Решение № 13198 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15861/2014 г.

Решение № 13198 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15861/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на Светлан Христов Петков в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП и "Лисичков" ЕООД - гр. Варна чрез процесуалния си представител адв. Ивайла Стефанова срещу решение № 2494/31.10.2014 г., постановено по адм. дело № 1468/2013 г. по описа на Варненския административен съд. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 03251200171/21.11.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 46/22.03.2013 г. на директора на същата дирекция за определените данъчни задължения за ДДС за данъчен период на месец декември 2011 г. в размер на 12 304,33 лв. и лихви за просрочие - 1 083,35 лв. по фактури, издадени от "Униселс" ЕООД с предмет - извършване на СМР и за определен корпоративен данък за 2008 г. за разликата над 17 412,09 лв. до пълния размер от 89 944,78 лв. и за лихвите над 6 773,28 лв. до пълния размер от 34 941,61 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че е без значение, че доставчикът не е изпълнител на услугата, какъвто е основният мотив за отказ на данъчен кредит на приходната администрация. Твърди, че неправилно съдът е счел, че след като със съдебно-счетоводната експертиза са установени формалните условия при получателя за упражняване правото на данъчен кредит и със съдебно-техническата експертиза е констатирано макар и непълно съвпадение между фактурираните услуги, описани в констативните протоколи и действително извършените на място, налице са реални доставки, изпълнени именно от издателя на фактурите. Позовава се на решения на СЕС по дела С-246/08, С-18/13 и др. В частта по ЗКПО касационният жалбоподател е изложил оплаквания, че съдът неправилно е приел за незаконосъобразно увеличението на финансовия резултат на "Лисичков" ЕООД за 2008 със сумата от 724 129,96 лв. и че не били налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК за облагане по особения ред. Неправилно според касатора съдът е преценил, че изводите на приходните органи в тази част се опровергават от съдебно-счетоводната експертиза и подробно в касационната жалба се излагат оплаквания, че не е следвало съдът да възприема безкритично заключението на вещото лице. Подробни съображения, обосновавайки оплакванията са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне жалбата на "Лисичков" ЕООД срещу ревизионния акт в същите части, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 523,33 лв. Ответникът по тази касационна жалба "Лисичков" ЕООД - гр. Варна не е изразил становище. "Лисичков" ЕООД - гр. Варна чрез процесуалния си представител адв. Ивайла Стефанова обжалва решението в частта, в която жалбата срещу цитирания по-горе ревизионен акт е отхвърлена за начислен ДДС за периода от 1.01.2010 г . до 31.12.2011 г. в общ размер от 17 420,04 лв. Неправилно според касационният жалбоподател съдът е приел, че договорът за наем от 1.04.2009 г. е сключен за срок от 1, а не от 5 години (съгласно анекса) и неправилно съдът бил преценил, че този договор представлява доставка с периодично изпълнение по отношение престацията на наемодателя и поради това било налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Касационният жалбоподател поддържа становище, че дължи начисляване на ДДС върху наема едва след изтичането на договорения в анекса срок. Относно упражненото право на данъчен кредит по фактури № 0...164/5.08.2008 г. и № 0...165/13.08.2008 г., издадени от "Интерметал" ЕООД с предмет "лекарства по опис" касационният жалбоподател не възприема потвърдените от съда констатации на приходните органи, че липсвали доказателства за реалност на доставките. Относно упражненото право на данъчен кредит от касационния жалбоподател по фактури, издадени от "Металкомерс" ЕООД оплакванията са същите както за доставките от "Интерметал" ЕООД. Изтъква доводи, че поведението на прекия или предходните доставчици не може да се контролира от получателя по доставките, нито пък да бъде отнапред гарантирано, че прекият доставчик ще изпълни надлежно задълженията си и при поискване да се отзове и да представи изисканите му документи. В тази връзка излага довод, че получателят разполага с единствената възможност да се осведоми дали неговият контрагент е регистрирано по ЗДДС лице и дали е коректен данъкоплатец, като само това поведение влиза в рамките на логичната предпазливост. Относно доставките на лекарства сочи, че всички те са били заведени в материалните му сметки и са използвани за облагаемата му дейност. Твърди, че произходът на стоките не е предвидена като законова предпоставка за признаване правото на данъчен кредит. Позовава се на съдебна практика на ВАС и на СЕС. За непризнатия данъчен кредит по фактури, издадени от "Авто Йоси" ЕООД с предмет "авансово плащане по договор за покупко-продажба на лек автомобил, марка "Мерцедес бенц", "монтаж на GPS - устройство и "наем мерцедес GL", неправилно според касатора съдът е възприел констатациите на приходните органи, че липсват доказателства за прехвърляне на права върху автомобила като приемателно-предавателни протоколи или други подобни. Твърди, че покупката е станала чрез договор за финансов лизинг с "Евролийз Ауто" АД, а по-късно го е заместил лизингополучателят, като е сключен нов договор за финансов лизинг от 2.02.2009 г. за покупка на същия автомобил, а докато "Авто Йоси" ЕООД е бил лизингополучател, автомобилът е бил отдаден на "Лисичков" ЕООД, като лизинговите вноски, платени от "Авто Йоси" ЕООД са префактурирани с фактура № 145/18.12.2008 г., по която е пропуснато ползване на данъчен кредит. В частта по ЗКПО касационният жалбоподател е изложил оплаквания, че неправилно съдът е потвърдил увеличения финансов резултат от ревизията за 2008 г. с начислените амортизация за активите, закупени от "Металкомерс" ЕООД. За 2009 г. относно определения корпоративен данък касаторът излага оплаквания, че неправилно закупената от него болнична система "Старсет" в размер на 42 336 лв. е посочена в увеличение стойността на болничното заведение, като твърди, че тя е самостоятелна и няма никаква връзка със сградата и не следва да увеличава стойността на болницата. Неправилно според касатора съдът е потвърдил увеличението за 2009 г. с 12 850 лв., представляващи балансовата стойност на отписани активи, вкл. и 5 500 лв. за 8 бр. компютърна конфигурации и 7 350 лв. за отписаните 7 бр. климатични системи, всички закупени от "Металкомерс" ЕООД. За неправилно счита и преобразуването чрез увеличение на финансовия резултат за 2009 г. със сумата от 1 429,73 в. по фактури № 158/28.01.2009 г. и № 157/28.01.2009 г., издадени от "Авто Йоси" ЕООД, като мотивите са същите, изложени в частта по ЗДДС. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решенето в обжалваните му части и отмяна на ревизионния акт в същите части. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна е частично основателна, а на "Лисичков" ЕООД е неоснователна поради следните съображения: По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна. По ЗДДС. Установено е от първоинстанционния съд, че "Униселс" ЕООД е издал на "Лисичков" ЕООД 15 бр. фактури с ДДС в размер на 12 304,33 лв. с предмет "СМР по договор", като с последния от 1.12.2011 г. е уговорено изпълнителят да изпълни със свои сили и средства СМР на обект "медицински комплекс "Младост", ет. 5, бул. "Република" при приблизителна цена на СМР и материали - 60 000 лв. Съдът е установил също така, че по делото е налице споразумение между страните по договора, с което е констатирано завършването на процесните СМР и окончателна цена в размер на 61 516,64 лв., както и че за отделните СМР са издадени протоколи, обр. 19 с дати от 06, 07, 08, 09, 20, 21, 22 и 30.12.2011 г., в които са посочени вида, количеството и стойността на процесните СМР. Според съда заедно с тези доказателства, установяващи извършването на СМР, са представени и дневници за покупките и продажбите и др. счетоводни документи, от които се установява отразяване на доставките и начисляването на ДДС по тях. Съдът се е позовал и на допуснатата от него съдебно-техническа експертиза, която е установила, че СМР, описани в констативните протоколи и във фактурите са извършени. Съдът е приел, че вещото лице е констатирало на място отклонения в протоколи от 9.12.2011 г. по фактура № 225 и от 21.12.2011 г. по фактура № 172, като вместо фактурираните закупуване и монтаж на ламинат, ламперия и первази, са установени подови настилки от теракот, а ламперията и первазите липсват. Установено е от експерта и друго несъответствие, а то е, че сервизно помещение № 513 е разделено на две, но тази дейност не е отразена в констативните протоколи, като вещото лице сочи, че СМР са приети с 15 бр. констативни протоколи, като на място освен посочените отклонения се установяват и такива в размера на помещенията, като се касае за по няколко сантиметра, поради което е прието, че същите са незначителни. Въз основа на съдебно-счетоводната експертиза съдът е констатирал, че процесните фактури отговарят на изискванията на ЗСч, плащането по тях е извършено в брой, включени са в дневника за продажби и справка-декларация, отчетени са приходи по тях, осчетоводени са в сметки от групи 41, 45, 70 и 50. Всичко това е убедило решаващият съд да приеме, че са извършени реално доставки на СМР съгласно договореностите на страните по договора от 1.12.2011 г. и са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69 и чл. 71 ЗДДС. Съдът не е възприел констатациите на приходните органи за нереалност на доставките поради неустановяване доставчикът да разполага с кадрова обезпеченост да ги извърши. По този начин според съда приходната администрация неоснователно е разширила кръга на необходимите предпоставки за упражняване правото на данъчен кредит, а и относно придобиването на материалите, ползвани от доставчика според съда също излизат извън кръга на главните, подлежащи на установяване факти. Съдът е изложил мотиви, че на получателя по доставките не могат да бъдат вменявани задължения, с тези сходни на органа по приходите, респ. не е допустимо правото му на данъчен кредит да бъде предпоставяно от изпълнение на определени задължения или притежаването на съответните активи от доставчика. В тази връзка съдът се е позовал на съдебна практика на СЕС по дела С-324/11, С-80/11 и С-142/11, в които също се приема, че констатираните нарушения от издателите на фактурите не водят автоматично до извод за извършване на измама от тяхна страна или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или е трябвало да знае. Прието е в обжалваното решение, че не е доказана данъчна измама с участие на жалбоподателя. Въз основа на горното първоинстанционният съд е приел, че не е налице основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за отказ от данъчен кредит. В частта по ЗКПО съдът е приел, че незаконосъобразно приходните органи са приложили особения ред за облагане по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК, тъй като не е установено счетоводството на ревизираното дружество да е водено в нарушение принципа на независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс - чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗСч. Съдът е установил, че за изясняване причините за установените неравнения на начални и крайни салда в главните книги за 2008 г., вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е констатирало, че за 2008 г. при съпоставка на счетоводните документи, които са прегледани в счетоводството на ревизираното дружество и записванията в годишните финансови отчети и ГДД, публикуван в Търговския регистър няма различия. Въз основа на тази експертиза съдът е заключил, че не се установява нередовност на воденото счетоводство, което да препятства определянето на данъчната основа и въпреки некоректното поведение на ревизираното лице не е основание да се увеличи финансовия му резултат със сумата от 724 126,98 лв. за 2008 г. и неправилно приходните органи са включили тази сума като приход при определяне на данъчната основа. Решението в обжалваната част за непризнатия данъчен кредит по фактурите за СМР, издадени от "Униселс" ЕООД е правилно, а в частта по ЗКПО е неправилно. По ЗДДС. Законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит е предпоставено от реалността на доставката на стоки и/или услуги. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗДДС дефинира, че доставка на услуга е всяко извършване на услуга. За да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит от получателя на услугата, трябва по категоричен начин да се установи действителното й осъществяване. Основните констатации в ревизионния акт, потвърдени и от решаващия орган за непризнаване правото на данъчен кредит по фактурите от "Униселс" ЕООД са, че няма информация за вложените материали, за закупуването и транспортирането им от доставчика, както и не е представен списък на работниците и служителите при доставчика, участвали в изпълнението на процесните СМР - имена, ЕГН, квалификация, копия от трудови договори, ведомост за работни заплати, копие от тетрадка за инструктаж на работниците за безопасност на труда, както и за използвана техника - ДМА и инструменти. Обосновано решаващият съдебен състав е изследвал законовите предпоставки за упражняване правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 и чл. 71 ЗДДС. Получателят не може да отговаря за действията и/или бездействията на доставчика си и този извод е залегнал, както в практиката на СЕС - решения по дела С-324/11, С-285/11, С-80/11 и С-142/11 и др., цитирани и от касатора, така е прието и в практиката на ВАС - решения по дела № 13224/2013 г., № 13816/2013 г., № 10544/2014 г. и др. В същото време обаче трябва получателят като лице, ползващо материалното право на приспадане на данъчен кредит по несъмнен начин да докаже, че резултатът от доставката, която му е фактурирана му е престиран - предаване на стоки и/или извършване на услуги. При липсата на твърдения за злоупотреба или участие в данъчна измама, установяването на това обстоятелство не следва да се вменява в тежест на получателя по доставките, какъвто е подходът на приходните органи и който подход съдът правилно не е възприел. Правилно съдът се е позовал на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза, като и от тях се установява извършването на процесните доставки. Установените несъответствия, подробно описани в първоинстанционното решение въз основа на техническата експертиза, правилно не са обусловили извод у съда, че на това основание следва да се откаже правото на данъчен кредит. При наличие на сключено между страните споразумение, с което страните по договора от 1.12.2011 г. са констатирали окончателното завършване на процесните СМР и окончателна цена в размер на 61 516,64 лв. (при договорена цена 60 000 лв.), както и обстоятелството, че за отделните СМР са издадени протоколи, обр. 19 с дати от 06, 07, 08, 09, 20, 21, 22 и 30.12.2011 г., в които са посочени вида, количеството и стойността на процесните СМР е довело съда да постанови законосъобразен извод за реалност на процесните доставки за СМР. Освен това от съдебно-счетоводната експертиза правилно съдът е извел извод, че договорените СМР, обективирани във фактурите са осчетоводени, ДДС по тях е начислен, както и са отчетени приходи по тях, което също води до извод за реално осъществени доставки на услуги от "Униселс" ЕООД. Съпоставянето между писмените доказателства, установяващи реално осъществени СМР и осчетоводяването на първичните счетоводни документи като стойности, правилно е възприето от съда като достатъчно, за да се приеме, че доставките на СМР са извършени и въз основа на това законосъобразно от "Лисичков" ЕООД е упражнено правото на данъчен кредит. Правилно съдът е приел, че по делото няма никакви данни, установяващи участие на получателя по доставките на СМР в данъчни измами, или да е знаел, че такива се извършват от неговия доставчик. Неоснователно в касационната жалба се излага довод, че доказателствата за реално осъществяване на доставката на услуга се разделят на две групи - такива, установяващи потенциална възможност за осъществяване на доставката, в която следва да се включи обезпечеността на доставчика да я извърши и такива, сочещи прякото й реализиране. Първата група, поддържана от касатора не може да бъде възприета, тъй като тя не представлява законово въздигната предпоставка по ЗДДС, респ. по Директива 2006/112/ЕО и е в противоречие с цитираната по-горе съдебна практика на СЕС и ВАС. Относно втората група доказателства - такива по делото са налице и въз основа на тях законосъобразно решаващият съдебен състав е приел, че данъчният кредит, който е упражнен от "Лисичков" ЕООД отговаря на законовите изисквания. При положение, че страните по договора са уговорили материалите и изпълнението на процесните СМР да е за сметка на изпълнителя, правилно съдът е приел, че не може да се изисква от получателя да представя доказателства, които могат да се намират само при доставчика. Получателят, върху който наистина пада доказателствената тежест да установи реалното извършване на доставката на услуга е длъжен да притежава документите, в изготвянето на които самият той участва, каквито са тези за приемане извършването на СМР, но не и относно обезпечеността на доставчика му - материална, техническа и кадрова, в какъвто смисъл са доводите на касационния жалбоподател. Относно оплакванията в касационната жалба за съществуващи различия в подписите на възложителя на услугите между протоколите за СМР и договора от 1.12.2011 г. следва да се посочи, че няма оспорване от приходната администрация в съдебното производство по чл. 193 ГПК на автентичността на посочените документи, а съдът не може служебно да открие такова производство, поради което преценявайки тези доказателства, ведно със съдебните експертизи - техническа и счетоводна, е достигнал до законосъобразния извод за наличие на правото у получателя да приспадне платения на доставчика си ДДС по издадените му фактури за СМР като данъчен кредит. Установеното по делото нерегистриране на доставчика в Камарата на строителите, неправилно е обусловило у касатора извод за незаконосъобразно упражняване от получателя на правото на данъчен кредит. Това обстоятелство не е релевантно за преценката за реално осъществяване на доставките и липсата на такава регистрация би могла единствено да доведе до евентуална административна отговорност на доставчика, но не може да рефлектира върху правото на получателя да приспадне данъчен кредит. По ЗКПО. Незаконосъобразни са изводите на съда, че със заключението на съдебно-счетоводната експертиза са опровергани констатациите на приходните по реда на чл. 124, ал. 2 ДОПК и неправилно е прието, че ревизията в тази част не е следвало да се извърши по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК. Експертът е констатирал разминавания между стойностите по оборотните ведомости, представени в хода на ревизията и тези, които той е проверил на място в счетоводството на "Лисичков" ЕООД. Освен това неправилно ревизираното дружество е излагало доводи, че представените от него главни книги били междинни, а не окончателни, което води до необоснования извод на съда, че счетоводството е водено редовно. Вещото лице е констатирало, че няма различия между крайните салда към 31.12.2008 г. и началните към 1.01.2009 г. по с/ки 501 и 493 по данни от оборотните ведомости и главни книги, находящи се в счетоводството, но не отрича различията по оборотите, находящи се в счетоводството и представените от ревизираното дружество по искане на приходните органи, което сочи на установеното от последните несъответствие при съпоставка на салдото по с/ка 123 "Печалби и загуби" по главната книга, предоставена на ревизията и декларирания счетоводен финансов резултат по ГДД по чл. 92 ЗКПО. Това обуславя и направените констатации в ревизионния акт, че счетоводството е водено в нарушение на визираните в ЗСч принципи и е основание за облагане по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК. При установена разлика в крайното кредитно салдо на с/ка 493 и началното кредитно салдо по същата сметка, а също и началното и крайното дебитно салдо по с/ка 501, правилно с ревизионния акт е увеличен финансовия резултат. Липсата на представена касова книга, също е обусловила у приходните органи констатацията за укрити приходи, предвид че не са представени от дружеството доказателства, от които да се установи въз основа на какви вторични счетоводни документи е съставен баланса на дружеството. Касае се за частни документи, поради което неправилно съдът безкритично е възприел счетоводната експертиза и въз основа на нея е отменил ревизионния акт в обжалваната от дружеството част. Предвид изложеното решението на съда в тази обжалвана част е неправилно постановено на сочените от касатора отменителни основания. След отмяна на решението в тази му част на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на "Лисичков" ЕООД в частта за увеличения финансов резултат със сумата от 724 126,98 лв. за 2008 г. и определения въз основа на това допълнителен за внасяне корпоративен данък в размер на 72 531,80 лв. и лихви 28 168,33 лв., бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. По касационната жалба на "Лисичков" ЕООД. По ЗДДС. Относно начисления от ревизията ДДС за периода от 1.01.2010 г . до 31.12.2011 г. в общ размер от 17 420,04 лв., който е бил потвърден от първоинстанционния съд е установено, че ревизията е извършена по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК. Съдът е приел, че правилно ревизията в тази й част е извършена по посочения ред, тъй като документите, необходими за установяване основата за облагане с ДДС по доставките за наем липсват. Съдът е установил, че с възражението срещу ревизионния доклад е представен договор за наем със срок 1 г., а впоследствие с жалбата срещу ревизионния акт е представен и анекс от 1.01.2010 г., в който срокът за наем вече е 5 години и е променена наемната цена - 250 000 лв., платена еднократно при изтичане срока на договора. За анекса съдът е приел, че е съставен за целите на обжалването, както е прието и от решаващия орган, като се има предвид, че страните по наемното правоотношение са свързани лица. Съдът е установил, че и в хода на съдебното производство е представен договор за наем от 1.04.2009 г. със срок от 1 г. и наемна цена 36 000 лв., платима еднократно с наемодател "Лисичков" ЕООД и наемател "СБАЛДБ Д-р Лисичкова" ЕООД. Съдът е допуснал и приел съдебно-оценителна експертиза и според която като се вземе предвид вида на имота, неговите характеристики и при използване метода на сравнимите неконтролирани цени към момента на осъществяване на доставката съгласно Наредба № Н-9/14.08.2006 г. месечният пазарен наем е определен в размер на 4 160 лв. за 2010 г. и за 2011 г. - 3 940 лв. Оценителната експертиза, възложена по време на ревизията е установила месечен наем от месец април 2009 г. до декември 2010 г. в размер на 4 300 лв., а за 2011 г. - 3 800 лв. Установено е по делото, че наемодателят не е издавал всеки месец фактури за платения му наем и не е начислявал ДДС върху него. Предвид установеното от вещото лице съдът е приел, че ДДС е следвало да бъде 788 лв. месечно, но но с оглед на това, че с ревизионния акт е начислен такъв в размер на 760 лв. и предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателя по чл. 160, ал. 5 ДОПК, жалбата в тази й част е отхвърлена. Ревизиращите органи са възприели месечната наемна цена за 2010 г. и 2011 г. по аналог от тази през 2009 г., предвид издадената от ревизираното дружество фактура № 2982/31.08.2009 г. за месечен размер на наема от 6 000 лв. и с оглед посочената забрана по чл. 160, ал. 5 ДОПК съдът е потвърдил определената от ревизията месечна наемна цена. В тази обжалвана част решението е правилно постановено. Законосъобразно съдът е потвърдил ревизионния акт в тази му част, приемайки за правилно извършването на ревизията по чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК. Обосновано съдът не е приел като годно доказателство представения анекс към наемния договор с жалбата срещу ревизионния акт при административното му обжалване. При безспорно установено, че страните по наемното правоотношение са свързани лица, при оспорване на този анекс от приходната администрация относно неговата автентичност, правилно съдът го е игнорирал. Освен това установено е, че този анекс не е намерил счетоводно отразяване при ревизираното дружество, поради което не може да служи като годно доказателство. Правилно съдът се е позовал на чл. 25, ал. 4 ЗДДС, който урежда доставките с периодично или непрекъснато изпълнение и начисляването на ДДС за тях, каквито са и наемните правоотношения. Съгласно тази разпоредба за доставка се счита всеки един период, за който е уговорено плащане и се счита за отделна доставка. Правилно съдът не е уважил доводите на ревизираното дружество, че след като страните по наемния договор - анекса от 1.01.2010 г. са уговорили плащането на цената еднократно при изтичане срока на договора, то не е дължало начисляване на ДДС помесечно. Както вече се посочи анексът правилно не е кредитиран и от приходните органи, а впоследствие и от съда, тъй като не е установена неговата автентичност и предвид, че е представен не по време на ревизията, а в по-късен момент и не се ползва с доказателствена сила, а и не е намерил счетоводно отразяване на посочената в него цена, платима еднократно в края на договора. Това потвърждава приетото от съда, че анексът е съставен за целите на обжалваното на ревизионния акт. Обосновано и приходните органи и впоследствие и съдът са се позовали на обичайната търговска практика, която приема наемните правоотношения като дължима месечна наемна цена именно с оглед на това, че дружество по време на ревизията не е представило относимите за наемните правоотоншения доказателства, предвид че в тази част ревизията е извършена по особения ред. Освен това правилно съдът е кредитирал възприетият от ревизията начин на определяне на наемната цена за един месец по аналог за 2009 г. за данъчните периоди на 2010 г. и 2011 г. на основание чл. 25, ал. 4 ЗДДС. Констатациите на ревизионния акт в тази му част не са опровергани от касационния жалбоподател, каквото е задължението му съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК и правилно съдът ги е потвърдил. Относно упражненото право на данъчен кредит по фактури № 0...164/5.08.2008 г. и № 0...165/13.08.2008 г., издадени от "Интерметал" ЕООД с предмет "лекарства по опис", първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на доставките, тъй като доказателства за тях са само процесните фактури и неподписани описи към тях. Решението в тази обжалвана част е правилно постановено. Реалното изпълнение на фактурираните доставки е важна предпоставка за признаване правото на данъчен кредит - чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДДС. Фактурирането на стоките е равнозначно на тяхното договаряне, но не е достатъчно, за да се приеме, че е налице предаването им. При родовоопределени вещи е необходимо да се установи предаването на стоките съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД, тъй като с него се постига и индивидуализирането на стоките. При липсата на доказателства за фактическото предаване на стоките на основание чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 25 ЗДДС, правилно и приходните органи и съдът не са признали ползвания от касатора право на данъчен кредит. Относно упражненото право на данъчен кредит от касационния жалбоподател по фактури, издадени от "Металкомерс" ЕООД по фактури за доставки на 7 бр. климатични системи, 8 бр. компютърни конфигурации, 18 бр. принтери, алуминиева дограма и лекарства за данъчни периоди през месеците юни, юли и август 2008 г. изводите на съда са, както и за предходните доставки. И за тях съдът е приел, че няма представени доказателства за предаване на стоките от доставчика на получателя и затова е потвърдил констатациите на приходните органи, обективирани в ревизионния акт. Решението в тази обжалвана част е правилно постановено. В тази част важат изложените вече мотиви за доставките от "Интерметал" ЕООД, предвид непредставянето на убедителни доказателства за предаване фактическото разпореждане със стоките от издателя на фактурите на получателя "Лисичков" ЕООД. Въпреки допуснатата от съда съдебно-техническа експертиза, не е установено действителното предаване на стоките. В експертизата е констатирано, че и по отношение на компютърните конфигурации, за климатичните системи и за принтерите е налице разлика между фактурираното и действително установеното при проверка от вещото лице. Налице е установен по-голям обем, както относно компютърните конфигурации, така и относно климатичните системи и алуминиевата дограма в сравнение с фактурираното и посоченото в представените на вещото лице приемателно-предавателни протоколи. Последните правилно е посочено от съда, че не са били представени нито при ревизията, нито в хода на съдебното производство, поради което не представляват годни доказателства за релевантните по спора факти, а именно за факта на предаване на стоките от доставчика а получателя. В този смисъл законосъобразно със съдебното решение е потвърден отказа на приходните органи за данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. За непризнатия данъчен кредит по фактури, издадени от "Авто Йоси" ЕООД с предмет "авансово плащане по договор за покупко-продажба на лек автомобил, марка "Мерцедес бенц", "монтаж на GPS - устройство и "наем на мерцедес GL", съдът е установил, че посоченото дружество е издало на касационния жалбоподател 3 бр. фактури: № 0...131/23.10.2008 г. с предмет "авансово плащане по договор за покупко-продажба на лек автомобил Мерцедес бенц", № 0.. .158/28.01.2009 г. с предмет "монтаж на GPS устройство" и фактура № 0...157/28.01.2009 г. с предмет "наем на Мерцедес". Съдът е установил също така, че с договор за финансов лизинг от 11.08.2008 г. лизингодателят "Евролийз Ауто" АД се е задължил да предостави на лизингополучателя "Авто Йоси" ЕООД лек автомобил, марка Мерцедес бенц" с доставна цена от 74 563,40 евро без ДДС, платими при първоначална вноска от 7 456,34 евро, а за останалата сума на 60 месечни вноски. По-късно с уведомление от 23.01.2009 г. договорът за финансов лизинг е прекратен. Впоследствие с друг договор за финансов лизинг от 2.02.2009 г. "Евролийз Ауто" АД е предоставил на "Лисичков" ЕООД същия автомобил, като за целта е съставен приемателно-предавателен протокол. Изводите на съда, че правилно приходните органи са отказали правото на данъчен кредит по процесните 3 бр. фактури, издадени от "Авто Йоси" ЕООД са в съответствие с доказателствения материал по делото, тъй като от него се установява, че към момента на издаването им той не е могъл да се разпорежда с процесния автомобил - нито да го прехвърля на "Лисичков" ЕООД, нито да го отдава под наем. Липсата на доказателства в тази връзка и за префактуриране на лизинговите вноски, дължими от "Авто Йоси" ЕООД на "Лисичков" ЕООД, правилно е обусловило съда да приеме, че не е имало встъпване на последния в правата на "Авто Йоси" ЕООД като лизингополучател, поради което правилно правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС не е признато. В частта по ЗКПО. За допълнително начисления корпоративен данък за 2008 г. първоинстанционният съд е приел, че дружеството е завело в своето счетоводство активите алуминиева дограма - 13 980 лв., компютърна техника - 8 бр. компютърни конфигурации - 11 000 лв., 7 бр. климатични системи - 10 500 лв. и за тях са начислени амортизации общо в размер на 5 373 лв. Предвид, че е установено, че не е възникнало данъчно събитие по доставките на цитираните активи, съдът е приел за законосъобразно увеличението на финансовия резултат на ревизираното дружество с начислените амортизации поради непризнаване на разхода за тях. По същия начин е прието и за 18 бр. принтери, за които не е признат като разход стойността им, както и не са признати разходи за фактури от "Металкомерс" ЕООД в размер на 125 522,45 лв. за лекарства и 28 893,25 лв. по фактури, издадени от "Интерметал" ЕООД. За доставките от "Авто Йоси" ЕООД съдът е потвърдил допуснатото от приходните органи увеличение със стойностите по издадените фактури № 131/23.10.2008 г. - 11 250 лв. и по фактура № 145/18.12.2008 г. - 6 531,36 лв. мотивите в тази част също са свързани с мотивите в частта по ДДС относно непризнатия данъчен кредит. В този смисъл законосъобразно съдът е потвърдил приетото основание в ревизионния акт за увеличение на финансовия резултат по чл. 26, т. 1 и 2 във връзка с чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 и чл. 10 ЗКПО. За 2009 г. съдът също е възприел констатациите на ревизионния акт за непризнаване на разходите за придобитата от дружеството болнична система в размер на 42 336 лв. Установено е по делото, че дружеството е осчетоводило тази система като текущ разход, а не като дълготраен материален актив, какъвто е приет и от ревизиращите органи и първоинстанционния съд. В тези обжалвани части решението е правилно. Счетоводното отразяване на активите е необходимо, но не е единствено за да се признаят разходите за начислените амортизации. След като в частта по ЗДДС за посочените активи не е установено реалното им получаване от ревизираното дружество, не може в частта за ЗКПО да се признаят разходите за амортизации, които дружеството е начислило за същите активи. Липсата на категорични доказателства за реалността на тези доставки, е пречка да се признае и разход за амортизации за тях. Същото се отнася и за принтерите, които счетоводно дружеството е отчело разход не е начислявана амортизация предвид, че размерът като единична цена е 500 лв., а стойностният праг за същественост на активите, за които са начислява амортизация е 700 лв. При неустановяване реалността на доставката на принтери, не може да се признае и разхода за целите на ЗКПО, тъй като липсва документална обоснованост на същите предвид чл. 10 ЗКПО. Същите мотиви важат и за непризнати разходи в размер на 125 522,45 лв. за лекарства и 28 893,25 лв. по фактури, издадени от "Металкомерс" ЕООД и по фактури, издадени от "Интерметал" ЕООД. За 2009 г. относно непризнатия осчетоводен като текущ разход придобитата от касатора болнична система за оповестяване, правилно съдът е приел, че се касае за дълготраен материален актив и съгласно СС 16 "Дълготрайни материални активи" те се оценяват по цена на придобиване, която включва покупната цена и всички преки разходи, вкл. и такива за подготовка, първоначална доставка и обработка, за монтаж и за привеждането в работно състояние. Изводите на съда, че не се касае за текущ разход, както е осчетоводена системата, а за дълготраен материален актив е обоснован. Процесната болнична система е свързана с болничното заведение в експлоатация и според вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза следва със стойността й да се увеличи стойността на болничното заведение. Касационният жалбоподател пред първоинстанционния съд не е представил доказателства, които да опровергаят констатациите на ревизионния акт и затова, като ги е възприел съдът е постановил правилно решение в тази обжалвана част при правилно прилагане на материалния закон. Мотивите на настоящата касационна съдебна инстанция са следните: Съгласно СС 16 "Дълготрайни материалния активи", такива са тези активи, които имат натурално-веществена форма, използват се за целите в случая на болничното заведение и се очаква да бъдат използвани за повече от един отчетен период. Установено е още от ревизията, че болничната система за оповестяване е свързана с привеждане болничното заведение в експлоатация, като правилно съдът е приел, че тези изводи се потвърждават и от съдебно-счетоводната експертиза и затова с него се увеличава стойността на това заведение. Наред с това в чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗКПО са посочени ДМА от I категория и това са масивни сгради, вкл. и съоръжения и предавателни устройства, на което отговаря болничната система за оповестяване. Законосъобразни са изводите на съда, подкрепящи тезата на приходните органи, че неправилно ревизираното дружество е осчетоводило стойността по фактура № 0...26/5.08.2009 г. - 42 336 лв. като текущ разход. Затова като е увеличен финансовия резултат с посочената стойност на болничната система, законосъобразно е и определен допълнителен корпоративен данък за внасяне на основание чл. 22, т. 1 във връзка с чл. 67 ЗКПО. Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е определил и размера на данъчната амортизация, която е следвало да се начисли в размер на 705,60 лв. и с която да се намали увеличението на финансовия резултат. По делото обаче няма никакви данни откога болничната система е въведена в експлоатация съгласно чл. 58, ал. 1 ЗКПО, поради което не може да се изчисли данъчната амортизация на процесния актив съгласно ал. 3 на същата разпоредба, а и няма писмени доказателства, нито твърдения на касационния жалбоподател, че датата на фактурата - 5.08.2009 г. представлява и датата на въвеждане в експлоатация на актива. В този смисъл не се налага промяна на размера на увеличението, прието от ревизията и от първоинстанционния съд и затова решението на първоинстанциония съд в тази обжалвана част е правилно и не подлежи на отмяна. Относно разноските: "Лисичков" ЕООД в касационната си жалба не претендира разноски и такива не се присъждат. На дирекция "ОДОП" - гр. Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение 2 522,33 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,