Решение № 638 от 2.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 456/2008 г.

Решение № 638 от 2.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 456/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК, отм., вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по к. жалба на И. А. срещу въззивното решение на Апелативен съд София (АС) по гр. д. № 1923/06 г. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба П. на РБ (с изменението на ЗСВ, Дв, бр. 33/09 г. към нея преминават следствените с.), чрез прокурор от ВКП я оспорва като неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното решение е отхвърлен като погасен по давност искът на касатора срещу ответника с пр. осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ - за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 65 000 лв. и на имуществени вреди в размер на 15 000 лв., причинени на ищеца с обвинение, по което е оправдан. Прието е, че исковете за обезщетение се погасяват с общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, която тече от влизане в сила на оправдателната присъда - 17.02.2000 г.и към завеждане на исковата молба на 29.12.05 г. е изтекла. Няма данни за спиране или прекъсване на давността по чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД. При този изход на спора, ищецът е осъден да заплати държ. такса от 3 200 лв. Изводите на въззивния съд по съществото на спора са обосновани и законосъобразни - макар да са установени всички предпоставки за отговорността на ответника по предявения иск, той е погасен по давност и възражение за това е направено от ответника. Давностният срок не подлежи на възстановяване, както преклузивните процесуални, а спира и се прекъсва при наличие на предпоставките по чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД. Те не се установяват в случая, както е приел и АС, анализирайки специално наличието им в хипотезата на чл. 115, б. "ж" от ЗЗД, при установеното психично ("гранично") разстройство на ищеца и доказаните му твърдения, че забравя поради травма, получена по време на задържането му по наказателното дело и е ниско образован, което му попречило да организира своевременното завеждане на иска. Искът за обезщетение на осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ е погасен по давност - която е петгодишна и тече от влизане в сила на оправдателната присъда, както е приел АС съответно на закона и данните по делото. Неправилно обаче се явява решението в частта за разноските, с оглед настъпилите при висящността на делото изменения на ЗОДОВ - ДВ, бр. 43/08 г. - § 9 от ПЗР на закона, според който чл. 9а от него се прилага по неприключилите дела. С чл. 2а, т. 1 от тарифата за таксите по ГПК по делата за обезщетение на вреди по ЗОДОВ е определена проста такса от 10 лв. за граждани, която се присъжда в края на производството пред всяка инстанция. Или в случая ищецът дължи д.т. от 30 лв. Въззивното решение следва да се отмени в частта за разноските и вместо него да се постанови ново, с което ищецът да бъде осъден да заплати д. т. от 30 лв. за трите инстанции. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.