Решение № 8589 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4040/2016 г.

Решение № 8589 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4040/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от министъра на земеделието и храните, чрез юрисконсулт Х. Р., против решение № 5215/15.04.2014 г., постановено по адм. Дело № 2547/1998 г. по описа на ВАС, трето отделение. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, с което е отменен мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните и е признато правото на обезщетяване на наследниците на съдружниците в СД "Г. Д. Б. и синове", като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на решението в частта, в която е отменен мълчаливият отказ и е признато право на обезщетение, и иска постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу мълчалив отказ за обезщетяване. По тази касационна жалба е постъпило писмен отговор от М. П. Б.-К., адв. З. К., в която се излагат доводи за неоснователност на жалбата. В писмен отговор страната Л. И. Ф. също изразява становище за неоснователност на касационната жалба на Министъра на земеделието и храните. Касационна жалба е подадена и от М. П. Б.-К., чрез адв. З. К. срещу решение № 5215/15.04.2014 г., постановено по адм. Дело № 2547/1998 г. по описа на ВАС, трето отделение, в частта, в която е присъдено обезщетение на наследниците на И. Х. Ф. С тази касационна жалба са развити доводи за неправилност като се твърди, че не е съобразена волята на наследодателя И. Ф., изразена в завещание. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение в частта, в която е признато право на обезщетение на наследниците по закон на И. Х. Ф. и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде признато правото на М. П. Б.-К. и на завещаните й от И. Х. Ф. части като наследниците по закон на И. Х. Ф. бъдат изключени от правото на обезщетение. Претендира присъждане на разноски. В писмен отговор, Л. И. Ф., ответник по касация, дава становище за неоснователност на касационната жалба на М. П. Б.-К. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Жалбата на министъра на икономиката и енергетиката е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Жалбата на М. П. Б.-Костова е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Производството по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ е образувано по жалба, подадена на 9.04.1998 г. от собственици и наследници на собственици на бившето СД "Г. Д. Б. и синове" /Валцова мелница/, притежаващи общо 153/315 ид. ч. от имуществото на дружеството. Жалбата е подадена в срок срещу мълчалив отказ на Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа /понастоящем Министър на земеделието и храните/ по подадено искане за обезщетяване по ЗОСОИ с вх. № 94-00-106/21.01.1998 г. В молбата си до Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа искателите заявяват, че имуществото на бившето СД "Г. Д. Бугарчев и синове" /Валцова мелница/, съобразно нарочен баланс към 23.12.1947 г. и протокол от 21.09.1951 г. е включено в активите на ДИП "Н. Й. Вапцаров" С., преобразувано в "Стара мелница" ЕООД като част от това имущество, по заповед на Кмета на С. РД-57-929/6.07.1994 г. и РД-57-31/13.01.95 г. /л. 25 и л. 26 и удостоверение л. 4 от делото/ е отписано от актовите книги и е възстановено реално на собствениците, на основание ЗВСОНИ. В молбата, раздели I-VIII са описани останалото според молителите одържавено и необезщетено имущество - дворно място от 524 кв. м., масивна сграда, складове, машини, инсталации, уреди, инструменти, превозни средства, обзавеждане, стоки и др. като са направени алтернативни искания за обезщетяване чрез идеални части от собствеността, дялове от "Стара мелница" ЕООД и компенсаторни записи. По делото са събрани доказателствата, представени с искането до министъра - удостоверение за регистрация на СД "Г. Д. Б. и синове", нарочен баланс на дружеството, протоколи, актове за одържавяване, нотариални актове, скици, заповеди на областен управител и на министър на земеделието, горите и аграрната реформа, както и удостоверения за наследници на починалите собственици. На по-късен етап от развитие на делото са представени и завещания, направени от Е. Б., Е. Ф., И. Ф. За да уважи жалбата, съдът е приел на първо място, че жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ и пред компетентен орган. Приел, че всички жалбоподатели са правоимащи лица по смисъла на чл. 1 и чл. 2 ЗОСОИ като наследници на съдружници на бившето СД "Г. Д. Б. и синове". Приел е, че "процесното имущество" е било национализирано по ЗНЧИМП, за него не е получено обезщетение и не може да бъде възстановено реално. Приел е, че са налице условията за обезщетяване по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОСОИ, поради което следва да се присъди обезщетение чрез компенсаторни записи на всеки жалбоподател, съобразно наследствените му части, по реда на чл. 3, ал. 5 ЗОСОИ спрямо активното салдо по нарочния баланс на национализираното предприятие, намалено със стойността на реално възстановената собственост. Като краен резултат съдът е отменил изцяло мълчаливия отказ на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по заявление за обезщетение от 21.01.1998 г. и вместо него е признал правото на конституираните като жалбоподатели страни към датата на последното съдебно заседание, без М. Б., на обезщетение с компенсаторни записи по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОСОИ за одържавено по ЗНЧИМП имущество на наследодателите им като съдружници в СД "Г. Д. Б. и синове" по реда на чл. 3, ал. 5 ЗОСОИ. Законосъобразността на така направените от съда изводи не може да бъде проверена от касационната инстанция предвид липсата на развити мотиви във връзка с тях. В решението, освен изброяване на приетите доказателства и приетата основателност на жалбата липсват изложени фактически и правни основания, въз основа на които съдът е достигнал до своите крайни изводи. Относно допустимостта на молбата не е посочено кой е преклузивният срок, въз основа на какви установени факти е направен извод, че същият е спазен, както и че молбата е отправена до компетентния орган измежду органите по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ. Съдът е приел за установено, че жалбоподателите са правоимащи лица като наследници на съдружниците на СД "Г. Д. Б. и синове". По никакъв начин в решението не са обсъдени множеството събрани писмени доказателства, събрани в тази връзка. Липсва установеност относно релевантни обстоятелства - кои са съдружниците в бившето дружество и към кой момент е извършена преценката, кои са техните наследници по закон и по завещание, съвпадат ли с жалбоподателите. В тази връзка относно кръга наследници е съществувал спор между страните, който не е изяснен и решен от съда, вкл. и във връзка със завещанието на И. Ф. Едната от касационните жалби - на М. Б. е съсредоточена в оплакванията си единствено и само във връзка с твърдяна липса на дялове и наследствени права за лицата Г. Г.-В., Д. Г.-К. и Л. И. Ф., всички те наследници по закон на И. Ф. Първоинстанционният съд е игнорирал отговора на този въпрос. Н. е отчетено и изследвано разминаването в имената на наследниците и оттам идентичността им като такива - напр. лицата Е. Б., Д. Б./Т., П./Т. Б. и др. Предвид това, че съдът е счел, че е налице право на наследниците на съдружниците на СД "Г. Д. Б. и синове" на обезщетение по реда на ЗОСОИ и е отменил мълчалив отказ на орган, то тогава в първата фаза на производството е от съществено значение да се установи кръга на правоимащите и техните права. Искането относно вида и обема на подлежащото на обезщетяване имущество следва да се преценява така както е заявено пред компетентния орган и в предвидения преклузивен срок. Имуществото подлежи на индивидуализация към момента на одържавяването и едва тогава на преценка на възможността за реалното му връщане към момента на издаване на акта за обезщетяване, при съобразяване на вече възстановената реално собственост или вече извършено обезщетяване. По делото са приети като писмени доказателства заповед № РД-57-168/12.08.1997 г. и № РД-15-397/4.11.1997 г., двете на Областен управител на О. С. /л. 112 и 113 от делото/, в които е наредено отписване от актовите книги за държавна собственост и предаване на наследниците на мелница "Г. Д. Б. и синове" на недвижими имоти - част от склад за брашно, едноетажен 220 кв. м., част от склад за брашно, едноетажен - 116,55 кв. м. и масивна сграда за канцелария, едноетажна - 30,38 кв. м. Не е установено последващото развитие на правоотношенията във връзка с тези имоти, но същите фигурират за обезщетяване, както в искането от 21.01.1998 г. до министъра на земеделието - р. II, т. 1,2,5, така и в жалбата до съда - т. 2, б. "а", "б", "д". По делото са приети като писмени доказателства заповеди № РД46-45/2.04.1998 г. и № РД46-317/3.04.1998 г., двете издадени от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, според които реално се възстановява собствеността на наследниците на собствениците на СД "Г. Д. Б." и се предава владението върху "склад за млевни изделия /склад за брашно на пет етажа, застроен на около 221,62 кв. м./ и дворно място с площ 2950 кв. м. Складът, както и дворното място от 2950 кв. м. не са предмет на отправеното искане за обезщетяване по реда ЗОСОИ, по отношение на тях не е формиран мълчалив отказ. Предмет на искането е обезщетение за 524 кв. м. дворно място, представляващо разлика между квадратурата по нарочния баланс и реално възстановеното. Образуваното пред ВАС, тричленен състав дело, решението по което е предмет на настоящата касационна проверка е спирано по искане на жалбоподателите на два пъти поради приета преюдициалност на спора по гр. дело № 3049/1997 г. по описа на СРС и гр. дело № 1879/95 г. по описа на СГС /погрешно вписано в протокола от с. з. на 3.11.1998 г. под № 1979/95 г. по описа на СГС/, както и по приета преюдициалност на спора по гр. Д. № 544/2000 г. по описа на СРС. П. дело е с предмет иск по чл. 108 ЗС, предявен от собствениците и наследниците на СД "Г. Д. Б. и синове" срещу "Стара мелница" ЕООД на железопътен коловоз и терена, върху който е застроен с площ от 1250 кв. м. Искът, по който министерство на земеделието не е страна, е отхвърлен с влязло в сила решение на ВКС на 29.07.2011 г. Железопътният коловоз и терена, върху който същият е изграден не са заявени за обезщетяване в искането то 21.01.1998 г., макар и да фигурират схематично в жалбата от 9.04.1998 г., т.е. по отношение на тях не е формиран мълчалив отказ от министъра. По второто гражданско дело № 1879/95 г. на СРС, приложено към настоящото, с влязло в сила решение в полза на собствениците и наследниците на "Г. Д Б. и синове" са присъдени в тежест на "Стара мелница" ЕООД по реда на чл. 59 и чл. 86 ЗЗД обезщетения за ползване на имущества от мелницата. По това дело не са разрешавани въпроси във връзка със собствеността. Третото гражданско дело № 544/2000 г. по описа на СРС, с предмет иска за собственост по чл. 108 ЗС е приключило с влязло в сила решение на 9.11.2012 г., по силата на което "Стара мелница" ЕООД /в несъстоятелност/ е осъдена да предаде на собствениците и наследниците на собствениците на СД "Г. Д. Б. и синове" владението на масивна сграда - мелница на пет етажа и масивен стоманенобетонен пететажен силоз. Искът е отхвърлен по отношение на незастроено дворно място, масивен склад за брашно и едноетажна жилищна сграда. Всички имоти, предмет на иска за собственост по третото гражданско дело са с възстановена собственост по силата на заповеди Кмета на С. № РД -57-929/6.07.1994 г. и № РД-57-31/13.01.95 г. Същите не са предмет на процесната по настоящото административно дело молба за обезщетяване от 21.01.98 г. до министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, така както изрично е упоменато в молбата и жалбата до ВАС. При така събраните доказателства първоинстанционният съд не е направил изводи във връзка с вида и обема на одържавеното имущество. Не е обсъдил и изследвал, вкл. и чрез използване на доказателствени средства и специални знания, на възможността за реалното му връщане. Установил е кръга от имущество, за което е налице реално възстановена собственост, но същото не е съотнесено към кръга имущество, за което се иска обезщетяване по реда на ЗОСОИ, така както е заявено в молбата от 21.01.1998 г., подадена до министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и съответно за което е признал право на обезщетяване чрез компенсаторни записи. Не са направени изводи доколко формираният мълчалив отказ е незаконосъобразен спрямо целия обем на заявено имущество предвид данните, че за част от имуществото по искането от 21.01.1998 г. е налице реално връщане на собствеността - предвид посоченото по-горе относно претенцията за имоти - едноетажен склад за брашно, масивен, застроен на 220 кв. м., едноетажен склад за брашно, масивен, застроен на 116,55 кв. м. и масивна едноетажна сграда за канцелария, всички заявени за обезщетяване, но за които собствеността е възстановена със заповед № РД-67-168/12.08.1997 г. на Областен управител на О. С. Освен допуснатото съществено процесуално нарушение - липса на мотиви, съдът, в нарушение на процесуалните си задължения, не е съдействал на страните за изясняване на спора, не е разпределил и указал доказателствената тежест в процеса, не е отделили спорните от безспорните обстоятелства според становищата на страните и приетите доказателства, не е указал необходимостта от събиране на доказателства за неизяснените релевантни за спора факти и обстоятелства. Предвид допуснатите съществени процесуални нарушения делото е останало неизяснено от фактическа страна. Предвид изложеното дотук решението на тричленния състав на ВАС, трето отделение, в обжалваната му част, следва да се отмени като на основание чл. 222, ал. 2 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В частта на решението, в която е отхвърлено оспорването на М. П. Б. решението като необжалвано е влязло в сила. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция на ВАС. Воден от горното Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия