Решение № 8869 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2633/2017 г.

Решение № 8869 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2633/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби против решение № 2190/29.12.2016 г. по адм. д. № 422/2015 г. на Административен съд - Б.. В касационната жалба на Р. Т. К. се обжалва решението в частта, с която е отхвърлена исковата му претенция за претърпени неимуществени вреди за сумата от 3810 лв. до 37 950 лв., както и в частта за лихвите и разноските. Твърди, че искът му е доказан в пълен размер, поради което следва да бъде уважен изцяло. Моли в обжалваната част решението да бъде отменено. Претендира за заплащане на разноските по делото. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С. обжалва решението в осъдителната му част. Твърди, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди от бездействие на ответника. Съдът не е отчел факта, че в З. Б. през деня е осигурен свободен достъп до санитарния възел на всички задържани лица. Установените по делото битови условия в затвора не са достигнали ниво на суровост, за да попаднат в обхвата на чл. 3 от Конвенцията. Оспорва се решението и в частта на разноските, за които няма доказателства, че са реално заплатени. Моли да бъде отменено решението в оспорената част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на ГДИН е частично основателна, а касационната жалба на Р. К. - неоснователна. Не е спорно обстоятелството, че условията в З. Б. са лоши и липсват елементарни санитарни условия. При определяне на размера на обезщетението обаче съдът не е съобразил обстоятелството, че ищецът не е бил изцяло лишен от възможността да ползва санитарен възел. Ограничението за всички лишени от свобода е само за времето през нощните часове. Предвид това размерът на справедливото обезщетение не отговаря на изисквания, уредени в чл. 52 ЗЗД. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Административният съд е бил сезиран с искова молба, предявена от Р. Т. К., понастоящем в З. Б., срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" град С., за заплащане на обезщетение в общ размер на 37 950 лева за претърпени в периода 17.06.2014 г. до 26.02.2015 г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Като причина за исканото обезщетение се сочат от една страна - лошите битови условия в З. Б.: недостатъчна площ на спалните помещения, лошо осветление, недостатъчен приток на чист въздух, сушенето на дрехите в помещенията и липсата на санитарен възел и достъп до течаща вода, липсата на дезинфекция, нискокалорична храна, която е в разрез със санитарно-хигиенните изисквания, за което се претендира обезщетение по 100 лева на ден. Като втора причина се заявява лошото медицинското обслужване в затвора, при което е осигурено само веднъж седмично ползването на услугите на фелдшер, а не лекар и то по предварителна заявка или записване. Липсата на адекватно лечение, според ищеца, е довело до заболяването му от хроничен бронхит, поради което претендира обезщетение по 50 лева на ден. Съдът е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. да заплати на Р. Т. К. обезщетение в размер на 3810,00 лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 17.06.2014 г. до 26.02.2015 г., причинени от противоправно бездействие на служители на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", изразяващо се в неосигуряване на нормални битови и хигиенни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в З. Б. и непредоставяне на ефективно медицинско обслужване, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 37 950,00 лева. Присъдил е на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. разноски по делото в размер на 441,72 лева. Съдът е приел в мотивите си, че проведеното в З. Б. лечение на Р. К. не е било ефективно и на 23.01.2015 г. той е бил насочен с талон за консултация с пулмолог. След извършен преглед му е поставена диагноза - остър бронхит и му е предписано лечение, което е съобразено с обичайната медицинска практика при лечение на това заболяване. В случая не е налице твърдяното от ищеца бездействие от страна на служители на ответника за предоставяне на медицинско обслужване, тъй като се установява непрепятстван достъп на ищеца до Медицинския център в З. Б. и в здравния му картон са документирани посещения при външни специалисти, при които е оказвана медицинска помощ. Въпреки това обаче, оказаното медицинско обслужване по отношение на заболяването на ищеца през месец декември 2014 г. - инфекция на горните дихателни пътища, според съда не е било ефективно и не е довело до неговото оздравяване, поради което исковата му претенция, в частта относно непредоставянето на ефективно медицинско обслужване се явява основателна. Съдът е изложил съображения, че К. е бил лишен от правото на минимална жилищна площ, както и от липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, през по-голямата част от денонощието. Поставянето му в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, само по себе си представлява третиране, пораждащо у него емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство, каквито той твърди. Предвид това и след като се вземе предвид кумулативния ефект от установените по делото неблагоприятни за ищеца хигиенни условия, чието осъществяване пряко накърнява човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително третиране, както и установения факт, че помещението, в което се е намирал е с малки размери, недостатъчно осветено и проветрено, както и че ищецът е имал ограничен достъп до санитарен възел, баня и течаща вода, което ограничение е с оглед на обстоятелството, че в килиите не са оборудвани с такива, а през по-голямата част от денонощието е бил заключен, а през другото време, лишените от свобода настанени в коридорите са ползвали една тоалетна с три клекала, съответно баня с недостатъчно работещи душове, където топлата вода се пуска за кратък период от време, два пъти седмично, неефективното медицинско обслужване по отношение на заболяването на ищеца през м. декември 2014 г. - инфекция на горните дихателни пътища, което е преминало в хроничен бронхит, следва да се направи извода, че той действително е претърпял твърдените от него неимуществени вреди. Касационната жалба на ГДИН е частично основателна, а касационната жалба на Р. К. е неоснователна. Като краен резултат съдът правилно е приел, че е налице частична основателност на претенцията, но касационната инстанция не споделя изводите на съда за липсата на адекватна медицинска помощ по отношение на ищеца. От фактическа страна по делото е установено, че лишеният от свобода е постъпил в затвора на 17.06.2014 г., настанен е в приемно отделение в спално помещение № 308 с обща жилищна площ от 13,40 кв. м. с още шест лица, със средно полагаща се площ на човек от 1,91 кв. м. На 17.07.2014 г. К. е разпределен в VI-та група за осъдени лица, намираща се на четвърти етаж в корпуса на затвора и е настанен в спално помещение № 410 с обща жилищна площ 20,86 кв. м. с още 15 лишени от свобода или при средно полагаща се площ за живеене от 1,30 кв. м. На 6.10.2014 г., със заповед на началника на З. Б., VI-та група за осъдени лица е преместена от четвърти на втори етаж и К. е настанен в спално помещение № 213, където пребивава и към настоящия момент. Помещението е с обща жилищна площ 27,72 кв. м. с още 20 лишени от свобода или при средно полагаща се площ за живеене от 1,32 кв. м. През деня всички помещения на групите са отворени и лишените от свобода имат свободен достъп до течаща вода и санитарен възел в обособено отделно помещение от 8,30 ч. до 20,00ч., като проблеми с водоснабдяването не е имало и непрекъснато се подава съответното количество течаща студена вода, а по график - два дни в седмицата и топла вода. След заключване на помещенията в 20,00 ч. лишените от свобода ползват индивидуални бутилки за вода, но нямат достъп до санитарните възли. Настаняването в помещенията на отделните групи се извършва с разпореждане на инспектор социална дейност и възпитателна работа, съобразно желанието на самите лишени от свобода, които самостоятелно определят режима за поддържане на хигиената в помещенията, които обитават, чистотата на въздуха и разположението на леглата. Хигиената в спалните и общите помещения на групите се поддържа ежедневно от специално определени лица - хигиенисти и дежурни по поддръжката. По отношение на медицинското обслужване на лишените от свобода е разрешен достъп до медицинския център към Затвора по график, а при необходимост и извънредно, където всеки затворник може да бъде прегледан и изследван за декларирани заболявания, съмнения за заболявания или да бъде изведен на външен специалист за по-задълбочен медицински преглед. Няма тоалетна и мивка в килията, такива са налични в коридора, но липсва постоянен достъп до тях, поради което нощно време се използва кофа за облекчаване на физиологичните нужди. В общия коридор има само студена вода и достъпът до нея е само през деня, когато не са заключени помещенията, лишените от свобода се къпят по график два пъти седмично, когато имат достъп до топла вода. Представена медицинска справка от 14.07.2015 г. за ищеца установява, че при постъпване в З. Б. той е съобщил данни за оперирана жлъчка през 2010 г., както и налична артериална хипертония. К. е записан за медицински преглед в тетрадката за медицински прегледи с отразени дати 26.06.2014 г., 6.08.2014 г., 11.09.2014 г., 15.10.2014 г., 8.01.2015 г., 12.01.2015 г., 16.01.2015 г., 23.01.2015 г., 6.02.2015 г., 10.02.2015 г. и е получил необходимите медикаменти. Медицинската справка от 27.04.2015 г., приложена по делото сочи, че по повод оплаквания от температура, задух, кашлица и храчки, К. е бил прегледан от д-р Ненчев, който е преценил необходимостта от рентгенография на белия дроб. След нейната направа, ищецът е изпратен за консултация с пулмолог в ДКЦ "Св. Г. Победоносец", където е поставена диагноза хроничен бронхит. На 31.12.2014 г. Кузманов е прегледан в Център за спешна медицинска помощ, поставена е диагноза AX Vegetoneurosis и е изписана терапия. На 26.02.2015 г., ищецът отново е прегледан в Център за спешна медицинска помощ, като е поставена диагноза АХ Исхемична болест на сърцето и е изписана терапия. Видно от заключението на съдебно-медицинска експертиза, К. боледува от хроничен бронхит, като заболяването е започнало през месец декември 2014 г. като инфекция на горните дихателни пътища, постепенно преминало в остър бронхит, който хронифицирал. Според вещото лице, предвид вредните фактори за посоченото заболяване (замърсен въздух, тютюнев дим в помещението, липса на чист въздух, влага, пари, чести настинки), условията в затвора най-вероятно са допринесли за хронифициране на заболяването. В заключението се посочва също така, че приложеното лечение е съобразено с обичайната медицинска практика при лечение на това заболяване. При тази фактическа обстановка необоснован се явява изводът на съда, че спрямо ищеца не е провеждано адекватно лечение. Посочените многобройни медицински прегледи, проведеното лечение, което според вещото лице е адекватно на заболяването, сочат на извод за нормално и своевременно оказано лечение на Р. К. от заболяванията, от които той страда. Фактът, че той не е окончателно излекуван, не означава, че лечението му не е било адекватно. Вещото лице е посочило, че повлияването от лекарства се обуславя, както от условията в затвора, така и от индивидуалните особености на организма и от съпътстващите заболявания. Що се отнася до вредата от тютюневия дим, преценка на самите лишени от свобода е дали да пушат в килиите или не. Но тяхното поведение и лична преценка не може да се прецени като незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора. Самият ищец в съдебно заседание заявява, че не е подавал молба да бъде преместен в друга килия, защото мрази да се мести. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че на ищеца са били предоставени необходимите медицински грижи за процесния период. Той е бил лекуван от медицинското лице в затвора и е бил изпращан за консултации и лечение в ДКЦ "Св. Г. Победоносец" и в Центъра за спешна медицинска помощ. Предвид това претенцията му за обезщетение поради непредоставено адекватно лечение, е неоснователна. В тази част решението на съда е неправилно поради необоснованост и следва да бъде отменено. В съответствие със събраните по делото доказателства са изводите на съда по отношение на условията на живот на лишения от свобода К.. Безспорно е установено, че той е пребивавал в килиите на затвора Б. при минимална жилищна площ, много под законовите изисквания на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС /сега чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС/. Към лошите битови условия задължително следва да се отчете липсата на достъп до санитарните възли на лишените от свобода след 20,00 ч. Тези факти правилно са преценени от съда като основание за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Касационната инстанция намира, че за лошите битови условия в З. Б. през периода 17.06.2014 г. до 26.02.2015 г. на Р. К. следва да се определи обезщетение в размер на 1000 лв, а за разликата до 3810 лв., решението следва да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен. В отхвърлителната му част, оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ГДИН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, трето отделение,