Решение № 2099 от 27.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Д. Велчева, от гр. София, чрез процесуалния й представител адвокат Н. Спасова, срещу решение 4511/01.07.2022 г., постановено по адм. дело 10138/2021 г. по описа на Административен съд-София град, второ отделение, 25-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на решението като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира неговата отмяна и уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - министър на отбраната на Република България, в писмен отговор, чрез процесуалния си представител служител с юридическо образование Ц. Въргова, излага съображения за неоснователност на касационната жалба и претендира оставяне в сила на оспорения съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, счита касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение 4511/01.07.2022 г., постановено по адм. дело 10138/2021 г., в производство по реда на чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, административният съд e отхвърлил като неоснователна жалбата на Д. Велчева, срещу заповед ЗС-255/06.08.2021 г. на министъра на отбраната за принудително изземване от жалбоподателката на имот - частна държавна собственост, представляващ жилищна сграда - къща, находяща се в гр. София, [улица], тъй като се ползва без правно основание. За да достигне до горния извод, след извършена съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства, /сред които административната преписка по издаване на заповедта ведно с удостоверение РСЛ22-ДИ04-96(3)14.04.2022 г. за идентичността на имот с идентификатор 68134.702.909.1, с този, описан в акта за държавна собственост 1870/23.03.1982 г. и скица 15-389234/11.04.2022 г. от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. София/ съдът приема за установено от фактическа страна, че имотът, чието иземване е разпоредено с атакуваната заповед е частна държавна собственост и попада извън жилищния фонд на министерство на отбраната /МО/. Видно от констативен протокол рег. СФ-9265/22.12.2020 г., при извършена проверка на място е установено, че се ползва от Д. Велчева и членовете на семейството й /съпруг и две деца/. По делото са представени два броя договори за отдаване под наем на имота /описан като държавен жилищен имот, собственост на министерството на народната отбрана/, сключени съответно на 16.02.1965 г. и 30.03.1989 г. с Д. Златев и С. Златева, /починала на 18.10.2002 г./, за срокове, считано от момента на сключването им, до изгубване на качеството на военнослужещ на наемателя. След изясняване статута на имота е отправена покана за доброволно предаване на имота рег. 21-38-157/17.03.2021 г., по която е получен писмен отговор, съдържащ искане органът да преразгледа решението си. Така, въз основа изготвена докладна записка рег. 21-38-157/03.08.2021 г. на главния директор на Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната", е издадена процесната заповед на министъра на отбраната при условията на чл. 80а ЗДС. Предвид липсата на данни за валидно наемно правоотношение, страна по което е Д. Вълчева, съдът приема, че актът е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел, в който смисъл постановява и обжалвания съдебен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Фактическите установявания на съда са обосновани от доказателствата по делото и въз основа на тях са направени законосъобразни правни изводи. Съгласно чл. 80а, ал. 1 ЗДС, имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на МО, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Противно на релевираните в касационната жалба доводи, установеното по делото от фактическа страна обуславя направения от съда извод, че в случая са налице задължителните материалноправни предпоставки за принудителното изземване на имота съгласно горепосочената разпоредба, доколкото имотът е държавна собственост и се владее/държи без основание. Правилно в решението е прието, че имотът, чието изземване е разпоредено е държавна собственост, предоставен за ползване и управление на МО и при липсата на доказателства, установяващи основание за ползването му от жалбоподателката - че заповедта не страда от визираните в чл. 146 АПК пороци. Следва да се отбележи, че правилно съдът приема за неотносими доводите на жалбоподателката, основани на реда и условията за съставяне на актове за държавна собственост, които по аргумент от чл. 5 ЗДС са официални документи, но нямат правопораждащо действие, а само удостоверяват възникнал правопораждащ юридически факт, от който произтича правото на собственост на държавата. Още повече - АДС 1870/23.03.1982 г., удостоверение за идентичност на имота и скица 15-389234/11.04.2022 г., обосновават именно направения от съда извод, че имотът е държавна собственост, предоставена на МО за управление, в качеството им на официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/, с обвързваща съда материална доказателствена сила, след като истинността им не е оборена пред първата инстанция при условията на чл. 193 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК. Не намират опора и твърденията на касационната жалбоподателка относно основанието за настаняване на семейството й и представените за това пред първата инстанция доказателства, подробно и правилно обсъдени в обжалваното решение, с което е прието, че не е налице основание за ползването на имота от Д. Велчева. След като данните по делото установяват наличието на двете кумулативни предпоставки по чл. 80а, ал. 1 ЗДС и при ясно заявено нежелание на жалбоподателката да освободи доброволно имота, издадената от министъра на отбраната, действащ при условията на обвързана компетентност, заповед за принудителното му изземване, е законосъобразна, а оттам и атакуваното първоинстанционно решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Страните не претендират разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,