Решение № 13678 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2475/2016 г.

Решение № 13678 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2475/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 251, ал. 1 и чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.

Образувано е по молба на "М. И." ЕООД, гр. С., чрез пълномощника му - адв. Аркадиева, за тълкуване на влязлото в сила решение № 10987/19.10.2016 г. по адм. дело № 2475/2016 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, второ отделение и по молба на Областния управител на област-В., като представител на министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрисконсулт Василев, за допълване на същото решение, в частта му на разноските.

С молбата за тълкуване се поддържа, че влязлото в сила решение е неясно по отношение на мотивите, в частта им, с които е прието, че разпоредбата на § 34 от ПЗР на ЗИД на ЗКИР / Д. в. бр. 57/22.07.2016 г./ урежда процедурата по довършване на започнати административни производства по създаване на КККР, заварени от изменението на закона и не е приложима спрямо висящите съдебни производства. Поддържа се, че даденото от съда тълкуване на тази разпоредба, е неправилно, доколкото същата не съдържа изразите "административни" и "съдебни".

С молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, се иска присъждането на юрисконсултско възнаграждение, за осъщественото процесуално представителство на Областния управител на област-В. пред касационната инстанция, което не е присъдено с влязлото в сила решение, въпреки искането за това.

От ответниците по молбите са постъпили възражения, с които ги оспорват, като неоснователни.

Молбата за тълкуване на влязло в сила решение не е ограничена със срок, поради което е процесуално допустима.

Молбата за допълване на решението е също процесуално допустима, като подадена в 1-месечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от надлежна страна.

При разглеждането им по същество Върховният административен съд, второ отделение, установи:

1. По молбата за тълкуване, по чл. 251, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК:

Молбата е неоснователна. На тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, подлежи само диспозитивът на съдебното решение, което се ползва със сила на присъдено нещо /СПН/, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със СПН, а са само иманентна част на това решение, поради което тяхната липса или неяснота не води до необходимост и възможност за тълкуване на решението, което се отъждествява с диспозитива му. В случая, молителят не иска тълкуване на диспозитива на влязлото в сила решение по настоящето дело, като неясно или неразбираемо, а иска тълкуване на част от мотивите му, по отношение приложимостта на § 34 от ПЗР на ЗИД на ЗКИР / Д. в. бр. 57/22.07.2016 г./, спрямо която разпоредба съдът е изложил ясни мотиви, с които обаче "М. И." ЕООД не е съгласно. По този начин се преследват други цели, а именно подмяна от страна на съда на вече дадените мотиви с други, което е недопустимо. Тълкуване се прави на самото решение, въз основа на дадените мотиви, а не е възможност за нова преценка на правната норма, чрез друго тълкуване, което би променило тези мотиви и което всъщност би променило и волята на съда спрямо постановеното вече решение, ползващо се с присъдено нещо.

Ето защо искането за тълкуване, като относимо към част от мотивите, а не към диспозитива на настоящето решение, е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

2. По молбата за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 от АПК:

Молбата е основателна. Видно от влязлото в сила решение, чието допълване в частта за разноските е поискано, не съдържа произнасяне по искането на Областния управител на област-В. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено своевременно с отговора срещу касационната жалба и с молбата, преди разглеждане на делото в съдебно заседание. Отговорът и молбата, с които е поискано такова възнаграждение, в размер на 300 лева, изхождат от надлежно упълномощен юрисконсулт на Областния управител на област-В., като представител на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на делото и когато е юридическо лице, защитавано от юрисконсулт, има право на адвокатско възнаграждение.

Съобразно изложеното и резултата по касационното обжалване, молбата следва да бъде уважена като на молителя бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в поискания размер от 300 лева.

Водим от горното и на основание чл. 251, ал. 1 и 5 от ГПК и чл. 248, ал. 1 и 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение