Решение № 2893 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9617/2011 г.

Решение № 2893 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9617/2011 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/ при ЦУ на НАП, гр. Варна, срещу решение № 1476/17.06.2011 г. по адм. дело № 514/2011 г. по описа на Административен съд /АС/ - Варна, с което е отменен ревизионен акт / РА/ № 251003702/09.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, офис гр. Търговище, потвърден с решение № 1000/13.01.2011 г. на директора дирекция "ОУИ", гр. Варна, с който на "Рисойл България" ЕООД за данъчен период м. 11.2008 г. са определени данъчни задължения по ЗДДС общо в размер на 1573917, 70 лв. и лихви за забава в размер на 197037, 02 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано, материално правно незаконосъобразно, иска отмяната му и присъждане на разноските по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Рисойл България" ЕООД, гр. Варна, чрез процесуален представител в писмено становище иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с РА незаконосъобразно е доначислен ДДС в размер на 20 % върху стойността на извършена от ревизиращото дружество доставка, облагаема с нулева ставка по чл. 28, т. 1 от ЗДДС - износ. За да стигне до този извод, съдът е посочил че "Рисойл България" ЕООД е доставчик на 960, 7 мт трици с получател дружество, регистрирано за целите на ДДС в Обединеното кралство и местоназначение на стоката - Турция, като превозът е с кораб. В митническата декларация като доставчик на фактурираната от българското дружество стока фигурира като получател турско дружество. Натоварването е в пристанище Варна, а разтоварването в Бандирма, Турция. Стоката не е пристигала на територията на Великобритания, а е доставена в Турция, която не е страна - членка на ЕС и се явява трета страна по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДДС. Българското дружество е заплатило транспортните разходи. Фактът на натоварване на стоката на кораба и на прехвърляне на собствеността у получателя - турското дружество, се удостоверява с коносамента. Налице е транзитна продажба по смисъла на чл. 329, ал. 1 от ТЗ, в която участват трима търговци, българското дружество - продавач, английското дружество и турското дружество - получател. Приложеният scac от Великобритания, според който по данни на счетоводителя на английското дружество, също не е извършвало търговска дейност от 2007 г. не е относим към настоящия спор, тъй като няма твърдения за извършване на вътрешнообщностна доставка/ ВОД/, а за извършване на износ за Турция. Съдът е посочил, че на дружеството незаконосъобразно е отказано и право на приспадане на данъчен кредит за закупен от него слънчоглед от "Градус 3" АД - 5380, т. слънчоглед, натоварен на кораб "Монтрьоз" и разтоварен в Холандия и 9139 тона слънчоглед, натоварен на кораб "Ида" и разтоварен в Испания. Не е налице посоченото от органа по приходите основание за отказ на право на приспадане на данъчен кредит - чл. 70, ал. 5 ЗДДС поради липса на доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, тъй като дружеството е закупило стоката на пристанище Варна и натоварването и е безспорно доказано с кантарни бележки, кантарни сведения от пристанище Варна, справки от агента за движението на стоката и зърнобазата, от която е натоварена. Всички изложено за предходните доставки - тези към "Градус 3" АД е без значение за наличието на реална доставка между прекия доставчик и ревизирания субект при така описаните доказателства, а при преценка дали е налице основанието по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е релевантна само пряката доставка, а не и предходните. Решението е правилно. Налице са всички елементи от фактическия състав на облагаемата с нулева ставка доставка по чл. 28, т. 1 от ЗДДС - доставени са стоки /трици/ от територията на България да трета страна /Турция/ за сметка на доставчика. Съдът правилно е преценил, че ролята на английско дружество в случая е без значение при преценка дали е налице износ, тъй като стоката от територията на България е транспортирана за Турция, която не е страна - чл. на ЕС и не е преминавала през територията на друга страна - чл. на ЕС. Следва обаче да се отбележи, че изявлението на счетоводителя на английското дружество, възпроизведено в scac от Великобритания, се опровергава категорично от установеното обстоятелство от неоспорената от страните и кредитирана от съда счетоводна експертиза, че английското дружество е превело на 17.11.2008 г. по банковата сметка на българското дружество стойността на триците по фактурата - 81 659, 50 евро. Предвид изложеното настоящият съдебен състав, намира, че няма причина да не се кредитират и останалите документи, представени от жалбоподателя и установяващи гореизложената фактическа обстановка за транзитната продажба - договори, фактура и т. н. Решението е правилно и в частта относно правото на приспадане на данъчен кредит. Действително при доставка на родово определени вещи / слънчоглед/ е приложима разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, за да е налице прехвърляне на правото на собственост. Вещите обаче безспорно са предадени от прекия доставчик, тъй като натоварването на кораба със стоката е безспорно установено от данните от кантара на пристанището. За настоящето ревизионно производство предвид нормата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, визираща неправомерното начисляване на данъка от прекия доставчик, е без значение дали стоката е получена от прекия доставчик именно от дружествата, които са му я фактурирали или от други лица. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 1400 / хиляда и четиристотин/ лева заплатен адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение