Решение № 13533 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6741/2013 г.

Решение № 13533 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6741/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по искане на Виктор Иванов Иванов от гр. София за отмяна на влязло в сила решение № 453/24.02.12 г. по адм. д. № 2949/11 г. по описа на Административен съд - Варна. Ответниците, Началник РДНСК Североизточен район, Гл. архитект на район "Одесос", община Варна, Силвия Любомирова Кръстева и Данаил Любомиров Димитров не вземат на становище по искането за отмяна. Върховният административен съд констатира, че искането за отмяна е подадено в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 АПК и като го разгледа по същество, прие следното: С решение № 453/24.02.12 г. по адм. д. № 2949/11 г. по описа на Административен съд - Варна, влязло в сила от датата на обявяването му, 24.02.12 г. /чл. 215, ал. 7, предл. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, оспорването на Виктор Иванов Иванов срещу Заповед № ДК-10-СИР-42/12.07.11 г. на Началника на РДНСК Североизточен район е отхвърлено. С тази заповед, постановена в производство по чл. 216 ЗУТ компетентият административен орган е отхвърлил жалбата на Иванов срещу Акт за узаконяване № 22/4.07.1998 г., издаден от Гл. архитект на район "Одесос" - Варна за строеж "Надстройка над съществуващ гараж и склад", находящ се в ПИ пл. № 6, кв. 156, по плана на 11-ти м. р. - Варна като недопустима. В мотивите на това решение доказателствата относно активната процесуална легитимация на жалбоподателя Иванов са обсъдени и е прието, че той е извън кръга на лицата по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, въз основа на което е възприет извод за неоснователност на оспорването, респ. за законосъобразност на заповедта по чл. 216, ал. 5 ЗУТ, действаща ред. ДВ, бр. 33/08 г. В искането за отмяна се твърди, че влязлото в сила решение по адм. д. № 2914/12 г. на Административен съд - Варна съдържа данни за нови обстоятелства от съществено значение за спора по адм. д. № 2949/11 г., предвид което се иска отмяна на постановеното по това дело влязло в сила решение на основанието по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 АПК. Преди всичко, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че при изписване законовия текст, посочен като правно основание за подаване на искането, е допусната техническа грешка, тъй като разпоредбата на чл. 239 АПК не съдържа алинеи, а точки от 1 до 6. Текстът на точка 1 съдържа две хипотези - нови обстоятелства или нови писмени доказателства, предвид което следва да се приеме, че искането е подадено на основание чл. 239, т. 1 АПК, съгласно който влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. С представеното като доказателство копие от решение по адм. д. № 2914/12 г. по описа на Административен съд - Варна е разрешен спор по оспорването на Росица Тодорова Чалъкова /майка на искателя/ срещу мълчалив отказ на Началника на РДНСК Североизточен район по нейна жалба от 7.06.12 г. срещу Акт за узаконяване № 22/4.07.1998 г. на Гл. архитект на район "Одесос", община Варна. Това решение не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като тази разпоредба има предвид писмени доказателства, съществували към момента на постановяване на решението, чиято отмяна се иска, но по независещи от страната причини не са могли да й бъдат известни. Мотивите на решението не сочат и на новоткрити обстоятелства. Обстоятелството, че за издадения акт за узаконяване наследодателя на искателя не е бил надлежно известен, е обсъждано многократно в приложената по делото кореспонденция с общинската администрация в резултат на което актът бил съобщен на искателя на 10.05.11 г. /данни на л. 48 и л. 71/ и той е упражнил правото си на жалба по чл. 216, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ. В настоящето производство е недопустима проверката за законосъобразност на влязлото в сила решение, с каквато на практика е мотивирано искането за отмяна, а именно-да се изследва дали към датата на издаване акта за узаконяване наследодателят на искателя е бил от кръга на заинтересуваните лица и дали това качество по правоприемство е преминало в патримониума на последния. Производствата по адм. д. № 2949/11 г. и адм. д. № 2914/12 г. са образувани по самостоятелни оспорвания на искателя Иванов и неговата майка Росица Тодорова Чалъкова срещу индивидуални административни актове на началника на РДНСК Североизточен район, постановени в отделни производства по чл. 216 ЗУТ по техни оспорвания срещу един и същ индивидуален административен акт - Акт за узаконяване № 22/4.07.1998 г. на Гл. архитект на район "Одесос", в които всеки от тях е упражнил правото си на оспорване и доказала активната си процесуална легитимация самостоятелно, с оглед което не е налице изискването на закона твърдените нови обстоятелства да са от съществено значение за делото, в което е постановено влязлото в сила решение, предмет на искането за отмяна. Изложеното определя подаденото на основание чл. 239, т. 1 АПК искане за отмяна неоснователно, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение