Решение № 15886 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12405/2011 г.

Решение № 15886 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12405/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Транс Експрес Груп" ЕООД против решение № 123 от 11.07.2011 г. по адм. дело № 180/2011 г. на Административен съд - Перник. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - началникът на Областен отдел "Контролна дейност - ДАИ" гр. Перник представя писмен отговор по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Перник е отхвърлил жалбата на "Транс Експрес Груп" ЕООД против заповед № РД-14-21-359/07.03.2011 г. на началника на Областен отдел "Контролна дейност - ДАИ" гр. Перник, с която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози е приложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "б" от Закона за автомобилните превози - временно спиране от движение на автобус м. "Фолксваген Крафтер" с рег. № В 9141 КТ, собственост на "Порше Лизинг БГ" ЕООД, към фирма "Транс Експрес Груп" ЕООД - чрез сваляне на предната табела и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство и документите, свързани с извършения превоз - до заплащане на парична гаранция в размер на 500 лв. или до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение. В обстоятелствената част на административния акт е отразено, че на 07.03.2011 г. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове от служители на Областен отдел "КД - ДАИ" гр. Перник е установено, че водачът на автобуса извършва обществен превоз на пътници по автобусна линия Перник - София под формата на случаен превоз. По делото е представен лиценз № 0771 за международен автомобилен превоз на пътници с автобус срещу заплащане, издаден на "Транс Експрес - Груп" ЕООД. Приложен е договор от 21.03.2009 г., сключен между "Транс Експрес Груп" ЕООД и кметът на с. Черна гора, община Перник за извършване на специализиран превоз на пътници от с. Черна до гр. София, както и пътен лист за маршрут София - кв. Калкас, община Перник. По преписката няма данни за връчване на оспорената заповед както на жалбоподателя, така и на заинтересованата страна "Порше Лизинг БГ" ЕООД. Същата е оспорена по административен ред пред изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация" от "Транс Експрес Груп" ЕООД горестоящият административен орган е отхвърлил жалбата като неоснователна. По същество е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Посочил е, че приложеният по преписката договор за специализиран превоз не опровергава изложените в заповедта фактически обстоятелства, т. к. касае различен маршрут от визирания в акта и освен това не е достатъчен за да се приеме, че се извършва специализиран превоз по реда, предвиден в Наредба № 33/03.11.1999 г. Съдът е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, въз основа на които е приел, че автобусът е спирал на всички установени спирки по маршрута Перник - София, на които са качвали и слизали пътници. Пътуващите са заплащали цена за превоза и водачът им е издавал касов бон. С оглед тези данни съдът е приел за верен извода на административния орган, че с автобуса е извършва случаен превоз на пътници без да са спазени нормативните изисквания за осъществяването на тази дейност. При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. Със Закона за автомобилните превози са уредени условията и редът за обществените вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи. Общественият превоз на пътници по автобусни линии се извършва съгласно утвърдените транспортни схеми - републиканска, областни и общински. Превозите по автобусни линии се възлагат на лицензирани превозвачи чрез конкурс - чл. 19 от ЗАвтП. Специализирани и случайни автобусни превози се извършват от лицензирани превозвачи по договорени с клиента цени, при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията - чл. 23 ЗАвтП. По определение от § 1, т. 23 и т. 24 от ДР на ЗАвтП "специализирани автобусни превози" са превозите на работници, ученици и други по договор с определени от клиента маршрут и разписание, а "случайни автобусни превози" са превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия. Организацията на обществения превоз на пътници и товари с автомобили с българска регистрация на територията на страната е разписана в Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. Съгласно чл. 61 и сл. от наредбата за извършване на специализиран превоз е необходимо да е налице сключен договор между превозвача и предприятие или учебно заведение, неразделна част от който е разписание по образец, съобразено с работното/учебно време на клиента и съгласувано с областния отдел "Контролна дейност - ДАИ" по месторегистрация на превозвача. При специализираните превози всеки пътник трябва да има карта, издадена от превозвача, по образец (приложение № 10), удостоверяваща правото му да пътува, като картите се водят на отчет от превозвача. Организацията на случаен превоз е дадена в чл. 68 и сл. от наредбата. Съдът, като е обсъдил установените фактически обстоятелства по делото в контекста на цитираната нормативна уредба, правилно е приел, че жалбоподателят не е извършвал специализиран превоз по маршрут Перник - София съобразно реда и условията, регламентирани в закона и приложимата наредба. Приложеният пред касационната инстанция договор за специализиран превоз от 06.02.2009 г., сключен между кмета на кметство кв. Калкас и касатора не обуславя различен правен извод относно законосъобразността на наложената ограничителна мярка по аналогични на изложените по-горе съображения. Съдът правилно е приел, че жалбоподателят е извършвал нерегламентиран превоз на пътници, който не отговаря на нормативните изискванията за извършване на обществен превоз на пътници под някоя от установените организационни форми в закона. Изложените доводи в касационната жалба за некоректно интерпретиране на доказателствения материал и неправилно приложение на закона са неоснователни. Правилно съдът е счел, че касаторът осъществява дейността по превоз на пътници без да спазва правилата както на специализирания превоз, така и на случайния превоз и на обществения превоз на пътници по автобусни линии. Предвидените в чл. 106а от ЗАвтП принудителни административни мерки имат за цел да преустановят извършването на обществен превоз, който не е съобразен с нормативните предписания и по този начин се гарантира сигурността на пътниците. Употребеното понятие в чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "б" "под формата на случаен превоз" съдът счита, че субсумира обществен превоз на пътници, който се извършва в нарушение на нормативните правила за организация на различните видове обществен превоз. Поради това съдът правилно е счел, че наложената ограничителна мярка е законосъобразна. И двата вида превози и специализираният и случайният са разрешени и допустими съгласно закона, при наличието на определени предпоставки и документи, визирани в Наредба № 33/99 г. Когато обаче определен превоз не отговаря нито на изискванията за специализиран, нито на тези за случаен, нито на изискванията на превоз на пътници по автобусни линии, тогава е налице нарушение на Закона за автомобилните превози. И ако извършваният превоз е по маршрут, който съвпада с автобусна линия по утвърдена транспортна схема, каквато безспорно е София - Перник при липса на предпоставките, визирани в глава Трета, раздел I "Превоз на пътници по автобусни линии, то тогава може да се приеме, че е налице превоз на пътници по автобусна линия под формата на "случаен" превоз. Т. е. за да се наложи мярката по чл. 106а, ал. 1, т. 3 б. "б" ЗАП не е необходимо да се доказва извършването на "случаен превоз", защото ако такова доказване беше направено нямаше да е налице нарушение на закона и респективно няма да са налице предпоставките на чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "б" от закона. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на Наредбата "случаен превоз" е превоз, който не отговаря на определението за превоз по автобусни линии, нито за специализиран превоз, като в б. "а", "б" и "в" са дадени няколко възможни хипотези на случаен превоз. За да се наложи въпросната мярка, е необходимо извършваният превоз да не отговаря нито на изискванията на раздел I на глава Трета от с. з, нито на изискванията на глава Пета отНаредбата, нито на изискванията на глава шеста от Наредбата. "Транс експрес груп" ЕООД в съдебното производство е направил твърдение, че извършваният от него превоз е специализиран, а не случаен, следователно негово е било задължението да докаже, че осъществяваният от него превоз, съответства на нормативните изисквания за извършване на този вид превоз. Съгласно разпоредбата на чл. 61 от наредбата специализиран превоз се извършва въз основа на сключен договор между лице по чл. 2, ал. 1 и предприятие или учебно заведение. Неразделна част от договора е разписание по образец (приложение № 9а), което е съобразено с началото и края на работното (учебното) време на клиента. Разписанието е подписано от двете страни по договора за превоз и е съгласувано с областния отдел "Контролна дейност - ДАИ" по месторегистрация на превозвача. Областният отдел "Контролна дейност - ДАИ" съгласува разписанието по ал. 2 при подадени от клиента списък на превозваните лица съгласно договора и декларация, че същите са негови работници, служители или ученици. А по силата на чл. 62 от същата наредба при специализираните превози всеки пътник трябва да има карта, издадена от превозвача, по образец (приложение № 10), удостоверяваща правото му да пътува. Картите са с размери 60 мм x 100 мм, с черни букви на бял фон. Съгласно § 1, т. 23 ДР на ЗАП "Специализирани автобусни превози" са превозите на работници, ученици и други по договор с определени от клиента маршрут и разписание. Т. е за да се приеме за специализиран един превоз е необходимо, освен наличие на договор и определен от клиента маршрут и разписание, превозваните пътници да са работници, служители, ученици или други лица, свързани с клиента. Наличието на договор за специализиран договор и маршрутно разписание за специализиран превоз не са достатъчни, за да се счете, че извършваният от "Транс експрес груп" ЕООД превоз по отношение на превозваните пътници, посочени в заповедта, е специализиран. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,