприкосновеност, необосновано поставяне в опасност от влошено психично здраве, в следствие на незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразна проверка по реда на Наредба 1 от 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози за спазване на правилото на чл. 5 от Закона за движението по пътищата, с посочване, че същите са осъществени на 13.08.2023 г., около 5:32 часа в гр. Русе;

2.2. 2000 лева за претърпени нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, лишаване от възможност за свободно придвижване в пространството, загубено време, нарушаване на правото на личен и семеен живот в следствие на незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразно фактическо задържане, осъществено на 13.08.2023 г., от 05:33 часа до 09:20 часа - часа на издаване на заповед за задържане до освобождаването, в гр. Русе.

2.3. 1000 лева за претърпени нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, нарушаване на правото на личен и семеен живот, вследствие на незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразен обиск по реда на чл. 80 от ЗМВР въз основа на проверката и задържането, извършени на 13.08.2023 г. около 05:50 часа;

2.4. 4000 лева за претърпени нервно напрежение, обида, загубено време, чувство на унижение, несправедливост и произвол, причинено неудобство, срам пред колегите, оставане без работа поради оставане без СУМПС, вследствие на отменената като незаконосъобразна ЗППАМ 23-1085-000494 от 14.08.2023 г., с която на ищеца била наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, за периода от 14.08.2023 г. до 24.09.2024 г. и

2.5. 2000 лева за претърпени нервно напрежение, обида, загубено време, чувство на унижение, несправедливост и произвол, причинено неудобство, срам пред колегите, оставане без работа поради оставане без МПС, вследствие на отменената като незаконосъобразна ЗППАМ 23-1085-000495 от 14.08.2023 г., с която на ищеца била наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б. б от ЗДвП прекратяване на регистрацията на ППС на собственик за срок от 9 месеца, за периода от 14.08.2023 г. до 11.11.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че е налице първата законоустановена предпоставка за завеждане на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ отменен като незаконосъобразен административен акт /двете ЗППАМ, отменени по реда на чл.99 т.2 АПК/ само за част исковете, с които се претендират обезщетения от отменените административни актове, но че част от тях не са доказани изцяло.

Решаващият състав е приел, че исковете са предявени от надлежна страна и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издатели на посочените ПАМ, от чиято незаконосъобразност се твърди да са произтекли вреди за ищеца, са служители на Областна дирекция на МВР Русе, която е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.

За да отхвърли предявените обективно съединени искове, първоинстанционният съд е приел, че по отношение на ответника Областна дирекция на МВР Русе, не са изпълнени в кумулативност всички елементи от правопораждащия отговорността фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява настъпването на реални вреди с имуществен характер, а за част от исковете липсва и причинна връзка с отменените незаконосъобразни административни актове.

Съдът е отхвърлил всички искове с изключение на исковете по т. 2.4 и т. 2.5 /описани по-горе/ за неимуществени вреди в резултат на отменените актове, като ги е намалил до справедливите според него размери от 400 и 200 лв. или общо е присъдил 600 лв. и е изложил мотиви за принос и вина на ищеца в административно наказателното производство, като този аргумент не е бил повдиган като възражение от страна на ответника.

Решението е валидно, допустимо и правилно само в частта, с която са отхвърлени като неоснователни и недоказани следните искове /по описаната по-горе номерация/ за:

1.2. 150 лева - транспортна услуга за платформа за транспортиране на автомобила му от мястото, където престоял повече от година след изземването му на 13.08.2023 г.

1.3. 350 лева - адвокатско възнаграждение за предоставена адвокатска услуга при връчване на 14.08.2023 г. на двете отменени като незаконосъобразни ЗППАМ;

1.4. 450 лева имуществени вреди в размера на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по образуваното досъдебно наказателно производство.

2.1. 5000 лева неимуществени вреди за претърпени нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, нарушаване на правото на личен и семеен живот във формата на физическа неприкосновеност, необосновано поставяне в опасност от влошено психично здраве, в следствие на незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразна проверка по реда на Наредба 1 от 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози за спазване на правилото на чл. 5 от Закона за движението по пътищата, с посочване, че същите са осъществени на 13.08.2023 г., около 5:32 часа в гр. Русе;

2.2. 2000 лева неимуществени вреди за претърпени нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, лишаване от възможност за свободно придвижване в пространството, загубено време, нарушаване на правото на личен и семеен живот в следствие на незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразно фактическо задържане, осъществено на 13.08.2023 г., от 05:33 часа до 09:20 часа - часа на издаване на заповед за задържане до освобождаването, в гр. Русе.

2.3. 1000 лева неимуществени вреди за претърпени нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, нарушаване на правото на личен и семеен живот, вследствие на незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразен обиск по реда на чл. 80 от ЗМВР въз основа на проверката и задържането, извършени на 13.08.2023 г. около 05:50 часа.

По тези искове съдът е изложил подробни мотиви за липсата на предпоставките, които законът предвижда за осъществяване на отговорността на държавата и които на стоящата инстанция споделя. Поради това, на основание чл. 221, ал. 1, предл. второ АПК не следва да ги повтаря. Основните аргументи в тези случаи са, че не е налице незаконосъобразна дейност от страна на полицейските органи по извършване на проверката по Наредба 1 от 2017г. или извършените процесуално-следствени действия във връзка с обиска. Доколкото по преписката са описани обстоятелства, които са породили съмнение у полицейските служители да задълбочат проверката, не може да се счете, че са излезли извън рамките на своята компетентност. Не е доказана основателността на разхода за платформа за транспортиране на автомобила, доколкото в представения документ не са отразени начална или крайна точка на транспорта. Освен това, обезщетяването на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по образуваното досъдебно наказателно производство следва да бъде извършено по друг ред, а не по този по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доколкото е претендирано и обезщетение за заплатено адвокатско възнаграждение за връчването на административните актове, но не е последвало обжалване и реализиране по-нататък на правата на лицето, съдът намира същото за неоснователно като претенция. В този смисъл, при липса на която и да е от предпоставките за присъждане на обезщетение изводите на АдмС-Русе по тези искове като краен резултат са правилни.

Що се отнася до останалите искове обаче, тричленният състав на Трето отделение ВАС намира следното:

По иска, предявен в т.1.1. за обезщетяване на имуществените вреди, изразяващи се в загуби и пропуснати ползи, претърпени от липсата на трудово възнаграждение, в размер на 780 лева за месец, в продължение на 8 месеца от 21.08.2023 г. до 20.04.2024 г. като последица от неправомерното отнемане на СУМПС и изземване на собствения му автомобил или общо в размер на 6240 лева настоящата инстанция го намира за основателен и доказан. Действително, не е представена длъжностната характеристика на лицето, но свидетелските показания на собственика на фирмата, в която е работил И. към момента на издаване на процесните заповеди недвусмислено отразяват необходимостта лицето да е имало шофьорска книжка, за да извършва възложената му работа. Освен това, не е било налице основание по Кодекса на труда лицето да бъде съкратено или уволнено, така че да може да се възползва от правата си за получаване на обезщетения за безработица в посочения осеммесечен период. Нормално и житейски логично е по негово искане да е бил прекратен трудовият му договор.

По този иск са налице и трите предпоставки както отменен административен акт, така и имуществена вреда в размера на пропуснатите за 8 месеца възнаграждения и пряка причинно-следствена връзка между издадения акт и настъпилата за ищеца вреда.

По иска, описан в т.2.4. 4000 лева за претърпени нервно напрежение, обида, загубено време, чувство на унижение, несправедливост и произвол, причинено неудобство, срам пред колегите, оставане без работа поради оставане без СУМПС, вследствие на отменената като незаконосъобразна ЗППАМ 23-1085-000494 от 14.08.2023 г., с която на ищеца била наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, съдът намира възраженията за неправилност на присъденото обезщетение за основателни. Силно занижена е сумата от 400 лв., доколкото първоинстанционният съд не е отчел нито дългия период от време, през който ищецът е останал без СУМПС, нито интензитета на претърпените от него болки и страдания, подробно описани и от двамата разпитани свидетели. Не са отчетени и социално-икономическите условия в страната. Настоящата инстанция намира, че съдът в обжалваното решение твърде стриктно и ограничително е тълкувал фактите и доказателствата по делото. Напълно нормално и обяснимо е ситуацията, която е преживял касаторът да му създаде стрес, безпокойство и притеснение. За това свидетелства в показанията си и разпитания свидетел А.. Именно поради факта на познанството им, този свидетел има преки и непосредствени впечатления за емоционалното и психическо състояние на касатора /подобно на свидетелката Т./. Логично е неимуществените вреди, изразяващи се в страх, безпокойство и притеснение, като част от вътрешния свят на човек, да бъдат установени с показания на близък човек, пред който могат да бъдат разкрити и с който негативните чувства могат да бъдат свободно споделени.

Освен това, без да е направено възражение за съпричиняване от страна на ответника, съдът е изложил подробни мотиви, които не намират опора в доказателствата по делото. Ето защо на касатора следва да се увеличи обезщетението до размера от 2000 лв. като му бъдат присъдени още 1600лв. над присъдените 400лв., а за остатъка до 4000лв. искът следва да бъде отхвърлен.

По иска, описан в т.2.5. 2000 лева за претърпени нервно напрежение, обида, загубено време, чувство на унижение, несправедливост и произвол, причинено неудобство, срам пред колегите, оставане без работа поради оставане без МПС, вследствие на отменената като незаконосъобразна ЗППАМ 23-1085-000495 от 14.08.2023 г., с която на ищеца била наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б. б от ЗДвП прекратяване на регистрацията на ППС на собственик за срок от 9 месеца, за периода от 14.08.2023 г. до 11.11.2024 г., настоящата инстанция намира възраженията за неправилност на присъденото обезщетение за основателни. Силно занижена е сумата от 200 лв., доколкото първоинстанционният съд не е отчел нито дългия период от време, през който ищецът не е имал възможност да ползва собственото си МПС, поради което е останал не само е останал без работа, но е изживял психическо натоварване интензитета на претърпените от него болки и страдания, подробно описани от двамата свидетели по делото. Не са отчетени и социално-икономическите условия в страната. Ето защо на касатора следва да се увеличи обезщетението до размера от 1000 лв. като му бъдат присъдени още 800лв. над присъдените 200лв., а за остатъка до 2000лв. искът следва да бъде отхвърлен.

Неправилно, съдът се е фокусирал в извода, че причинените негативни преживявания на касатора е възможно да са настъпили, както от отменените заповеди, така и от заповедта за задържане на лицето и воденото срещу него наказателно производство. Допълнително причинените негативни изживявания от задържането на лицето, по никакъв начин не изключват настъпването на неудобство и притеснение от отнемането на СУМПС и прекратяване на регистрацията на МПС, което води до невъзможност И. да ползва личния си автомобил за продължителен период от време, т.е. лишават го от средство и възможност за придвижване, а съответно и от работа. А това обстоятелство само по себе си е свързано с дискомфорт и стрес по изложените по-горе съображения.

В посочените вече части, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като предявените искове за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни административни актове - две ЗПАМ бъдат уважени в съответствие с разпоредбата на чл.52 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно приложимата разпоредба на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени.

Върху посочените главници се дължи и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Предявените искове за имуществени вреди следва да бъдат отхвърлени за разликата съответно от 6240 до 7190 лв., а неимуществените да бъдат уважени за сумата над 600 лв. до размера от 3000 лв. общо и да бъдат отхвърлени за остатъка до 14 000лв.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати съразмерно на уважената част от иска разноските на касатора, които съобразно представения списък за разноски възлизат на 2600лв. Следователно сумата е 1500лв. за адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,