Решение № 2905 от 20.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 865/2025 г.
ВАССедмо отделение20.03.2025 г.докладчик т Таня Вачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 2041 от 30.10.2024 г., постановено по адм.д. 248/2024 г. по описа на Административен съд - Добрич.
ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул. "Св.св. Кирил и Методий" 17-19, да заплати на Община Балчик, с адрес гр. Балчик, пл. "21 септември" 6, направените по делото разноски в размер на 12 765,29 лв. (дванадесет хиляди седемстотин шестдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки).
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА Членове: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА/п/ ЮЛИЯ РАЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Националния орган (НО) на Програма "Интеррег V-A Румъния - България 2014-2020", подадена чрез пълномощник, против решение 2041 от 30.10.2024 г. по адм. д. 248/2024 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което съдът е отменил негово решение РД-02-14-595/30.04.2024 г. за определяне на финансова корекция по жалба на Община Балчик. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилни изводите на съда, че не е установено приетото от органа нарушение и липсва нередност, за която да бъде определена финансова корекция. Излага съображения за доказаност на констатираното нарушение и твърди, че използваната правна квалификация изпълва приетия състав на посочената нередност. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Община Балчик, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят за факти. Спорът е по приложението на материалния закон. Първоинстанционният съд е установил, че в изпълнение на проект "Подобряване на връзката на третични възли Мангалия и Балчик до TEN-T инфраструктурата", съфинансиран по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Румъния - България 2014- 2020, Община Балчик като бенефициер е провела открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Доставка на специализирано товарно превозно средство с допълнително оборудване и прикачен инвентар" и е сключил договор с изпълнител "Силвър Стар Моторс" ЕАД. В ЕЕДОП дружеството е декларирало намерението си да ползва подизпълнители за изпълнението на поръчката - Силвър Стар Ритейл ЕАД и Би Ем Лизинг - Трейд АД. По постъпил сигнал за нередност НО е извършил проверка и констатирал нарушение, за което е уведомил бенефициера, като му е дал възможност за възражения и представяне на допълнителни документи. Бенефициерът е представил възражения. С оспореното пред първоинстанционния съд решение РД-02-14-595/30.04.2024 г. ръководителят на НО на Програма "Интеррег V-A Румъния - България 2014-2020" е приел, че при провеждане на процедурата общината е допуснала нарушение на чл. 121, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП, във вр. с чл. 98, ал. 1, т. 7 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП) и чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗОП. Мотивирал е извод, че липсва достатъчна документална проследимост за възлагането на обществената поръчка, тъй като изискуемите по ЗОП документи от досието на обществената поръчка са недостатъчни, за да обосноват възлагането й, което води до липса на прозрачност. Органът е приел, че съгласно т. 3, подточка 3.4 Технически и професионални възможности от документацията за участие в обществената поръчка възложителят е поставил изискване участникът да е изпълнил минимум 1 дейност (доставка и гаранционно обслужване) с предмет идентичен или сходен с тази на поръчката за последните три години от датата на подаване на офертата, като този опит е деклариран от участника на етапа на кандидатстване чрез представяне на ЕЕДОП. От страна на подизпълнителя Силвър Стар Ритейл ЕАД също е представен ЕЕДОП, в който е декларирано, че дружеството ще извършва сервизно и гаранционно обслужване за период от 24 часа от датата на приемане на базовия автомобил Унимог U427, предмет на доставката. Изложени са мотиви, че при анализа на изготвената от оценителната комисия документация и документацията в досието на поръчката не може да се установи дали участникът отговаря на критерия за подбор, тъй като липсват документи за декларираното в ЕЕДОП изпълнение на сходни дейности, като възложителят не е изискал доказателства за удостоверяване съответствието на избрания изпълнител със заложения критерий за подбор, преди сключването на договора. Посочил е констатираното нарушение като нередности по т. 16, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата), за която е определил финансова корекция в размер на 25% върху допустимите засегнати от нарушението разходи по договора с изпълнителя. Първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неспазване на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправните разпоредби, поради което го е отменил. Обосновал е извод, че са били налични в досието на поръчката документи, доказващи извършени доставки със сходен предмет, като същите са представени още при първата проверка и са част от досието. Приел е за неоснователно твърдението, че процесните документи нямат печат и входящ номер. Съдът е посочил, че нито един от документите не е новосъздаден, като и че липсата на информация в доклада и протоколите от работата на оценителната комисия за това дали са изисквани доказателства относно извършените сходни дейности от изпълнителя и подизпълнителите не е показател, че такива не са били представени на възложителя преди подписването на договора за обществена поръчка. Според съда липсват доказателства проверките по двата сигнала да са обхванали не само електронното досие на поръчката, но и всички други документи, които не са били сканирани, прикачени или публикувани чрез електронни средства, поради което не може да се приеме, че процесните документи не са съществували в досието на поръчката и не са били налични към момента на подписване на договора. Мотивирал е извод за отсъствие на визираните нарушения на ЗОП, поради което и не е изпълнен състав на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Така мотивиран, съдът е отменил оспорения акт. Решението е правилно. Правилен е първоинстанционният извод за валидност на административния акт като издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Съгласно чл.112, ал.1, т.2 ЗОП възложителят сключва с определения изпълнител писмен договор за обществена поръчка при условие, че при подписване на договора определеният изпълнител: представи документи по чл. 58, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от процедурата, както и документи за съответствието с поставените критерии за подбор, включително за третите лица и подизпълнителите, ако има такива. В случая ръководителят на НО твърди, че избраното дружество преди подписване на договора не е представило документи за декларираното в ЕЕДОП изпълнение на сходни дейности. Тези констатации органът е квалифицирал като нарушение на чл. 121, ал. 1 ЗОП, чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП, във вр. с чл. 98, ал. 1, т. 7 ППЗОП и чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗОП, посочено като нередност по т. 16, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата - недостатъчна документална проследимост за възлагането на обществената поръчка. Правната уредба на досието на обществената поръчка се съдържа в глава четиринадесета "Досие на обществената поръчка" от ЗОП и в глава десета "Досие на обществената поръчка" от ППЗОП. Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 ЗОП предвижда, че възложителите създават и поддържат досие за всяка обществена поръчка с цел осигуряване на документална проследимост (одитна пътека) по отношение на всички свои действия и решения, както и на действията на комисиите за възлагане на обществени поръчки, независимо дали поръчките се възлагат с електронни средства, в което следва да се съдържат и документите, представени от определения за изпълнител участник преди сключването на договора. Информацията в досието на обществената поръчка се организира по начин, който дава възможност за хронологична проследимост на всички действия на отговорните длъжностни лица във връзка с подготовката, провеждането, приключването и отчитането на изпълнението на обществената поръчка (чл. 98, ал. 2 ППЗОП). Възложителят определя едно или повече длъжностни лица, които организират съдържанието на досието и документират движението на документите, съдържащи се в него (чл. 98, ал. 3 ППЗОП). Възложителят осигурява условия и отговаря за съхранението на досието на обществената поръчка в сроковете по чл. 122 ЗОП (чл. 98, ал. 4 ППЗОП). Съдържанието на досието е регламентирано в чл. 121, ал. 2 ЗОП. Наличието на всички тези документи в досието на обществената поръчка дава на всяко заинтересовано лице информация за условията, при които е възложена съответната поръчка и увереност, че възлагането на поръчката е осъществено при спазване на принципа на публичност и прозрачност, регламентиран в чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОП. Предвид относимата правна уредба правилен е изводът на административния съд за недоказаност на посоченото от органа нарушение на чл. 121, ал. 1 от ЗОП, чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП, във вр. с чл. 98, ал. 1, т. 7 ППЗОП и чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗОП. Във връзка с доказването на заложените в документацията критерии за подбор, за съответствието с които участникът попълва обстоятелства в ЕЕДОП и представя декларация за съответствие, към момента на сключване на договора избраният изпълнител следва да представи доказателства. В тежест на бенефициера е да обори твърденията на ръководителя на НО за липса на доказателства. В тази връзка, видно от приетата по делото административна преписка, Община Балчик към възражението си е представила доказателства за съответствие с критериите по отношение изискването за доставяне на специализирана техника и специфичен опит, а именно описаните в акта фактура, договор за покупко-продажба, удостоверение за добро изпълнение и приемо-предавателен протокол. Тези доказателства няма спор, че не са отразени в електронното досие на поръчката, но се съхраняват в досието при възложителя Община Балчик, т.е. бенефициерът е представил на органа налични документи, удостоверяващи посочените обстоятелства. Мотивите на органа са в насока на предизвикани у него съмнения за тяхната достоверност, както и че не били обсъдени от комисията по оценка на офертите в хода на проведената открита процедура. Първото твърдение на органа не е доказано по надлежния ред, а вторият аргумент е неотносим към посоченото от него нарушение. Предвид представените от възложителя относими документи с оглед твърденията на органа за недостатъчна документална проследимост във връзка с критериите за подбор по отношение на избрания изпълнител, не се доказва липса в досието на поръчката на нормативно установени документи, представляващи предпоставка за сключването на договора за обществена поръчка и обосноваващи възлагането на поръчката. Това води до извода, че не се установява липса на прозрачност при нейното възлагане, респ. не се доказва недостатъчна документална проследимост (одитна пътека) за възлагането на обществената поръчка с оглед твърденията на административния орган. Гореизложеното обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт и правилност на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не установи други основания, водещи до неговата отмяна. Искането на ответника за присъждане на разноските по делото е основателно с оглед изхода на правния спор. Сумата от 12 765,29 лв. представлява уговорено и платено адвокатско възнаграждение и е доказана с представените по делото пълномощно, договор за правна защита и съдействие, фактура и преводно нареждане (л. 10 от първоинстанционното дело и л. 47-49 от настоящето дело). Направеното от пълномощника на ръководителя на НО в касационната жалба възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски е бланкетно и немотивирано. Предвид фактическа и правна сложност на делото, материалният интерес, проявената процесуална активност и тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, настоящият съдебен състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд