Решение № 13211 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6755/2020 г.
ВАСVII отделение23.10.2020 г.докладчик Мирослава Георгиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2539/14 май 2020 година на Административен съд С. град по адм. д. № 9963/2019 година. ОСЪЖДА Администрацията на Министерски съвет да заплати на Висшия съдебен съвет, ЕИК ********* сумата от 100 (сто) лева, представляващи разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13211 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6755/2020 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма "Добро управление" срещу решение № 2539/14 май 2020 година на Административен съд С. град по адм. д. № 9963/2019 година, с което е отменено негово решение № ФК-2019-177/14.08.2019 година. С последното, на Висшия съдебен съвет (ВСС), като бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG05 SFOP001-3. 001-0011-C03/14.09.2017 година, представляван от Б. М., в качеството му на представляващ ВСС е определена финансова корекция по пропорционалния метод в размер на 25 % върху допустимите, засегнати от нарушението разходи по договор № ВСС-9994/02.08.2018 година с изпълнител ДЗЗД "ЕСТРАТА", финансиран по ОПДУ, на основание т. 22 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г., в редакцията й, приета с изм., бр. 68 от 22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г. (Наредбата за посочване на нередности). Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът не е изследвал дали твърдяното нарушение на чл. 116, ал. 5, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), в редакцията му в сила от 15.04.2016 година, съставлява нередност съгласно дефиницията на чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Предвид това съдът допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Съдебният акт бил противоречив, като съдът от една страна приемал, че не е налице изменение на договора за възлагане на обществена поръчка, а "неточно изпълнение" на същия договор, като в следващата част от изложението си излагал противоположни съображения за наличие на изменение на този договор. Като обосновава нарушение на чл. 116, ал. 5, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), за което твърди да представлява нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за която ръководителят на управляващия орган правилно определил на бенефициера ВСС финансова корекция от 25 % на основание т. 22 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, касаторът мотивира неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд. Излага теоретични съждения относно елементите от състава на нередността по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 година; финансовото отражение като елемент от фактическия състав на нередността и неговото изражение в хипотези на използване на пропорционалния принцип за определяне на финансовата корекция, характера и целите на финансовата корекция като административна мярка. В контекста на фактите по спора твърди, че възложителят ВСС и изпълнителят ДЗЗД "ЕСТРАТА" изменили договор № ВСС-9994/02.08.2018 година с изпълнител ДЗЗД "ЕСТРАТА", финансиран по ОПДУ извън допустимите хипотези на чл. 116 ЗОП и в нарушение на чл. 116, ал. 5, т. 1 от същия нормативен акт, като вместо предвидената клауза за организиран транспорт с автобус с определени параметри постигнали съгласие за предвижване на участниците със служебни, лични автомобили или обществен транспорт, разходите по които да бъдат покривани от изпълнителя по реда на Наредбата за командировките в страната. В тази насока, бил съставен протокол от проведена на 23.11.2018 година между ръководителя на проекта и представители на ДЗЗД "ЕСТРАТА" среща, а в пакета отчетни документи с фактури № 4/18.12.2018 година и 5/18.12.2018 година, издадени от ДЗЗД "ЕСТРАТА" се съдържал междинен доклад за изпълнение на дейност № 3, в който било посочено, че всички участници в трите публични обсъждания са използвали личен и служебен транспорт, както е съгласувано с възложителя по време на срещата от 23.11.2018 година, разходите по който били възстановени на участниците на място срещу представяне на разходоориентирани документи. В т. II. 1. 10 от окончателния доклад за изпълнението на договора било записано, че предвидените три публични обсъждания са изпълнени, като транспортните разходи на участниците са заплатени по уговорка с възложителя по време на срещата от 23.11.2018 година. Въз основа на горното и като съобразява, че изискването за осигуряване на организиран транспорт на участниците с лицензиран автобус е заложено в техническата спецификация и предложението за изпълнение на поръчката на избрания изпълнител, ръководителят на управляващия орган обосновава извод за изменение на договора за възлагане на обществена поръчка в противоречие с регламентираните нормативно определени предпоставки. В чл. 2 от договор № ВСС-9994/02.08.2018 година с изпълнител ДЗЗД "ЕСТРАТА", финансиран по ОПДУ било записано, че изпълнителят се задължава да предостави услугите в съответствие с техническата спецификация, техническото предложение и ценовото предложение на изпълнителя, и чрез лицата, посочени в списъка на персонала, който ще изпълнява поръчката. Изпълнението на дейностите по изброените 4 пункта не означавало, че същите не следва да бъдат изпълнени в съответствие с техническата спецификация. Обективно невъзможно било предметът на договора да изписва изчерпателно всички детайли относно изискванията на изпълнителя. Осигуряването на организиран транспорт от бъдещия изпълнител било част от дейност 3 от предмета на договора. Реализирането на дейността било подробно разписано в техническата спецификация. В случая било налице изменение на параметрите на услугата по дейност 3, като се въвеждали условия, които ако са били част от процедурата по възлагане на обществената поръчка, биха привлекли към участие допълнителни участници, съответно до приемане на оферта, различна от първоначално приетата. По отношение на организирания транспорт било въведено изискване същият да е с автобус, не по-стар от 5 години, с минимална категория три звезди, с работеща климатична инсталация, отговарящ на техническите изисквания съгласно българското законодателство и прочие. Ако това изискване не било въведено, в рамките на процедурата било възможно да участват и други лица, които нямали възможност да осигурят този вид транспорт, но имали възможност да заплатят разходите за транспорт на участниците, осъществени с лични или служебни автомобили. Измененият елемент на договора бил съществен. Нарушението имало финансово отражение върху бюджета на общността доколкото нарушаването на принципите на чл. 2, ал. 1 ЗОП винаги създавало потенциална възможност за настъпване на вреда на бюджета на ЕС. П. изложеното, прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, а именно на решение № 2539/14 май 2020 година на Административен съд С. град по адм. д. № 9963/2019 година, и постановяване на друг съдебен акт, с който да се отхвърли жалбата на ВСС срещу решение № ФК-2019-177/14.08.2019 година на ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма "Добро управление". Претендира разноски в размер на 646, 68 лева заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на две съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба, Висшият съдебен съвет, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Приема за правилен извода на съда, че по делото не е представено писмено споразумение между страните по договора за възлагане на обществена поръчка, с което същият договор да е изменен. Обосновава и че неточното изпълнение на договора не е основание за определяне на финансова корекция предвид липсата на елементите от фактическия състав на нередността. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес.
В рамките на служебния контрол по чл. 218, ал. 2 АПК, съставът на седмо отделение на ВАС мотивира валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт.
Касаторът претендира съществени процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, но изброените аргументи сочат на пороци относно правилното приложение на материалния закон. Тъй като съдът не извършва служебна проверка за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, релевираните общи възражения за неоснователни.
Досежно правилното приложение на материалния закон:
Производството пред АССГ е образувано по жалба на Висшия съдебен съвет срещу решение № ФК-2019-177/14.08.2019 година на ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма "Добро управление".
С последното, на ВСС като бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ със средства от ЕСИФ по ОПДУ, е определена финансова корекция за нарушение на чл. 116, ал. 5, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП – в редакцията му в сила от 15.04.2016 година), за което твърди да представлява нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, представляваща 25 % от допустимите, засегнати от нарушението разходи по договор № ВСС-9994/02.08.2018 година с изпълнител ДЗЗД "ЕСТРАТА", на основание т. 22 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.
За да отмени обжалвания административен акт с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, първоинстанционният съд въз основа на установената фактическа обстановка приема, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че липсва нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 година. Съдът от една страна е обосновал липса на изменение на договор № ВСС-9994/02.08.2018 година с изпълнител ДЗЗД "ЕСТРАТА", предвид липсата на писмено споразумение между страните за изменение на клаузи от договора. Според първоинстанционния съд, неточното изпълнение на договора за възлагане на обществена поръчка не може да се приравни на изменение на същия. Посоченото изискване за организиран транспорт не било включено нито в критериите за подбор, нито в методиката за оценяване на кандидатите, поради което и не влияело върху преценката за допустимост на кандидатите, нито върху класирането извършено от възложителя (По този начин съдът обосновава, че соченото неточно изпълнение не би могло да повлияе върху кръга на заинтересованите кандидати и тяхното класиране). И на последно място, Административен съд С. град приема, че дори и да се приеме, че е налице изменение на договора, същото касае единствено начина на осъществяване на превоз и въвеждането му не може да обоснове промяна на участниците в процедурата по възлагане на поръчката.
Страните не спорят по фактите. Тъй като същите са установени от първоинстанционния съд в съответствие с приетите допустими и относими доказателствени средства, съставът на ВАС в частта за фактите препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
За пълнота и с оглед поставения пред касационния състав спор за съществуването на нередност по т. 22 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, в редакцията й към 14.08.2019 година, за осъществено от ВСС нарушение на чл. 116, ал. 5, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), съставът намира за необходимо да проследи следните безспорно установени по делото факти:
- Предметът на договор № ВСС-9994/02.08.2018 година с изпълнител ДЗЗД "ЕСТРАТА" е изписан в чл. 1 от договора, като включва четири дейности. Съгласно чл. 2 от същия договор, изпълнителят се задължава да предостави услугите, включени в четирите дейности по предмета на договора в съответствие с техническата спецификация, техническото предложение и ценовото предложение на изпълнителя.
- Техническата спецификация е Приложение № 1 към договора за възлагане на обществена поръчка. В чл. 3 от техническата спецификация е направено описание на дейностите, включени в предмета на поръчката, като в чл. 3. 3. се съдържа описанието на поддейностите, включени в дейност 3 от предмета на договора. В рамките на тази дейност изпълнителят следва да организира три броя публични обсъждания, като осигури брой участници, оборудване, модератор и прочие. Едно от изискванията във връзка с реализиране на публичните обсъждания е изпълнителят да осигури организиран транспорт на участниците. В рамките на параметрите по предоставяне на тази услуга са изписани изискванията транспортът да се осъществява с лицензиран автобус до местата на провеждане на обученията и обратно; изписани са характеристики на автобуса; като изпълнителят се задължава да декларира в техническото си предложение, че за автобуса ще се поддържа за срока на изпълнение на договора застраховка "Злополука на местата в МПС". Изпълнителят по договора е представил сочената декларация.
- На 23.11.2018 година е проведена среща между ръководителя на проекта и представители на ДЗЗД "ЕСТРАТА", за решенията в рамките на която е съставен нарочен протокол. Един от обсъжданите въпроси между страните е този досежно организирания транспорт с лицензиран автобус. У. е, че участниците са от различни градове и региони, като няма нужда от организиран транспорт. Приет е предложения от изпълнителя вариант за командироване със служебни, лични автомобили или обществен транспорт, разходите по който ще бъдат покривани от изпълнителя по реда на Наредбата за командировките в страната.
- В пакета отчетни документи с фактури № 4/18.12.2018 година и 5/18.12.2018 година, издадени от ДЗЗД "ЕСТРАТА" се съдържа междинен доклад за изпълнение на дейност № 3, в който е посочено, че всички участници в трите публични обсъждания са използвали личен и служебен транспорт, като след съгласуване с възложителя по време на срещата от 23.11.2018 година, разходите по транспорта са възстановени на участниците на място срещу представяне на разходоориентирани документи.
- В т. II. 1. 10 от окончателния доклад за изпълнението на договора е записано, че предвидените три публични обсъждания са изпълнени, а транспортните разходи на участниците са заплатени по уговорка с възложителя по време на срещата от 23.11.2018 година.
Първият поставен спор между страните е налице ли е изменение на договора за възлагане на обществена поръчка?
Първоинстанционният съд приема, че липсва изменение на договора предвид липсата на писмено споразумение между страните в тази насока.
Касационната инстанция намира аргументът за неправилен:
Процесният договор е сключен в резултат от проведена обществена поръчка. В действителност предметът на договора е определен в чл. 1 от същия, но в чл. 2 от договора в частта за обема на услугите, включени в предмета на договора и начина, по който същите да бъдат осъществени, същият препраща към техническата спецификация, представляваща Приложение № 1 от договора. Т. е. задължението за осигуряване на организиран транспорт на участниците е част от изпълнение на задълженията за реализиране на дейност 3.
Първоинстанционният съд приема, че изпълнителят по договора за възлагане на обществена поръчка не е изпълнил задължението си за осигуряване на обществен транспорт по дейност 3, но предвид липсата на писмено съглашение между страните дефинира това като "неточно изпълнение" на поръчката, а не като "изменение на договора".
Касационният състав не споделя извода на АССГ, че за да е налице хипотеза на изменение на договора, следва да има писмено съглашение между страните.
Принципно правилен е изводът на АССГ за приложение на разпоредбите на Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде една правна връзка между тях. А съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните като отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед на неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността. Трайно е разбирането в съдебната практика, че договорът може да съдържа и подразбиращи се уговорки, които не са изрично изразени като тълкуването на договора не се основава само на писмения текст, но и на обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключването му, "какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед на постигането на целта на договора, какво поведение на страната какви правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те" (само за илюстрация практика на Върховния касационен съд по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс – Решение № 347 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 290/2010 г., ІV г. о.; Решение № 349 от 21.05.2012 г. по гр. д. № 453/2010 г., І г. о.).
Неправилно АССГ тълкува нормата на чл. 20 а от ЗЗД като задължение на страните по договора да го изменят единствено чрез съставено в писмена форма споразумение между тях.
Практиката на Върховния административен съд в тази насока е еднопосочна. От една страна, волята на страните по договор за възлагане на обществена поръчка следва да се тълкува не само във връзка с съдържанието на подписания между тях договор, но и при анализ на обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключването му, съответно изпълнението му (виж решение по адм. д. № 9388/2018 година по описа на ВАС). От друга страна (виж решение по адм. д. № 4202/2019 година по описа на ВАС), нито в чл. 116 от ЗОП, нито в т. 22 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, е въведено изискване за валидност на изменението на договора за възлагане на обществена поръчка единствено в хипотеза на писмено съглашение.
Ето защо, наличието или не на изменение на сключения договор следва да се преценява предвид всички относими обстоятелства, изявленията и поведението на страните при изпълнението му, а не да се търси писмено съглашение между страните.
Въз основа на анализ на уговорките между страните, протоколирани в съставени на 18.10.2018 година и на 23.11.2018 година писмени протоколи, касационната инстанция приема за безспорен извода на ръководителя на управляващия орган в насока изменение на договора за възлагане на обществена поръчка. От една страна, в протокола, съставен на 23.11.2018 година при проведена среща между ръководителя на проекта и представители на ДЗЗД "ЕСТРАТА" е посочено, че участниците в организираните от изпълнителя обсъждания са от различни градове и региони, като няма нужда от организиран транспорт, поради което е приет предложения от изпълнителя вариант за командироване със служебни, лични автомобили или обществен транспорт, разходите по който ще бъдат покривани от изпълнителя по реда на Наредбата за командировките в страната. От друга страна, в пакета отчетни документи с фактури № 4/18.12.2018 година и 5/18.12.2018 година, издадени от ДЗЗД "ЕСТРАТА" се съдържа междинен доклад за изпълнение на дейност № 3, в който е посочено, че всички участници в трите публични обсъждания са използвали личен и служебен транспорт, като след съгласуване с възложителя по време на срещата от 23.11.2018 година, разходите по транспорта са възстановени на участниците на място срещу представяне на разходоориентирани документи. В т. II. 1. 10 от окончателния доклад за изпълнението на договора е записано, че предвидените три публични обсъждания са изпълнени, а транспортните разходи на участниците са заплатени по уговорка с възложителя по време на срещата от 23.11.2018 година.
Анализът на постигнатите между страните договорки на проведени между тях срещи във връзка с обсъждане на въпроса касаещ организирания обществен транспорт по дейности 3 сочи на категоричен извод за постигнато между страните споразумение за изменение на договора в сочената част. Няма как да се направи извод за неточно изпълнение, което да се санкционира от възложителя, след като той се е съгласил с предложението на изпълнителя за изменение на договора в тази част и е приел доклада на същия в изпълнение на изменената уговорка. Ето защо, касационната инстанция приема, че с решенията от 23.11.2018 година страните по договора за възлагане на обществена поръчка са изменили условията на същия в частта досежно постигната уговорка по дейност 3 за организиране на транспорт.
На порено място, съдът дължи преценка дали е налице съществено изменение на елемент от договора?
За да обоснове извод за липса на съществено изменение на елемент от договора, първоинстанционният съд е приел, че изменението не засяга критериите за подбор, нито тези за оценка, поради което и дори и да е налице изменение, то не може да засегне кръга на заинтересованите лица и тяхното класиране.
Правилен е изводът на АССГ, че соченото описание на дейностите в частта по т. 3 от предмета на договора не попада нито сред критериите за подбор на кандидатите, нито сред критериите за възлагане на поръчката. Но безспорно е също така, че всеки участник декларира в техническото си предложение, че ако бъде избран за изпълнител, ще изпълни дейностите съгласно описанието им в техническата спецификация, като избраният изпълнител също се е задължил да изпълни предмета на поръчката съобразно изискванията в техническата спецификация, които към периода на изпълнение на дейността са изменени по взаимно съгласие на страните.
С разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 5 ЗОП в относимата редакция, се забранява изменение на договор за възлагане на обществена поръчка, когато измененията са съществени, а кои изменения са съществени казва разпоредбата на чл. 116, ал. 5 ЗОП. Изменението в случая не засяга пряко нито изпълнителя, нито предмета на договора по четирите основни дейности, нито обема на договора, нито създава ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите участници. По дейност 3 изпълнителят е поел разходите за транспорт на всеки от участниците при приложение на Наредбата за командировките в страната. Като аргумент за заплащане на транспорта на всеки от участниците, а не организиране на общ такъв е посочен факта, че всеки от тях пътува от различно населено място и организирането на един общ транспорт не е необходимо.
При анализ на степента на същественост на изменението, съдът съобрази следното:
Предметът на договора по дейност 3 е изготвяне на анализ на факторите, водещи до удължаване на продължителността на делата, изработване и прилагане на предложения за преодоляване на забавянията и изработване на предложения за факторите, водещи до забавяне на делата. Предметът на договора по сочената дейност е изпълнен съгласно уговореното между страните в договора. Изискването за организиране на транспорт по повод изпълнение на дейност 3 е съпътстващо изпълнението на поддейност, включена в предмета на дейността по т. 3, а именно – организиране на три публични обсъждания. Касационната инстанция приема извода на представителя на ВСС, че не всяка една от характеристиките на дейността в рамките на техническата спецификация е съществен елемент от предмета на договора. В случая се касае за етап 5 от дейност 3, като в обхвата на етапа се включват дейности по организиране на публични обсъждания. Предвижването на участниците до мястото на провеждане на обсъжданията не е от съществено значение за крайния резултат, целян чрез залагане на предмета на поръчката – консултантска услуга за регулиране на натовареността на съдиите. Касационната инстанция споделя възражението на ВСС, че поставеното изискване в спецификацията насочва към задължение на изпълнителя за осигуряване не само на мястото на обсъжданията, но и на други детайли в тази връзка като техническо оборудване, предвижване до мястото на изпълнение. В конкретната хипотеза обаче това задължение е изпълнено, като участниците са превозени до мястото на обсъжданията и обратно, а разходите по превоза им са поети от изпълнителя, без промяна в цената на договора.
Предвид горното, съставът на Върховния административен съд приема, че вида на организирания транспорт, разходите по който са поети от изпълнителя не се явява съществен елемент от предмета на договора с оглед поставените цели във връзка с реализирането му по програмата. Кръгът на участниците в поръчката е съобразен с предмета на договора – консултантски услуги и заложените изисквания както за допускане на кандидатите, така и за тяхната оценка са свързани именно с дейността им като консултанти.
Като намира, че видът на превозното средство за транспортиране на участниците в публичните обсъждания по дейност 3 от договора за възлагане на обществена поръчка до местата за провеждането им и обратно не е съществен елемент при изпълнението на договора, касационната инстанция обосновава извод за липса на нередност по т. 22 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности (в редакцията й към 14.08.2019 година) във връзка с чл. 116, ал. 1, т. 5 вр. с ал. 5, т. 1 от Закона за обществените поръчки (в редакцията му към датата на извършване на нарушението м. 10-12. 2018 година).
Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба, Висш съдебен съвет, се дължат разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд
Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2539/14 май 2020 година на Административен съд С. град по адм. д. № 9963/2019 година.
ОСЪЖДА Администрацията на Министерски съвет да заплати на Висшия съдебен съвет, ЕИК ********* сумата от 100 (сто) лева, представляващи разноски по делото.
Решението е окончателно.
Цитирани разпоредби
4- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 116 ЗОП
- чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ
- чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ