Решение № 12859 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6640/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Галва Метал България ЕООД /в несъстоятелност/, чрез адв. Хаджиева, срещу решение 2989/07.05.2024 г., постановено по адм.дело 7203/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество на спора излага подробни аргументи за наличие на процесуални нарушения в хода на административното производство и липса на конкретизация на посочените в решението сертификати, въз основа на които е извършено ново тарифно класиране. Счита, че решението противоречи на целта на закона. По изложените съображения иска съдебното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да се отмени обжалвания административен акт, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции. Допълнителни аргументи за основателност на касационната жалба развива в приложена по делото молба. Ответникът Директорът на ТД Митница София, чрез юрк. Осенов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на поисканите от дружеството разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС София-град е законосъобразността на решение с рег. РМЗ-5800-1067/32-223674/14.06.2023 г. към митническа декларация /МД/ MRN 22BG005808079476R7 от 25.01.2022 г. на Директора на ТД Митница София, с което на основание чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците /ЗМ/ във вр. с чл. 48, чл.57, чл. 77, § 1, б. а и § 2 и § 3, чл. 85, § 1 и чл. 87, чл. 101, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. във вр. с чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ и чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС са променени кодът по ТАРИК от 7212300080 на 7212300020, ЕД 4/17 преференция от код 120 на код 100 и ЕД 8/1 номер на квотата от 098611 на текст празно , в резултат на което за декларираната стока галванизирани стоманени ленти с широчина по-малка от 600 mm 21 738 кг. са определени публични държавни вземания - 25% мито в размер на 13 445,63 лв., и ДДС в размер на 2 689,12 лв., ведно с лихви на основание чл. 114, § 1 и § 2 Регламент (ЕС) 952/2013 г., чл. 59, ал. 2 ЗДДС и чл. 1 ЗЛДТДПДВ. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че при извършен последващ контрол, от страна на дружество е представен различен от първоначално приложения към МД сертификат, издаден от TEZCAN GALVANIZLI YAPI ELEMANLARI SANAYI VE TICARET A.S., Република Турция и сертификат, издаден от Y. D. C.. За разлика от сертификатите на Galva metal San. Ve Tic.A.S., Република Турция, от сертификатите за изпитване за контрол на качеството, издадени от TEZCAN и Y. D. C., се установява, че в химическия състав на стоката се съдържа алуминий с процентно съдържание в границите от 0,015% до 0,100%, обуславящо промяна на декларирания тарифен код. Несъответствието с декларирания код по ТАРИК е довело до определяне на нов код, за който не е имало направено искане пред митническите органи за ползване на непреференциална тарифна квота. Отделно от това, съответната квота към 04.01.2022 г. е била изчерпана, предвид което е наложена ставка на допълнително мито в размер на 25%, в резултат на което за дружеството са възникнали задължения за мито в размер на 13 445,63 лв. и ДДС в размер на 2 689,12 лв. Съдът е обсъдил представените доказателства, становищата на страните и приложимата към спора материално-правна уредба, като при анализа на събраните в хода на административното производство писмени доказателства е формирал извод за законосъобразност на процесния акт. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти, извършил е дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение и подробно е отговорил на всички възражения на страните. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно законосъобразно ли е извършено тарифното класиране на процесната стока, в резултат на което за дружеството са възникнали допълнителни задължения за мито и ДДС. Решението на митническия орган е обосновано с представените от самото проверявано лице сертификати, издадени от TEZCAN GALVANIZLI YAPI ELEMANLARI SANAYI VE TICARET A.S и Y. D. C., от които безспорно се установява, че в химическия състав на стоката се съдържа алуминий с процентно съдържание в границите от 0,015% до 0,100%. Въз основа на данните от тези сертификати законосъобразно е променено тарифното класиране на стоката, тъй като те са издадени от производителя на процесната стока, предвид което се ползват с по-голяма доказателствена тежест от първоначално представения сертификат от Galva Metal San Ve Tic., за който безспорно се установява, че не е производител, а само разрязва и разкроява съответните стоманени ленти в необходимите размери. Регламентацията на еднаквото управление на тарифните квоти и тарифното класиране на стоките от държавите членки се съдържа в нормите на чл. 49 и сл. от дял II, глава 1, раздел 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Съгласно чл. 50, §1 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, националните митнически органи не са компетентни да се произнесат по искането в МД за ползване на тарифна квота, а да извършат проверка на валидността му съгласно законодателството на Съюза за откриване на тарифната квота. Валидното искане се предава незабавно на Комисията с посочване на датата на приемане на митническата декларация и на точното количество, за което е направено искането - чл. 50, §2 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Механизмът на разпределяне на количеството по тарифни квоти е уреден в чл. 51 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. С Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 са наложени окончателни защитни мерки, изразяващи се в откриване на тарифна квота във връзка с вноса в Съюза на определени категории продукти чрез позоваване на кодовете по КН, посочени за тях в приложение I, в т. ч. с код по КН 72123000. Тъй като тарифната квота за процесните стоки е изчерпана преди определянето на правилното тарифно класиране на същата стока, на основание чл. 1 § 6 от Регламента за изпълнение 2019/159 законосъобразно е наложено допълнително мито в размер на 25 %. Независимо че към 04.01.2022 г. съответната квота е била изчерпана, правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че при липсата на надлежно подадена декларация за стоката с код по ТАРИК 7212 30 00 80, липсва и валидно подадено заявление за ползване на тарифна квота, относима към този код. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното митническо решение и е отхвърлил оспорването, Административен съд София - град е постановил правилно решение, което не страда от твърдените пороци в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в полза на Агенция "Митници" следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 220 ЗМ оспорването на решенията на митическите органи е по реда на АПК. Поради това разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят на основание чл. 143 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, в размера предвиден по Закона за правната помощ. Предвид, че делото е с определен материален интерес и са налице своевременно направени претенции за присъждане на разноски, на Агенция Митници следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за касационната инстанции в размер на 200 лева, съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,