Решение № 13648 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 736/2016 г.

Решение № 13648 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 736/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. К. С., подадена чрез адвокат В. С. от АК П. срещу Решение № 698 от 30.11. 2015 г., постановено по адм. дело № 716/2015 г. на Административен съд- П. (АС П.) в отхвърлителната част. Оспорва се размерът на уважения иск, като искането е да се уважи изцяло предявения иск в размер от 10 000 лева. Посочва се, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. По делото е постъпила и касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) против посоченото решение на АС П. в частта, с която същата e осъдена да заплати сумата от 2000 лева. Релевират се доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение и се иска неговата отмяна в обжалваната част. Счита, че по делото не са установени по категоричен начин вредата, бездействието от страна на администрацията и причинната връзка. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, подадена от процесуалния представител на ГД "Изпълнение на наказанията". Счита оспореното решение на АС- П. за неправилно в частта за уважаване на предявения иск по чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 1 от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди в размер на 2000 лв. Според него необоснован от фактическа и правна страна е изводът за доказаност на основанието на иска, поради което същият е уважен частично в процесния размер, като е отхвърлена претенцията до пълния претендиран размер от 10 000 лв. Намира за неправилно приетото от съда за установените кумулативно предвидени предпоставки на чл. 1, ал. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. С обжалваното Решение № 698 от 30.11. 2015 г., постановено по адм. дело № 716/2015 г. на Административен съд- П. се ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. да заплати на Г. К. С. обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на същата неимуществени вреди в размер на 2000 /две хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска- 17.09. 2015 г. Със същия съдебен акт се ОТХВЪРЛЯ иска на лицето против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в останалата част до предявения размер от 10 000 лв. АС П. приема за безспорно установено, че ищецът е постъпил в Затвора гр. П. на 17.11.2014 г. за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода". При постъпването му в затвора е настанен в килия № 808, където пребивава до 04.05.2015 г. В последствие по негова молба е преместен от килия № 808 и настанен в килия № 807, в която пребивава до излизането му от затвора. Намира за безспорно установено, че в З. П. от построяването му около 1940 г. основен ремонт не е извършван, поради липсата на финансиране. Дограмата е стара и дървена, с големи процепи, през които духа в спалните помещения. Килиите са пренаселени, поради което ефективното почистване е невъзможно. Обсъдени са свидетелските показания на служителя при затвора като се сочи, че в наказателната килия, където лицето е пребивавало 14 дни, няма санитарен възел и течаща вода. Лишените от свобода, изолирани в "наказателна килия" биват извеждани, когато поискат да отидат до тоалетна. Решаващият съд намира, че в случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Приема се, че конкретно установените факти по делото относно ограничения достъп до санитарен възел и течаща вода в наказателните килии, както и лошите битови условия в спалните помещения водят до извода, че битовите условия в затвора създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода и за уронване на човешкото им достойнство. Предвид тези доказателства АС П. намира исковата претенция за обезщетение за понесени неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация, за частично основателна, по отношение на претендирания размер на обезщетението. С оглед, естеството и степента на претърпените морални страдания, както и времето на престой на ищеца в тези условия- близо една година, решаващият съд счита, че справедливото обезщетение е в размер на 2 000 лева, за целия период. Приема, че в този размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част същият следва да се отхвърли. Настоящата съдебна инстанция намира постановеното решение за неправилно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на административен орган. По делото следва да се установят всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед посочените твърдения в исковата молба. В случая съдът се е произнесъл по основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който е уважил частично, без да предприеме процесуалните действия по уточняване всички обстоятелства, които обуславят претенцията по делото и да се произнесе коректно по всички предявени искания. В исковата молба е посочено, че се претендира присъждане на обезщетение от неимуществени вреди в размер от 10 000 лева, без да е фиксиран период, през който същите са претърпени и да е конкретизирана претенцията за лихва. АС П. е констатирал тези нередовности на исковата молба и с Разпореждане № 1739 от 24.09.2015 г. е дал указания за тяхното отстраняване. С молба от 28.09. 2015 г. процесуалният представител на ищеца посочва, че периодът, през който се претендират неимуществените вреди е с начален момент- 17.11. 2014 г. от датата на постъпването в затвора, а за краен момент е посочена "датата на постановяване на съдебното решение". Със същата молба се посочва, че претенцията е за законни лихви от същата дата- 17.11. 2014 г. до крайното й изплащане. Въпреки, че периодът за който е предявена претенцията не е уточнен коректно от ищеца, относно неговия краен момент, съдът не е дал нови указания, а е насрочил делото за разглеждане в съдебно заседание. В обжалваното решение на Административен съд- П. се осъжда Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. да заплати обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на същата неимуществени вреди в размер на 2000 /две хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска- 17.09. 2015 г. Нито в мотивите, нито в осъдителния и отхвърлителния диспозитив на решението се посочва периода, за който се отнася претенцията. От решаващия съд в съдебните актове по хода на делото също няма посочване на възприет конкретен период с посочване на начален и краен момент. С това не става ясно как съдът е възприел предявената претенция и съответно формирал изводите си. По отношение на присъдените лихви, също е налице разминаване между исковата молба и съдебния акт. Ищецът в уточнителната молба е посочил, че претенцията за лихви е от 17.11.2014 г. до крайното й изплащане. Всъщност това е датата, от която е започнало изтърпяване на наказанието. АС П. е присъдил заплащане на законната лихва върху сумата, но считано от датата на завеждане на иска- 17.09.2015 г. С това не се е произнесъл по отношение на претенцията на ищеца за лихви за периода от 17.11.2014 г. до 17.09.2015 г. Допълнително следва да се посочи, че в съдебното производство не са изяснени и фактите свързани с причинените вреди и причинната връзка. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. С исковата молба е направено твърдение, че в резултат на незаконосъобразното бездействие- са претърпени неимуществени вреди, които въпреки, че са субективни, вътрешни преживявания, намират определен външен израз и съответно подлежат на конкретно доказване. Крайният извод на съда за наличието на тези предпоставки за ангажиране отговорността на ГДИН по отношение на предявения иск е формиран без да са налице изяснени всички релевантни обстоятелства. Това е намерило израз в съдържанието на съдебния акт, тъй като в мотивите няма конкретно посочване на обстоятелствата, свързани с твърдяните вреди, а е налице само общо пресъздаване на обстановката в мястото за лишаване от свобода и битовите условия там. Изложени са предположения, че същите се отразяват негативно на психичното здраве на лишените от свобода. В мотивите на съдебния акт липсва конкретика, относно твърдените вреди, т. е. какви са индивидуалните преживявания на лицето лишено от свобода и в какво се изразяват същите. Настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Същото препятства преценката относно наличието или липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на АССГ за ново разглеждане от друг състав. По делото подлежи на уточняване крайният момент на процесния период, предвид неговото условно посочване от ищеца "датата на постановяване на съдебното решение". По отношение на претенцията за лихви при новото разглеждане на делото следва да се има предвид Тълкувателно решение № 3 от 22.04. 2005 г. т. д. № 3/2004 г., на ОСГК на ВКС, в което се посочва началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва, при незаконни действия или бездействия на административните органи. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,