Решение № 7717 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11085/2015 г.
ВАСVI отделение27.06.2016 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13 от 15.07.2015 г. по адм. дело № 225 по описа за 2015 г. на Административен съд - Русе в отхвърлителната му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7717 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11085/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Джамбо ЕС. Б" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София срещу решение № 13 от 15.07.2015 г. по адм. дело № 225 по описа за 2015 г. на Административен съд - Русе в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, дадени в т. 1, т. 3 и т. 5 от протокол за извършена проверка с изх. № ПР006219 от 23.02.2015 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - Русе, потвърдени с решение изх. № 043547 от 30.03.2015 г. на Изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда", гр. София. Изложени са съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 277, ал. 2 и чл. 270, ал. 3, изр. 2 от Кодекса на труда (КТ) и на чл. 61 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда" - Русе не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Със съдебното решение в обжалваната му част Административен съд - Русе е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Джамбо ЕС. Б" ЕООД, гр. София, срещу задължителните предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, дадени от контролни органи на Дирекция "Инспекция по труда" - Русе, с протокол за извършена проверка с изх. № ПР006219 от 23.02.2015 г., както следва: по т. 1 - да не се складират пред аварийните пътища и изходи стоки (детски играчки), съгласно изискванията на чл. 61 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното облекло (ДВ, бр. 88 от 1999 г.), със срок за изпълнение: 25.02.2015 г.; по т. 3 - работодателят да обяви по подходящ начин на работните места /инструкция/ за безопасна работа с котли, съгласно изискванията на чл. 277, ал. 2 от КТ, със срок за изпълнение: 25.02.2015 г.; по т. 5 - превеждането на трудовите възнаграждения на работниците и служителите по банков път да се уреди с писмено искане за това на основание чл. 270, ал. 3, изр. второ от КТ, със срок за изпълнение: 04.03.2015 г. За да постанови решението си, Административен съд - Русе е обосновал правилния извод за налагане на принудителните административни мерки от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материални закони и техните цели. След подробна преценка на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел за доказани фактическите констатации на контролните органи, изложени в точки 1, 3 и 5 от съставения протокол: при извършената проверка в стопанисвания от работодателя магазин на втория етаж пред аварийния изход е имало доста голям кашон с детски играчки, с което е нарушено нормативното изискване за поддържане на аварийните пътища и изходи винаги в изправност, свободни и чисти; не е обявена по подходящ начин на работните места инструкция за безопасна работа с котли, което представлява неизпълнение на задължението за създаване на здравословни и безопасни условия на труд за всички лица, работещи в сградата на магазина; трудовите възнаграждения се превеждат по банкови сметки на работниците и служителите без подадени писмени искания от тяхна страна съобразно изричното изискване на закона. Така постановеното решение е правилно. Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост и материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни. Предписанието по т. 1 е издадено на основание чл. 61 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, по законова делегация от чл. 7, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ). Въведено е изискване аварийните пътища и изходи да се поддържат винаги в изправност, свободни и чисти с оглед осигуряване на възможно най-бързото извеждане на хората в безопасна зона. Цитираната подзаконова норма е в съответствие с по-високата по степен норма на чл. 7, ал. 3, т. 4 от ЗЗБУТ, която изисква пътищата към аварийните изходи и самите изходи да се поддържат свободни по всяко време. По време на извършената проверка е установено, че пред аварийния път в магазина на втория етаж са складирани стоки (голям кашон детски играчки), което в случай на рискова ситуация би затруднило възможно най-бързото извеждане на хората в безопасна зона. Обемът на складираните стоки не е уточнен по параметри, но у проверяващите се е създало убеждение, че затруднява достъпа до аварийния изход. Тази констатация на контролните органи не е била опровергана чрез показанията на разпитания свидетел Т. Т. - управител на магазина. Свидетелят не е присъствал през цялото времетраене на проверката, а както е съобщил на съда, след като инспекторите се разходили из магазина, ги оставил с друга служителка. Предписанието по т. 3 е дадено на основание чл. 277, алинея 2 от КТ, която задължава работодателя да обяви по подходящ начин на работните места разработените и утвърдени правила по ал. 1 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието. Горната разпоредба се прилага за всяко работно място, в случая това е котелното помещение. Обстоятелството, че дружеството - жалбоподател не разполага с нает от него персонал за работа, тъй като само специалисти на фирмата-изпълнител "АТМ - Спасов" ЕООД оперират с котлите в магазина, не го освобождава от задълженията по чл. 277 от КТ. На основание чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ юридическите и физическите лица, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. Предписанието по т. 5 е дадено на основание чл. 270, ал. 3, изр. 2 от КТ, създаващо възможност по писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение да се превежда на влог в посочената от него банка. При липса на дефиниция на понятието "влог" по смисъла на КТ следва да се приложи допълнителната разпоредба на § 1, т. 2 от Закона за кредитните институции, която определя като "влог" всяка сума, получена със задължение за връщане, освен ако тя е дадена: а) като заем от банка; б) като отметнина или задатък, осигуряващи изпълнението по търговска или друга сделка; в) като авансово плащане по договор за продажба или за извършване на услуга или друга дейност и подлежи на връщане при неизпълнение на договора; г) за други цели в случаи, определени от БНБ. Информацията във връзка с банковата си сметка, която кандидатът за работа предоставя при постъпване, действително е индиция за липса на възражение от негова страна да получава трудовото си възнаграждение по банков път. Въпреки това действащата законова норма, в сила от 01.03.1993 г., изисква преводите да се извършват по писмено искане на работника или служителя и в конкретния случай това условие не е изпълнено. Оспорените задължителни предписания по т. 1, т. 3 и т. 5 от протокол изх. № ПР006219 от 23.02.2015 г., дадени от контролни органи на Дирекция "Инспекция по труда" - Русе по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство, са процесуално и материално законосъобразни. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна в тези части, Административен съд - Русе е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,