Решение № 12145 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2763/2010 г.

Решение № 12145 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2763/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Веселин Борисов Спасов, като пълномощник на Венко Павлов Николов и Момчил Асенов Гончаров - двамата от гр. София, срещу решение от 29.10.2009 г., постановено по адм. д. № 3654/2006 г. по описа на Софийски градски съд. С касационната жалба са развити доводи за допуснато нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения отказ. В писмена защита и в о. с. з на ВАС чрез адв. Спасов поддържат жалбата, претендират разноски. Ответниците Кметът на Столична община и Кеворк Гарбис Керпичиян не се явяват и не изпращат представители. Кметът на Столична община в писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Софийски градски съд е образувано по жалба на Венко Павлов Николов, Момчил Асенов Гончаров и Кеворк Гарбис Керпичиян. С нея са оспорили Отказ № РД-54-12/8.06.2006 г. на Кмета на Столична община да отмени по тяхно искане вx. N 1194-B-34/5.05.2006 г. отчуждаване по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС на недвижим имот, представляващ част от имот пл. № 14 от кв. 1, м. "III-та извънградска част" на бул. "Ленин" № 5 в гр. София: отчужден със заповеди по чл. 98 от ЗТСУ № ИК-З112, 31l5 и 3123 от 6.08.1974 г. Съдът потвърдил като законосъобразен оспорения отказ. За да стигне до този правен извод приел, че не са налице кумулативните материалноправни предпоставки за отмяна на отчуждаването. Съдът посочил, че имота е отчужден за мероприятие " за разширение на бул. "Ленин". Съобразил, че част от заявителите в това число двамата касационни жалбоподатели не са от кръга на лицата, които могат да искат отмяна на отчуждаването по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, тъй като техните наследодатели са починали преди приемането на Закона за общинската собственост, поради което в наследствената маса не е съществувало това право. Обосновал извод, че приложимия реституционен закон не допуска частична отмяна на отчуждаването, поради което и заявлението за отмяна на отчуждаването, подадено от легитимираното лице Кеворк Гарбис Керпичиян не може да бъде уважено. Съдът обосновал неоснователност на довода за наличие на предпоставките за отмяна на отчуждаването по реда на § 9 от ДР на ЗУТ, като посочил, че лицата, от които е отчужден процесният имот, са получили парично обезщетение, определено и изплатено в рамките на отчуждителното производство по ЗТСУ, поради което отчуждителното производство не е неприключило. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС собственикът може да иска отмяна на отчуждаването при изрично регламентирани условия: в тригодишен срок от отчуждаването имотът да не е бил използван по предназначението си или мероприятието да не е осъществено. Лицата имащи субективното право да претендират отмяна на отчуждаването по този ред са собствениците на отчуждените имоти, но не и техните наследници. В конкретния случай Екатерина Асенова Гончарова, чийто наследник Асен Димитров Гончаров прехвърлил наследената неотчуждена част от имота на втория касационен жалбоподател Момчил Асенов Гончаров с договор за продажба от 12.04.1993 г., е починала на хх.хх.хххх г. преди влизане в сила на Закона за общинската собственост (1.06.1996 г.), поради което за него не е възникнало правото да иска отмяна на отчуждаването по чл. 31 от ЗОС в качеството му на правоприемник на наследник на съсобственика на отчуждения имот. Този извод се налага с оглед разпоредителната част на правната норма чл. 31, ал. 1 от ЗОС, а именно, че в това производство се отменя заповедта за отчуждаване. Искане за отмяна на административен акт може да бъде направено само от лицето - адресат на този акт, но не и неговите наследници в хипотезата на приключило административно производство. Съдебната практика приема, че искане за отмяна на отчуждаване по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС може да бъде направено и от наследник на адресата на отчуждителния акт, но при условие, че наследството е открито след влизане в сила на Закона за общинската собственост, тъй като от този момент в наследствената маса се включва това субективно потестативно право. Във всички останали случаи наследника на отчуждения собственик не може да иска отмяна на отчуждаването по този ред. Затова е обоснован извода на съда, че жалбоподателят в производството пред СГС Кеворк Гарбис Керпичиян е могъл да иска отмяна на отчуждаването само досежно неговата идеална част от имота, но това в производството по чл. 31 от ЗОС е недопустимо. Условията за отмяна на отчуждаването следва да са налице за целия имот, а не само за част от него, като с оглед на това ограничение е въведено и изискването да се възстанови изцяло даденото от двете страни, а не само на част от него. С този извод съдът правилно е приложил материалния закон. Правилни са изводите на първата инстанция за неоснователност на предявеното искане за отмяна на отчуждаване, доколкото разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗОС не допуска частична отмяна на отчуждаване. Обосновани и законосъобразни са правните изводи на решаващия съд относно липса на предпоставките за отмяна на отчуждаването по реда на § 9 от ДР на ЗУТ. Основният довод в жалбата в тази насока е неоснователен, предвид следното: § 9 от ПР на ЗУТ е приет за приключване на започналите отчуждителни производства по реда на ЗТСУ, отменен със ЗУТ, но незавършени до отмяната му. Първото условие за прилагане на § 9 от ПР на ЗУТ е отчуждителното производство да не е завършило. То е незавършено тогава, когато не е платено определеното с отчуждителната заповед парично обезщетение, или ако обезщетението е имотно, да не е била издадена заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.), или макар и да е издадена такава заповед, конкретизираният имот реално да не може да се предаде на правоимащия по независещи от административния орган обективни причини. В случая, видно от заключението по СТЕ обезщетенията са изплатени през 1976 г. с описаните в нея три платежни нареждания, поради което е безспорно установено, че в настоящия случай производството е приключило с изплащането на отчуждените собственици на определеното им със заповедите по чл. 95 от ЗТСУ (отм.) обезщетения. Липсата на посочената по-горе основна материално-правна предпоставка изключва възможността за прилагане на реда по § 9, поради което обстоятелството дали имотът е завзет до 30.10.1998 г. или не, в случая е без правно значение. Инвокирания в тази връзка довод за плащане на данъци върху процесния имот е неоснователен, а и недоказан. Освен това разпоредбата § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ не е реституционна и не предвижда отмяна на отчуждаването, тя съдържа регламент за приключване на отчуждителното производство. Тези разпоредби задължават общините служебно да приключат започналите отчуждителни производства, за които има издадени заповеди за отчуждаване и обезщетяване. В настоящия казус, както бе посочено по-горе, е налице определено и предадено обезщетение, с което отчуждителното производство по ЗТСУ приключва, поради което правилно е преценено от съда, че въпреки че имотът не е завзет до 30.10.1998г, постановеният отказ е законосъобразен. Последният довод, за противоречива практика по посочения въпрос не отговаря на действителното положение, а доводът за отменено от общината отчуждаване на съседни на процесния имоти освен че е неотносим към спора, не обуславя извод за такава. Обосновани и законосъобразни са правните изводи на решаващия съд относно наличие на предпоставките за отмяна на отчуждаването при условие, че искането бе редовно. Решението е съобразено с материалния закон и практиката на ВАС и твърдението на касаторите за обратното е неоснователно. При извършената служебна проверка настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а с оглед на изложеното по-горе се явява и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на процеса следва да се остави без уважение направеното искане от касационните жалбоподатели за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 - 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,