Решение № 3072 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11631/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба на директора на ТД Митница Бургас, депозирана чрез процесуален представител юрк. Стойкова, против Решение 20684/21.10.2024 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. 2029 по описа за 2024 г. на този съд. Със съдебното решение е отменено по жалба на Тандем 1 ЕООД, притежаващо ЕИК 175015871, Решение 32 - 701318 от 17.01.2024 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което са извършени корекции в данните на МД MRN21BG001008032238R4/11.03.2021 г. и са установени за досъбиране вземания за вносно мито и ДДС в размер общо на 1 505.78 лева. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 50 лева. Касаторът моли да бъде отменено съдебното решение като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК. Счита, че обосновано митническите органи са приели, че са налице основателни съмнения дали декларираната стойност на автомобила представлява действително платената. Според касатора съдът неправилно е счел, че представените по делото писмо и информация от канадските митнически власти не представляват надлежно доказателство, въз основа на което да се достигне до определяне на нова митническа стойност. Аргументира се, че законосъобразно митническият орган е изключил приложението на вторичните методи по чл. 74, пар. 2 от МКС, респективно е определил новата митническа стойност, прилагайки резервния метод по чл. 74, пар. 3 от МКС. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне на жалбата срещу административния акт и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касация Тандем 1 ЕООД, притежаващо ЕИК 175015871, чрез адвокат-пълномощник, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба, като моли за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното: С митническа декларация МД MRN21BG001008032238R4/11.03.2021 г. Тандем 1 ЕООД е декларирало режим допускане за свободно обращение на стока употребяван пътнически автомобил, катастрофирал, марка: INFINIFTI, модел: QX70, тип: QX70, първа регистрация 01/01/2016, работен обем: 2500, данни шаси: JN8CS1MW2GM400452, държава на износ: Канада, деклариран произход: Канада, с фактурна стойност 1 718 САD. Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени: фактура RA-E21022001 от 20.02.2021 г., опаковъчен лист, морска товарителница и сертификат за превозно средство. По повод получено писмо с peг. 32-441111/16.12.2022 г. на ЦМУ от канадските митнически власти - Canada Border Services Agency, с което е предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада, с местоназначение ЕС, е извършен последващ контрол от страна на митническите органи относно достоверността на декларираната митническа стойност на моторни превозни средства, които са декларирани като употребявани, катастрофирали, и с повреди в ТД Митница Бургас. При повторната проверка са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност на някои от тях, внесени от Канада, едно от които е внесеният употребяван автомобил по процесната митническа декларация. Митнически органи са констатирали, че е налице несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в размер на 1718.00 CAD спрямо предоставената от канадските митническа цена в размер на 5400.00 CAD. С писмо peг. 32 - 185593/17.05.2023 г. от Тандем 1 ЕООД са изискани допълнителни документи, относими към външнотърговската сделка, в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоката. Впоследствие е издадено оспореното Решение 32-701318/17.01.2024 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което на осн. чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 77, пар.1, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1 , вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС и чл. 59 от АПК, е отказано да бъде приета митническата стойност на декларираната стока употребяван пътнически автомобил, катастрофирал, марка: INFINIFTI модел: QX70, тип: QX70, първа регистрация 01/01/2016, работен обем: 2500, данни шаси: JN8CS1MW2GM400452, по митническа декларация с MRN21BG001008032238R4/11.03.2021 г. и е определена митническа стойност в размер на 6 901.15 лв. Определени са дължими суми за досъбиране мито - 470,56 лв.; ДДС - 1 035.22 лв. или общо: 1 505,78 лева. Съдът е приел за установено, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, но в нарушение на материалния закон. Относно материалната незаконосъобразност на административния акт решаващият състав се е аргументирал с обстоятелството, че митническите органи не са обосновали основателни съмнения касателно декларираната митническа стойност на автомобила. Според съда новата митническа стойност неправилно е определена на основание чл. 74, §3 от МКС. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. На касационен контрол подлежи преценката на първоинстанционния съд за необосноваността на основателните съмнения" по смисъла на чл. 140, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, т.е. доказани ли са основания за определянето на нова митническата стойност по процесния внос и правилно ли тя е определена по реда на чл. 74 § 3 от МКС. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи. Цената, декларирана в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безспорно като действително платена или подлежаща на плащане цена по смисъла на чл. 70 от МКС, но тя всъщност обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето ѝ. Предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните предвидени в чл. 74 от МКС методи за определяне на митническата стойност, митническите органи е следвало да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52). В случая е приложен методът по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение. От митническите органи е отхвърлена приложимостта на вторичните методи по чл. 74 §2 от МКС, но така изложените мотиви са бланкетни и необосновани. Проверката в системата МИСЗА не изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на посочените методи, като събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза. Съответно, без да е доказал неприложимостта на вторичните методи по чл. 74 § 2, административният орган незаконосъобразно е определил митническата стойност по реда на чл. 74 § 3 от МКС. В решение от 9 юни 2022 г. на СЕС по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. Определената в оспорения акт митническа стойност не се основава на определени преди това митнически стойности съгласно налични данни в националните бази данни за внос на моторни превозни средства със сходни параметри като марка, модел, година на производство, страна на произход, страна на внос, съответно "употребявани", "катастрофирали" или "с повреди". В този смисъл, незаконосъобразно въз основа на декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, митническите органи са приложили метода по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс за митническо остойностяване. В този смисъл се налага изводът, че съдът основателно е приел за доказано нарушението на материалния закон. Решението е правилно като краен резултат при гореизложените мотиви и трябва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по спора, в полза на ответника по касация следва да се заплатят сторените разноски пред касационната инстанция. Агенция "Митници" следва да бъде осъдена да заплати на Тандем 1 ЕООД сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение