Решение № 15601 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15278/2010 г.

Решение № 15601 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15278/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на министъра на здравеопазването, подадена чрез процесуалния му представител - юрк. Бранковска, против решение № 225/7.10.2010 г., постановено по преписка № 256/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (Комисията/КЗД). Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на решението поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалното право и необоснованост. Счита, че не са обсъдени всички изложени в становището му пред КЗД съображения, обосноваващи необходимостта от въвеждане на възрастово ограничение, както и не са взети предвид всички събрани в административното производство доказателства, включително становището на д-р Стаменов. Позовава се на неотносимост на изводите, основани на Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените, т. к. същата има за цел недопускане на дискриминация на жените по признак на пол. Навежда доводи за наличие на обективно основание, преследващо законова цел, оправдаващо предприемането на мерки за налагане на ограничения по признак възраст, както и на пропорционалност на наложените ограничения. Развива доводи за нищожност на административния акт в частта, с която на министъра на здравеопазването в качеството му на представляващ Министерството на здравеопазването са дадени задължителни предписания, като счита, че предписаните мерки са извън пределите на компетентност на Комисията и не почиват на някоя от законовите хипотези на чл. 76 ЗЗДискр. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация чрез процесуалния си представител - юрк. Чушков, оспорва жалбата. Счита, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорването, поради решаване с влязло в сила съдебно решение на идентичен спор и изменение на процесната Наредба в контекста на дадените от КЗД предписания. Моли за оставянето на жалбата без разглеждане и за прекратяване на делото. Претендира разноски. Заинтересованите страни - Татяна Митева Тотева, Елена Георгиева Николова, Фондация "Асоциация за европейска интеграция и права на човека" и Център "Фонд за асистирана репродукция", не изразяват становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, при извършената проверка на допустимостта на жалбата, счита че същата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу годен за оспорване административен акт. Неоснователно е възражението на ответната страна за недопустимост на оспорването, поради липса на правен интерес за жалбоподателя. По аргумент на чл. 147 АПК за притежаването на активна процесуална легитимация е необходимо актът да уврежда оспорващия било чрез нарушаване или застрашаване на негово субективно право или законен интерес, било чрез създаване на задължения за него. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. - към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. С оглед естеството на волеизявлението на органа в атакувания акт и изрично индивидуализираните предмет и петитум на жалбата до съда, настоящият състав счита, че жалбоподателят притежава активна процесуална легитимация за оспорване на постановения от Комисията правен резултат. В случая оспореното от министъра на здравеопазването решение, с което е установено извършено от него нарушение на ЗЗДискр и са му наложени принудителни административни мерки, рефлектира негативно и пряко в правната му сфера. Административният акт засяга непосредствено лицето, което го атакува, т. к. със същия се създават задължения за него. С оглед правните последици, които предизвиква, решението на Комисията се явява неблагоприятно за министъра на здравеопазването в качеството му на субект на нарушението и адресат на задължителни предписания. Съдебното решение, на което се позовава ответникът, респ. - отмяната на приетите за дискриминационни разпоредби от Наредба № 28/20.06.2007 г. за дейности по асистирана репродукция, не сочи на отпаднал за оспорващия правен интерес от отмяна на обжалваното волеизявление на административния орган. Предмет на спора е самостоятелен административен акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред на собствено основание. Изпълнението на акта също не дерогира правния интерес от оспорването му и от съдебния контрол за неговата законосъобразност. При това положение за министъра на здравеопазването е налице пряк и непосредствен правен интерес от обжалване на процесното решение на КЗД, поради което подадената от него жалба води на извод за надлежно упражнено право на оспорване. За да се произнесе по съществото на жалбата, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Производството пред КЗД е образувано по сигнал на Фондация "Асоциация за европейска интеграция и права на човека" и по жалби на Елена Георгиева Николова и Татяна Митева Тотева срещу Министерство на здравеопазването и Център "Фонд за асистирана репродукция" с твърдения за осъществявана пряка дискриминация по признак "възраст" по отношение на жените на и над 43 години, респ. - 45 години, при определянето на критериите в т. 3.6.7., т. 3.8.5. и т. 3.10.7. на Раздел VI от Приложение 1 - Медицински стандарт "Асистирана репродукция" от Наредба № 28 от 20.06.2007 г. за дейности по асистирана репродукция (НДАР/Наредбата), издадена от министъра на здравеопазването, налагащи възрастови ограничения при прилагане на някои от методите на лечение. В изпълнение на чл. 55 и сл. ЗЗДискр КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становища и доказателства от участниците в производството, описани и обсъдени в атакувания административен акт. Към преписката са приобщени експертните становища на доц. д-р Атанас Щерев и на д-р Г. Стаменов. В изпълнение на чл. 59, ал. 3 ЗЗДискр на страните е предоставена възможност да се запознаят със събраните по преписката материали. Съобразно чл. 60 - чл. 63 ЗЗДискр е насрочено и проведено открито заседание, за участие в което страните са редовно призовани. Предмет на производството пред КЗД са разпоредбите на т. 3.6.7., т. 3.8.5. и т. 3.10.7. (с редакцията им, действала към момента на постановяване на обжалваното решение) от Раздел VI "Методични указания за медицински дейности при извършване на Асистирана репродукция" на Приложение 1 към НДАР, в които като контраиндикация за конкретни методи на асистирана репродукция е посочена "напреднала репродуктивна възраст - жени навършили 45, респ. - 43 и повече години", както следва: в т. 3.6.7 като контраиндикация за извършване на инсеминация с обработени сперматозоиди от съпруга (партньора) - влагалищна, цервикална, вътрематочна е въведен критерий "напреднала репродуктивна възраст - жени навършили 45 и повече години"; същият критерий е предвиден като контраиндикация по т. 3.8.5 - в хипотезата на извършване на инсеминация с обработени сперматозоиди от дарител (различен от партньора); в т. 3.10.7. като контраиндикация за извършване на яйчникова фоликулна пункция под ехографски контрол с цел вземане (добив) на овоцити е посочен критерият "напреднала репродуктивна възраст - жени навършили 43 и повече години". На основание т. 3.10.7. от Раздел VI на Приложение 1 към Наредбата със заповеди на директора на Център "Фонд за асистирана репродукция" на жалбоподателките Тотева и Николова е отказано финансово и организационно подпомагане за извършване на асистирана репродукция (АР) със средства от Център "Фонд за асистирана репродукция" поради навършване на 43-годишна възраст. След анализ на доказателствения материал и на изложените от страните доводи, Комисията е навела извод, че с въвеждането на критерия "напреднала репродуктивна възраст" за жени, навършили 43 и повече години, съответно - 45 и повече години, като самостоятелна контраиндикация за извършването на яйчникова фоликулна пункция под ехографски контрол с цел вземане на овоцити и на инсеминация с обработени сперматозоиди от съпруга (партньора) или от дарител (различен от партньора) е извършено нарушение на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, изразяващо се в по-неблагоприятното им третиране в сравнение с жените, ненавършили посочената възраст, т. к. поради нормативно установената възрастова граница жените от разглеждания възрастов сегмент са изключени от възможността за прилагане на цитираните методи за АР. Поставянето на възрастово ограничение като отделно, формално и достатъчно основание за недопускане извършването на посочените три метода за АР е квалифицирано от КЗД като противоречащо на забраната за дискриминация по признак "възраст". Съобразно представените експертни лекарски становища Комисията е посочила, че качеството на яйцеклетките се влияе от възрастта на жените и е от особено значение за прилагането на метода АР и за крайния резултат от АР, но при всяка отделна жена тези процеси протичат с различни темпове и са изразени в различна степен и именно поради това възрастта сама по себе си не е достатъчен критерий за оценка на възможността при жената да настъпи бременност, от една страна и тя да завърши с раждане на здраво доносено дете, от друга. Комисията е приела, че за оценка на състоянието на яйцеклетката и възможностите за имплантация не е достатъчно достигането на определена възраст, а е необходимо провеждането на експертиза чрез биологично-лабораторни методи. Счела е, че в нарушение на принципа за равно третиране възрастта се явява пречка и нормативно основание за лишаването на жените на и над 43, респ. - 45 години, от възможност за лечение, независимо от индивидуалното им здравословно състояние и от експертната медицинска оценка на всеки конкретен случай. Според КЗД Министерството на здравеопазване не е представило годна обосновка и доказателства в полза на тезата, че въведеното различно третиране по защитен съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр признак е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й са пропорционални и не надвишават необходимото. Крайният извод на Комисията е, че е налице пряка дискриминация по признак "възраст" по отношение на жените, навършили 43 години, съответно - 45 години, нуждаещи се от лечение чрез методите на АР. С тези мотиви КЗД е постановила обжалваното решение, с което на основание чл. 65 ЗЗДискр е установено, че Министерство на здравеопазването, с издаването на Наредба № 28/2007 г. и утвърдения с нея медицински стандарт "Асистирана репродукция", установява императивен режим, при който с въведения критерий в т. 3.6.7., т. 3.8.5. и т. 3.10.7. от Раздел VI се дерогира принципа за забрана на дискриминацията по признак "възраст", установен в действащата норма на чл. 85 ЗЗ, както и в предходната редакция, действаща към момента на издаването на Наредбата, както и в чл. 4 ЗЗДискр, като следствие на това в т. 3.6.7. и т. 3.8.5. групата на жените, намираща се при условията на "специфични обстоятелства" съгласно § 1, т. 15 от ДР на ЗЗДискр и в съответствие със своя здравен статус - нуждаещи се от лечение чрез методите "Асистирана репродукция" е разделена на две групи, а определеният критерий води до по-неблагоприятно третиране на групата жени - навършили 45 и повече години, в т. 3.10.7. групата на жените, намираща се при условията на "специфични обстоятелства" съгласно § 1, т. 15 от ДР на ЗЗДискр и в съответствие със своя здравен статус - нуждаещи се от лечение чрез методите "Асистирана репродукция" е разделена на две групи, а определеният критерий води до по-неблагоприятно третиране на групата жени - навършили 43 и повече години от страна на Център "Фонд за асистирана репродукция" с управител Николай Лалев, включително по отношение на жалбоподателките Елена Николова и Татяна Тотева, т. к. с Наредбата, издадена от ответната страна се ограничава достъпа им до лечебна процедура на АР за постигане без дискриминация на репродуктивно здраве, съгласно най-високите стандарти, което по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, във вр. с § 1, т. 15 от ДР на ЗЗДискр представлява пряка дискриминация по признак "възраст" при условията на "специфични обстоятелства", а освен това в хода на производството ответникът не е представил, в съответствие с изискванията на чл. 9 ЗЗДискр убедителни доказателства, от които може да се направи извод, че с въведената от нормата хипотеза правото на равно третиране не е нарушено. Със същото решение, на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр е дадено и задължително предписание на министъра на здравеопазването в едномесечен срок от постановяване на решението да отмени дискриминационните разпоредби на т. 3.6.7., т. 3.8.5. и т. 3.10.7. от Медицински стандарт "Асистирана репродукция" и в същия срок да направи необходимото за свикване на консултативния орган по чл. 86а ЗЗ, като възложи на Обществения съвет по правата на пациента да анализира нормите и прилагането на медицинския стандарт с оглед защитата на правото на жените за равно третиране и упражняване на репродуктивни права без дискриминация, както по признак "възраст", така и в съответствие със забраната за дискриминация, посочена в чл. 136 и чл. 141, ал. 3 ЗЗ, като се отчете необходимостта от приемане на отговорни решения във връзка с възпроизводството с цел предотвратяване на дискриминация на бъдещите деца и защитените права на ембриона. Върховният административен съд, в настоящия състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата срещу решението на КЗД за неоснователна. Извършената в изпълнение на чл. 168 АПК служебна проверка на законосъобразността на административния акт сочи, че същият е издаден от компетентен държавен орган и в предвидената от закона форма. Решението е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Комисията е изпълнила регламентираната в закона процедура, като е осигурила упражняването на правото на защита на страните. Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 ЗЗДискр правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация, а именно - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Установените в административното производство факти и направените правни изводи се подкрепят от доказателствения материал. В решението са изложени съображенията, обосноваващи постановения правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства съгласно чл. 36, ал. 3 АПК, а в изпълнение на чл. 35 АПК е обсъдила обясненията и възраженията на страните, включително всички наведени от ответната страна доводи, като е формирала обосновани изводи по всеки от тях. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че Комисията не е обсъдила становището на д-р Стаменов. Същото е отразено в обжалваното решение и е възприето от КЗД в контекста на целия доказателствен материал. Цитираната в становището статистика, на която се позовава жалбоподателят, не е подкрепена с доказателства, от една страна, а от друга - от значение за спора е крайното заключение на лекаря, съгласно което забраната да се прилагат асистирани репродуктивни технологии на жени в напреднала репродуктивна възраст и запазена яйчникова функция е неправилна, както и че всяка жена, без ограничение във възрастта заслужава да опита лечение, като преди това надлежно следва да е информирана за шансовете за успех и алтернативите, които има - донорска програма или осиновяване. Поради това не е налице игнориране на експертното заключение на д-р Стаменов при произнасянето на Комисията по същество, още повече че същото кореспондира на останалите данни по преписката и е в подкрепа на изводите за дискриминационно третиране на жените в напреднала репродуктивна възраст, произтичащо от определянето на формален възрастов праг за достъпа до АР. На следващо място, съдът намира, че решението на КЗД е постановено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Развитите в жалбата до съда доводи преповтарят по същество изложеното пред КЗД и не сочат на правни изводи, различни от възприетите от административния орган такива. Законосъобразна е преценката на Комисията, че установеният в т. 3.6.7., т. 3.8.5. и т. 3.10.7. (с релевантната към предмета на спора редакция) от Раздел VI на Приложение 1 - Медицински стандарт "Асистирана репродукция" към НДАР критерий "напреднала репродуктивна възраст" представлява пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, във връзка с ал. 1 ЗЗДискр по признак "възраст" по отношение на жените, навършили 43 години, респ. - 45 години, които се нуждаят от лечение със съответния метод на АР. Определянето на конкретна възраст като контраиндикация за провеждане на АР ограничава достъпа до такова лечение на жените, попадащи в посочената възрастова категория, поради което те са третирани по-неблагоприятно в сравнение с жените, ненавършили тази възраст и нуждаещи се от същото лечение. Анализът на процесните разпоредби налага извод, че поставеното нормативно ограничение за прилагане на методи на АР въз основа единствено на фактора "възраст" е дискриминационно. Възрастовият критерий, заложен в Медицинския стандарт към Наредбата, директно поставя в неравнопоставено положение жените, навършили определена възраст - в случая 43 години или 45 години в зависимост от метода на АР. Разглежданата контраиндикация, която сама по себе си не може да се приеме за същински медицински критерий, прави недопустимо осъществяването спрямо жените над определена възраст на следните методи - инсеминация с обработени сперматозоиди от съпруга (партньора); инсеминация с обработени сперматозоиди от дарител (различен от партньора) и яйчникова фоликулна пункция под ехографски контрол с цел вземане (добив) на овоцити. Формулираните в т. 3.6.7, т. 3.8.5 и т. 3.10.7 критерии изключват извършването на преценка за конкретния здравен статус на пациентките в "напреднала репродуктивна възраст" и автоматично преграждат достъпа им до здравната услуга, от която се нуждаят за разлика от жените, които имат нужда от същата здравна услуга, но не са навършили фиксираната в Наредбата възраст. В противоречие с принципа за равно третиране, по отношение на жените, попадащи в посочените три хипотези, е налице априори забрана за прилагане на трите метода на асистирана репродукция само поради факта на възрастта им, без оглед на реалните възможности за успешно прилагане на метода, индивидуалното здравословно състояние и степента на риска за всеки отделен случай. Това безспорно ги поставя в по-неблагоприятно положение от ненавършилите 43 години, респ. - 45 години жени при сравними сходни обстоятелства. Различното третиране и поставянето на едни лица в по-тежко положение от други само въз основа на защитения от закона признак "възраст" е в нарушение на императивната забрана за пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДискр, като изводите на КЗД в този смисъл са законосъобразни и обосновани. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за наличие на законна цел, която оправдава въведеното възрастово ограничение, както и за пропорционалност на наложените ограничения. По делото не са представени доказателства, базиращи се на статистически данни или друг вид научни изследвания, които да водят до извод за необходимост на въвеждането на изискване за пределна възраст, след настъпването на която не могат да се приложат посочените в т. 3.6, т. 3.8 и т. 3.10 от Раздел VI на Приложение № 1 към Наредбата методи за АР. Възражението, че за прилагането на тези методи е необходимо предвиждането на възрастова граница като контраиндикация, е недоказано. В случая липсва легитимна цел жените от разглежданата възрастова група да бъдат изключени от приложното поле на процедурите на АР единствено по критерия "възраст". Несъстоятелни са в тази връзка развитите в жалбата оплаквания, че въведеното възрастово ограничение е в интерес на жената и на бъдещия плод и е израз на функцията на държавата за закрила и опазване на здравето на гражданите, с цел да не се допуска риск за живота и здравето на жени в напреднала репродуктивна възраст и за защита на генетичното здраве на нацията, поради риска от генетични дефекти на плода. Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, формулирано като национален приоритет от чл. 2 на Закона за здравето (ЗЗ), е гарантирано от държавата чрез принципите на равнопоставеност при ползване на здравни услуги и осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ (т. 1 и т. 2 на чл. 2 ЗЗ). Разпоредбата на чл. 81 ЗЗ прогласява принципите, при които се реализира правото на достъпна медицинска помощ, като също визира равнопоставеността и зачитането на правата на пациента. Следователно, по силата на закона министърът на здравеопазването има задължение да одобри медицински стандарт, съобразен не само с утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии, но и осигуряващ равни възможности за всички, които се нуждаят от медицинската помощ, без дискриминация и при зачитане на техните права. Възрастта безспорно е елемент от статуса на едно лице, който е от значение за репродуктивната способност на жената. Няма спор и че с възрастта репродуктивната способност намалява, както и че всяка една бременност крие опасност за жената в такова състояние. Това обаче не означава автоматично, че всички жени в "напреднала репродуктивна възраст" следва да бъдат лишени от правото да ползват методите на АР и да имат собствено дете само заради възрастта им, независимо от индивидуалното здравословно състояние и потенциалните възможности за провеждане на процедури по AР. Недопустимо е в този аспект поставянето в една обща категория на лица от еднаква възрастова група (навършили и над 43, респ. - 45 години), но с различен здравен статус и третирането им по съответен начин единствено с оглед факта на навършената от тях възраст. Използваното от Наредбата понятие "напреднала репродуктивна възраст" съдържа в себе си оценка за намалена репродуктивна способност, но за да бъде въведено като контраиндикация за провеждане на асистирана репродукция състоянието на "напреднала репродуктивна възраст" следва да бъде обвързано със същински медицински критерии. Противно на доводите на жалбоподателя, установяването на конкретната възраст от 43, респ. - 45 години като достатъчен критерий за контраиндикация за достъп до асистирана репродукция не е обвързана с обективни медицински критерии, представляващи противопоказания за тази дейност. Макар възрастта сама по себе си да носи риск от усложнения при бременността, свързани с повишена опасност за здравето на бременната жена и плода, не може да се приеме, че има определена възрастова граница, след преминаването на която задължително настъпват изменения, водещи във всички случаи до негативни последици от категорията на посочените в жалбата. Телесното здраве и здравословното състояние на всеки човешки индивид е нещо специфично и индивидуално, което обективно не може да бъде подведено под общ критерий. Твърдението, че фиксираната в квалифицираните като дискриминационни норми възраст е именно такава граница, не може да бъде възприето, т. к. само резултати от медицински изследвания, извършени на всяка жена, която желае да се подложи на процедура за асистирана репродукция, могат и трябва да бъдат критериите, които ще покажат дали са налице контраиндикации за провеждането й, както и кой точно от известните към настоящия момент методи на асистирана репродукция може да се приложи или следва да се избягва спрямо нея, предвид целения най-добър резултат. С други думи, само персонално направената преценка с оглед изискванията на строго медицинските стандарти следва да обоснове отказ да се извърши асистирана репродукция, а не формалното навършване на конкретна възраст, както необосновано счита жалбоподателят. Гарантирането на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебни процедури, провеждани по време на лечението на пациентите, също зависят от здравословното им състояние. Ако резултатите от изследванията покажат, че прилагането на един или друг метод или процедура създават опасност за здравето и/или живота на конкретната пациентка или плода й, те няма да бъдат приложени и използвани, дори при изразено желание от нейна страна. При състояния, създаващи възможност за вариантност на резултатите от прилагането им, следва да се действа след прилагане на принципа за предварително взето писмено информирано съгласие на лицата, искащи да създадат потомство, както разпорежда чл. 130, ал. 1 ЗЗ. Това именно е начинът да се реализира визираната в жалбата грижа за живота и здравето на жените над 43, респ. - 45 годишна възраст, с оглед недопускане на риск за техния живот и здраве, който значително надвишава ползата от медицинските процедури по асистирана репродукция. В основата на грижите за здравето на пациента следва да се поставя не опасността, произтичаща от чисто формалния критерий на възрастта, а репродуктивното здраве и способност на конкретния индивид, които са различни за всеки един, като само обективните резултати от специализираните медицински изследвания са релевантни за преценката дали за конкретното лице са налице контраиндикации за прилагането на някой от методите на асистираната репродукция. Ето защо аргументите в жалбата, базирани на тезата, че в случая установяването на възрастова граница е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото, са неоснователни и недоказани. Що се отнася до оплакването на жалбоподателя за неприложимост в настоящия казус на Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените, същото не сочи на незаконосъобразност на административния акт, т. к. изводите на Комисията за нарушение на антидискриминационното законодателство са правилни и в съответствие с доказателствата по преписката. В подкрепа на изложените съждения следва да се посочи и обстоятелството, че разпоредбите на т. 3.6.7., т. 3.8.5. и т. 3.10.7. от раздел VI на Приложение № 1 към чл. 1 от Наредбата са отменени като незаконосъобразни с решение № 2264/15.02.2011 г. по адм. дело № 12207/2010 г. на ВАС, оставено сила с решение № 7405/30.05.2011 г. по адм. дело № 4392/2011 г. на петчленен състав на ВАС. Един от мотивите на съда за отмяната им е именно противоречието им със ЗЗДискр. Неоснователно е твърдението за нищожност на решението на КЗД в частта, с която на министъра на здравеопазването са дадени задължителни предписания на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. Посочената разпоредба оправомощава КЗД да прилага принудителни административни мерки (ПАМ) за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях, като Комисията разполага с компетентност да дава задължителни предписания на компетентните длъжностните лица за отстраняване на нарушения на законодателството за предотвратяване на дискриминация. Видно и от нормата на чл. 47, т. 4 ЗЗДискр в правомощията на КЗД е да дава задължителни предписания с оглед спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането. С оглед естеството на констатираното нарушение на ЗЗДискр, предписаните от административния орган конкретни мерки за отстраняването му и за предотвратяване на бъдещи дискриминационни действия са в съответствие с материалното право и осигуряват целта на закона. Като е наложила на субекта на нарушението процесната ПАМ, Комисията е приложила правилно и в рамките на компетентността си разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания по чл. 146 АПК за отмяна или за обявяване на нищожност на акта. Решението на КЗД е законосъобразно, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна. Съобразно изхода на делото в настоящата му фаза и предвид направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на деловодните разноски, на основание чл. 143 и чл. 144 АПК, във вр. с чл. 78 ГПК, Министерството на здравеопазването следва да бъде осъдено да заплати на КЗД разноските за адвокатско възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт в размер на 150 лева съгласно чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение