Решение № 6835 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 560/2021 г.

Решение № 6835 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 560/2021 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Т. от [населено място], община Козлодуй, област Враца, чрез пълномощника адв. Х. С. срещу решение № 331 от 12 октомври 2020 г. постановено по адм. дело № 296 от 2020 г. по описа на Административен съд – Враца, с което е отхвърлена жалбата против уведомително писмо изх. № 01-6500/1026 от 23 март 2020 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) – София. С това писмо не е одобрено участие по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден балтар в обработваемите земи с орнитологично значение /ВПС-4. 1 от мярка 10 "Агроекология и климат" за 2018 г. Със същото решение е осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) – София разноски по делото в размер на 100, 00 (сто) лева. искал е спиране на делото до приключване на адм. д. № 64/2021 г. по описа на ВАС. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на атакуваното първоинстанционно решение и присъждане на разноски за две съдебни инстанции, като е посочено, че същите са обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Такъв списък няма към касационната жалба. Ответникът заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника му старши юрисконсулт Л. Х., в писмено становище от 23 февруари 2021 г., оспорва касационната жалба като излага доводи за нейната неоснователност. Иска отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, а при условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендирания от касатора адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Враца е образувано по жалба на Д. Т. против уведомително писмо изх. № 01-6500/1026 от 23 март 2020 г. на заместник – изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – София, издадено на осн. чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. В резултат на извършените административни проверки в съответствие с глава пета от същата Наредба и декларираните от жалбоподателя данни в подаденото заявление за подпомагане с УИН: 06.06.0618/73945, е уведомен, че не е одобрен за участие по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваемите земи с орнитологично значение (ВПС-4. 1) от мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. Изложено е, че със заповед № 09-192 от 28 февруари 2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите е разпоредено за кампания 2018 г. да не се приемат заявления за подпомагане, с което се поема нов ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. или се разширяват поети ангажименти. Прието е, че с подаденото заявление за участие по мярка 10 лицето кандидатства за първа година, поради което се явява недопустим кандидат за подпомагане за кампания 2018 г. Съдът е приел в решението, че няма спор за подадено от Т. заявление през 2015 г. за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 год, одобряване за тази мярка за 2015 г. и 2016 г., и прекратяване на многогодишен ангажимент с административен акт за кампания 2017 г., който е оспорен по съдебен ред, но производството е прекратено поради просрочие на жалбата с определение № 329 от 23 май 2019 г. постановено по адм. дело № 204 от 2019 г. по описа на Административен съд – Враца, оставено в сила с определение № 12449/19 септември 2019 г. по адм. дело № 10461/2019 г. по описа на Върховния административен съд. За да постанови отхвърлително решение първоинстанционният съд е развил съображения, че оспореното уведомително писмо на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е издадено от компетентен административен орган, предвид чл. 20а от ЗПЗП за делегиране на правомощия със заповед № 03-РД/2891/23.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Актът е в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването му. Приел, че процесното уведомително писмо е издадено при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с приложимите материалноправни норми. Съгласно чл. 26, т. 12 от Наредба № 7 от 2015 г. не се одобряват за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" земеделски парцели, пчелни семейства или животни, за които е установено, че не са налични финансови средства по чл. 11 от същата. Не е спазено условие от заповедта по чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 2009 г., действаща към датата на подаване на заявлението и към датата на издаване на оспореното уведомително писмо (сега ал. 9), а именно заповед № 09-192 от 28 февруари 2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, съдържаща допълнителни условия, свързани с приема по отделните направления за кампания 2018 г. да не се приемат заявления за подпомагане, с които се приемат нови ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г., с изключение на дейности по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство". Предвид ограничението заявлението не следва да бъде прието, а Д. Т. е запознат лично срещу подпис на 23 април 2018 г. и 14 май 2018 г., видно от положения подпис на лицето върху резултатите от автоматичните проверки на подаденото заявление. В обобщение съдът е приел, че е налице хипотеза на чл. 26, т. 12 от Наредба № 7/2015 г. от 24 февруари 2015 г., според която не се одобряват за участие в мярка "Биологично земеделие": земеделски парцели, пчелни семейства и животни, за които е установено, че не са налични средства по чл. 11 и не е спазено условието от заповедта по чл. 4, ал. 5 (изм. с ал. 9) от Наредба № 5 от 2009 г. Решението е неправилно. Видно от приобщения доказателствен материал по делото е установено, че Д. Т. е регистриран земеделски производител в интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с УРН 204527 като през 2015 г. е подал заявление за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., подпомаган е за 2015 г. и 2016 г. През 2017 г. е подал заявление за подпомагане, а през 2018 г. е получил акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., който е оспорен по съдебен ред. Поради просрочие производството е прекратено по адм. дело № 204 от 2019 г. с определение № 329 от 23 май 2019 г. постановено по адм. дело № 204 от 2019 г. по описа на Административен съд – Враца, оставено в сила с окончателно определение № 12449 от 19 септември 2019 г. по адм. дело № 10461 от 2019 г. по описа на Върховния административен съд. Затова касаторът завежда ново дело с доводи за нищожност на акта за прекратяване на ангажимент за 2017 г., като Административен съд – Враца е постановил решение № 320 от 02 октомври 2020 г. по адм. дело № 295 от 2020 г. по описа на същия съд, с което е уважил жалбата. По реда на касационния контрол Върховният административният съд с решение № 4972/19.04.2021 г. по адм. д. № 64/21 г. по описа на ВАС, пето отд, отменя първоинстанционното съдебно решение и отхвърля жалбата като неоснователна. Поради това искането за спиране е безпредметно. За кампания 2018 г. Т. подава заявление с УИН 06.06.0618/73945 от 23 април 2018 г. и последващо от 11 май 2018 г., обективиращо искане за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат", с направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваемите земи с орнитологично значение" (ВПС-4. 1). Към този момент административният акт за прекратяване на ангажимента за 2017 г. все още не е издаден. По заявлението от 23 април 2018 г. е издадено на 23.03.2020 г. оспореното пред Административен съд – Враца уведомително писмо. Между страните не се спори, че земеделският производител е разписал предоставения му екземпляр от извършените автоматични проверки на въведените данни, на които на 23 април 2018 г. и 11 май 2018 г. е отразено като вид грешка, че следва да спазва заповед № 09-192 от 28 февруари 2018 год. на министъра на земеделието, храните и горите по чл. 5, ал. 5 от Наредба № 5 от 2009 г. Уведомително писмо на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ – София по своя характер е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и като такъв следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Административният орган е посочил, че жалбоподателят е недопустим кандидат и не е одобрен за участие по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС – 4. 1)" от мярка 10 "Агроекология и климат" за подпомагане за кампания 2018 г. Липсва правно основание, въз основа, на което органът не е одобрил участието на касатора по мярка 10 "Агроекология и климат" като недопустим кандидат за първа година, нито са посочени обстоятелства за недопустимост на кандидата. Административният орган се е позовал на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. и заповед на министъра на земеделието, храните и горите № РД 09-192 от 28 февруари 2018 г. Така изложените мотиви не носят информация за основанието, на което е отказано подпомагане на Д. Т. и защо е недопустим кандидат. Съгласно ТР № 16 от 1975 г. на ОСГК мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, в съобщението до страните, в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхожда от същия административен акт, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта. Конкретни съображения за постановения отказ не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. За първи път са изложени в становище от 23.02.2021 г. пред настоящата съдебна инстанция, като е посочено, че съгласно чл. 26, т. 12 от Наредба № 7/2015 г. не се одобряват за участие в мярка 10 земеделски парцели, пчелни семейства или животни, за които е установено, че не са налични финансови средства по чл. 11 или не е спазено условие от заповедта по чл. 4, ал. 9 от Наредба № 5/2009 г. като допълнително условие, свързани с приема по отделните направления. Недопустимо е административен акт да се мотивира във фазата на касационното оспорване, защото е извън хипотезите на ТР № 16/75 г. и не може да санира порока на издадения индивидуален административен акт. Налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на процесното уведомително писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си. Същият е представил писмени документи свързани с допустимостта му като кандидат, вместо да се защитава срещу наличието на основание по чл. 26, т. 12 от Наредба № 7/2015 г. Като е приел, че административният акт е законосъобразен съдът е постановил неправилно решение. Налице е отменително основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ от АПК на решението на Административен съд – Враца, в което съдът е дописал мотиви към административния акт с посочване на хипотезата на чл. 26, т. 12 от Наредба № 7/2015 г. По същество следва да се отмени и уведомителното писмо. Предвид естеството на акта, който не позволява решаването на въпроса по същество на спора, делото следва да се изпрати като административна преписка на административния орган за ново, мотивирано произнасяне по заявлението за подпомагане на оспорващия в 30-дневен срок по чл. 174 от АПК. С оглед изхода на спора и при съобразяване на възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции. Същите не са обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, поради което съдът ги определя в общ размер на 580, 00 (петстотин и осемдесет) лева, от които 70, 00 (седемдесет) лева са за внесена държавна такса по сметка на Върховния административен съд, 10, 00 (десет) лева за държавна такса, във връзка с образуваното съдебно оспорване пред Административен съд – Враца и 500, 00 (петстотин) лева за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с осъществяваната съдебна защита от процесуалния представител пред Административен съд – Враца (л. 133 от първоинстанционното дело). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение