Решение № 4737 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12636/2009 г.

Решение № 4737 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12636/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторите началник на Митница-Пловдив и Агенция Митници молят да бъде отменено решение № 1122/07.08.2009 г. по адм. д. № 1868/2008 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменено решение № 1856/22.07.2008 г. на началник Митница-Пловдив, потвърдено с решение № 1-4412-0700/21.08.2008 г. на РМД-Пловдив като неправилно. Поддържат, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излагат в жалбата и в молба. Молят жалбата против решението на началник митницата да бъде отхвърлена, като им бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Зим" ЕООД, редовно призован, не изпаща представител. По съображения в писмен отговор и молба моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Заинтересуваната страна ТД - Пловдив редовно призован не изпраща представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за основателна. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С решение № 1122/07.08.2009 г. по адм. д. № 1868/2008 г. на Пловдивския административен съд е отменено решение № 1856/22.07.2008 г. на началник Митница-Пловдив, потвърдено с решение № 1-4412-0700/21.08.2008 г. на РМД-Пловдив, с което е определено "Зим" ЕООД да доплати мито 371 лв и ДДС 1286 лв с лихви по ЕАД № 3000/4-71468/29.11.2006 г. по извършена последваща проверка през 2007 г. за внос на детски играчки от Китай. Били са съставени два доклада за проверката, в които е констатирано, че фактура № 06-11-12-I/12.12.2006 г. с предмет "международен транспорт Шанту-Солун на "БМД" ЕАД не е включена в митническата стойност на декларираната стока и не са заплатени мито и ДДС върху стойността на транспорта 6054,90 лв. В ЕАД в кл. 20 е отразено, че доставката е при условията DDU Солун, което по Инкотермс 2000 означава, че продавачът поема всички разходи по доставката на стоката на определено място в държавата-вносител. "Зим" ЕООД не се е съгласил с констатациите в доклада. В резултат е издадено обжалваното пред административния съд решение за определяне на по-висока митническа облагаема стойност по вноса и допълнително мито и ДДС за внасяне, тъй като в ЕАД са декларирани само 900 лв за транспорт по фактура № 06-11-12/27.11.2006 г., а стойността на транспорта по фактура № 06-11-12-I/12.12.2006 г. не е включена в ЕАД. Вещото лице Палевска е дало заключение, според което в счетоводството на "Зим" ЕООД е осчетоводена само първата фактура за транспорт № 06-11-12/27.11.2006 г. на стойност 900 лв, а фактура № 06-11-12-I/12.12.2006 г. не е осчетоводена, тъй като касае превозът от Шанту-Китай до Солун, който е за сметка на продавача по договора между страните. Съдът е приел, че е допустима промяната на митническата облагаема стойност след последващ контрол, въпреки, че при декларирането е направена корекция на ЕАД, като е включен в митническата облагаема стойност разходът за транспорт по първата фактура № 06-11-12/27.11.2006 г. на стойност 900 лв. Приел е също, че в обжалваното решение неправилно е приложен чл. 38, ал. 1, т. 5 б. "а" ЗМ, като е прибавена част от стойността по фактура № 06-11-12-I/12.12.2006 г. - 5159,55 лв, издадена от "БМД" ЕООД на "Зим" ЕООД. Страните не спорят, че условията на доставка предвиждат транспортът до Солун да е за сметка на продавача. Съдът е приел, че по делото не е доказано да е осъществено плащане от "Зим" ЕООД по фактурата, тя не е осчетоводена в счетоводството на получателя, доставка на международен транспорт до Солун не е извършвана по спорната фактура, която не съдържала съществени реквизити по ЗСч и е отменил обжалваното решение. Правилно съдът е приел, че няма пречки да се извърши последваща проверка и определяне на митническата облагаема стойност, след като е била направена корекция на същата по документална проверка при декларирането. Правилен е изводът на съда, че по правилата Инкотермс 2000 доставка при условия DDU Солун означава предаване на собствеността, преминаване на риска от повреда и погиване на стоката върху купувача при доставка на стоката до Солун за сметка на продавача. Съдът не е обсъдил представената оригинална фактура с фискален бон, от които е видно, че стойността на 6054,90 лв е платена в брой в денят на издаване на фактурата - 12.12.2006 г. Неправилно съдът е приел, че по фактура № 06-11-12-I/12.12.2006 г. на "БМД" ЕООД на стойност 6054,90 лв са фактурирани разходите за превоза до Солун, въз основа на необоснованото заключение на вещото лице. Видно от фактурата в нея е посочен номерът на товарният автомобил Е 5319 АМ, с който е извършван превозът от автомобилният превозвач "Панд" ЕООД от Солун до Пловдив. Очевидно с товарен автомобил не може да се извърши морски превоз на стока доставена с кораб. Във фактурата е посочен номерът на контейнерът, съдържащ декларираните по ЕАД стоки и фактурираната стойност включва други разходи по международния транспорт след доставката на стоката на пристанище Солун. Двете фактури на "БМД" ЕАД не носят подпис на получателя, по тях плащането е извършено в брой, има издаден фискален бон на "БМД" ЕАД за плащането, при получателя е осчетоводена само фактурата за 900 лв. Съдът неправилно е преценил доказателствената стойност на втората фактура, която не може да е по-малка от доказателствената стойност на първата фактура, осчетоводена редовно от "Зим" ЕООД, щом и двете фактури не носят подписа на получателя и е издаден фискален бон за плащане в брой. Доказателствената стойност на документите не може да е в зависимост от преценката на получателя дали да осчетоводи документа или не. В обясненията на управителя на "БМД" ЕАД е посочено, че фактурата с фискалния бон се намира при издателя, тъй като получателя "Зим" ЕООД не е поискал да я получи. Плащане по фактурата е извършено, издаден е фискален бон и правилно митническите органи са приели, че е приложим чл. 78, т. 2 и чл. 201, ал. 1 от Регламент на Съвета № 2913/92 г. и са определили допълнително мито и ДДС за внасяне върху допълнително установените транспортните разходи за превоза от Солун до Пловдив. Допуснатите процесуални нарушения от съда при обсъждане на доказателствата и преценка на доказателствената им стойност, и при обсъждане заключението на вещото лице са довели до постановяване на необосновано решение, което следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против решението за определя на допълнително мито и ДДС за внасяне по процесната ЕАД. Искането на касаторите за присъждане на разноски е основателно за 239,42 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,