Решение № 10407 от 9.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14326/2009 г.

Решение № 10407 от 9.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14326/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 179 и сл., във връзка с чл. 147 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по оспорване от Красимир Георгиев Гочев от гр. Златоград на Постановление № 229/23.09.2009 г. на Министерския съвет, обнародвано в ДВ, бр. 78 от 02.10.2009 г., в частта по чл. 3, ал. 2 и ал. 4, т. 2 и от ал. 5 думите "......и 2" за закриване на редакция "Нормативни актове" считано от 01.01.2010 г. и действия, свързани с ликвидацията й.

По делото на основание чл. 182, ал. 3 от АПК са конституирани като присъединени оспорващи, както следва: Стефан Недялков Манахов от гр. Горна Оряховица, Съюз на юристите в България, гр. София, Национален съюз на юрисконсултите, гр. София, Кирил Борисов Иванчев от гр. София, Атанас Михайлов Орозов от гр. София, "Квид Юрис Консулт" ООД, гр. София, Висш адвокатски съвет, гр. София, Софийски адвокатски съвет, Георги Панталеев Добрев от гр. Пловдив и Борислав Стоилов Иванов от гр. Пловдив.

Към настоящото дело е присъединено адм. д. № 16180/2009 г. на Върховния административен съд за съвместно разглеждане на жалбата на Марин Колев Тодоров от с. Горен Чифлик, който е конституиран като жалбоподател в настоящото производство с оспорване на чл. 3, ал. 2, ал. 4, т. 2, т. 4 и § 2 и § 9, както и на чл. 32, чл. 37, ал. 1 и ал. 2, чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от Устройствения правилник на МС, приет със същото постановление.

Оспорващите поддържат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорените текстове от постановлението, както следва:

• не се предвижда издаването на ежемесечни подмени да продължи от правоприемника, ликвидира се както редакцията, така и актуалното поддържане на сборниците частна собственост, а по този начин и обслужването на всички абонати и се препятства професионалната реализация на юристите, които ползват изданието;

• ликвидира се единственото официално печатно издание на НС и МС, в което е систематизирано действащото законодателство на РБългария;

• статутът на редакцията и издаването на сборника като официално издание на Народното събрание и Министерски съвет е определен чрез акт на Народното събрание, обективиран в т. 6 от Решение на Бюрото на Великото Народно Събрание от 15.05.1991 г. и Министерски съвет не е компетентен без изричен, предхождащ акт на Народното събрание да закрие редакцията и да прекрати съвместното официално издание, и като последица да преустанови участието на представителите на НС в редакцията. Последвали обжалваното постановление писма на Председателя на НС не могат да санират този порок и са извън личната компетентност на Председателя на НС;

• Постановлението е издадено в нарушение на Закона за нормативните актове като е използвано формално структурна промяна в МС, въпреки че с нея не само се ликвидира редакцията, но се преустановява и самото издание и така е заобиколена процедурата по съгласуване на подзаконовия нормативен акт. Постановлението не е съпътствано и от задължителния доклад, който посочва необходимостта от приемането му и финансова обосновка;

• с преустановяване на изданието МС уврежда непоправимо всички свои платени и безплатни абонати, като превръща сборника подновяван с всички промени 32 години в куп ненужна хартия и нанася имуществени вреди изразяващи се в обезстойностяване на сборника и неимуществени, лишаване от възможността да се ползва сборника, особено за тези лица, които не ползват електронни носители и които по никакъв друг начин не могат да се доберат до необходимата им правна информация;

• нарушени са разпоредбите на чл. 15 от Конституцията на Р. България - несъответствие на Постановлението с Конституцията и другите нормативни актове от по-висока степен; разпоредбата на чл. 6 от Конституцията, който прогласява, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права и че всички граждани са равни пред закона; разпоредбата на чл. 41 от Конституцията на РБългария, с която се дава право на нейните граждани на информация - право гарантирано и от разпоредбата на чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи; разпоредбата на чл. 19 от Конституцията, с която е регламентирано, че законът гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя; разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от Конституцията на Р. България, където е закрепено задължението на държавата да осигурява условия за осъществяване правото на труд; разпоредбата на чл. 105, ал. 1 и 2 от Конституцията, съгласно която МС е задължен да ръководи вътрешната и външната политика в съответствие с Конституцията и законите, осигурява обществения ред, националната сигурност и осъществява общото ръководство на администрацията и въоръжените сили;

• нарушава се регламентираното в чл. 2 от Закона за защита от дискриминация право за равенство пред закона, за равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот и ефективна защита срещу дискриминация като гражданин с група инвалидност и по имуществен признак;

• нарушени са разпоредбите на чл. 66 и сл. АПК, вр. чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерски съвет и неговата администрация и чл. 28 от Закона за нормативните актове; не е изпълнено задължението за вземане на становище, за съгласуване с министрите и останалите регионални органи, за мотивиране и посочване на преследваните цели и очакваните резултати;

• препятства се професионалната реализация на юристите, които не разполагат с друга възможност да упражняват труд, да се реализират професионално, осъществява се както пряка, така и непряка дискриминация на имуществен принцип по отношение упражняването на занятие, нарушава се чл. 14 "Забрана за дискриминация" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и чл. 1, т. 2 "Обща забрана за дискриминация" от Протокол № 12 към Конвенцията от 04.11.2000 г., нарушава се правото на равно третиране и създаване на равни възможности за упражняването на занятие, което право е закрепено в Директива 2000/78/ЕО на Съвета на Европа за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, препятства се свободното ползване на имуществото - библиотеката от действащи нормативни актове в Р. България престава да се обновява и тя не може да служи по предназначение;

• нарушава се задължението на държавата да създава условия за професионална реализация, без официално издадени и актуални текстове на действащото законодателство не може да има професионална реализация на юристите, нарушава се правото на равно третиране и създаване на равни възможности за упражняването на занятие, което право е закрепено в Директива 2000/78/ЕО на Съвета на Европа за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите.

Представят доказателства за установяване правния интерес от оспорването и по съществото на спора в подкрепа на възраженията си.

Иска се отмяна на постановлението в оспорената част по изложените съображения.

За съвместно разглеждане в производството са предявени искове за обезщетение за вреди от закриване на редакцията и преустановяване издаването на подменките на нормативните актове към Сборника "Нормативни актове", както следва:

• предявен иск от Красимир Георгиев Гочев по чл. 204, ал. 2 АПК срещу МС, обезщетение за повреждането на притежавания сборник от лицето в размер на 1100 лв., ведно със законната лихва от 01.01.2010 г. до окончателното й изплащане;

• предявен иск от Георги Панталеев Добрев по чл. 203 АПК срещу МС, обезщетение за причинени вреди общо в размер на 6080 лв., ведно със законната лихва от 01.01.2010 г. до окончателното й изплащане и по 70 лв. ежемесечно, ведно със законната лихва от 01.01.2010 г. до окончателното й изплащане.

По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза изготвена от вещото лице Анастасия Енчева.

Претендира се от жалбоподателите заплащане на всички платени такси и направени разноски по делото.

Ответникът по оспорването - Министерския съвет на РБългария, представляван от юрк. Василев оспорва жалбата по изложени съображения в писмена защита. Представя писмени доказателства.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище, че производството по делото следва да се прекрати поради недопустимост на жалбите, което произтича от характера на акта. Не е налице нормативен акт, поради отсъствие на белезите на такъв, който да покрива хипотезата на чл. 75, ал. 1 АПК. В случаят липсва многократност на действието защото е закрита структура към МС и затова не може да се определи акт с многократно правно действие. Липсва и правен интерес от оспорването, на основанията посочени в жалбата, свързани с използването на сборника.

Нормативните актове имат само един оригинален текст, съгласно чл. 36, ал. 1 ЗНА. Всички останали текстове са преписи. Такива текстове може да се публикуват и да станат обществено достояние по различни причини на различни технически носители и удобството по начин на ползването им е въпрос на индивидуална преценка и нагласа. Официално обнародване на всички нормативни актове и измененията им се предвижда в чл. 37 и следващите от ЗНА, а оригиналния текст, съгласно чл. 40 ЗНА винаги се възпроизвежда в ДВ. За това не е засегнат личен и пряк материален или друг интерес, нито има възможност от засягането на такъв, пряко произтичащ от закриването на редакцията "Нормативни актове", защото текстовете на нормативните актове публикувани в тях също са преписи. Така, че не е аргумент в полза на правния интерес изложеното в жалбата на Гочев относно официалността на удостоверяването в сборника. Освен това в чл. 45 от ЗНА е предвидено разрешение на въпроса с допуснатите грешки в текст на нормативен акт при което не се нарушават права на ползващия. Счита, че оспорения акт не следва да се определя и като общ нормативен акт защото той не съдържа в себе си нареждания, в смисъла им на права или задължения отправени до неопределен кръг адресати. Липсва и пряко засягане на правната сфера на така наречените адресати, респективно жалбоподател и присъединилите се към оспорването жалбоподатели и тези чиито дела са присъединени защото с този акт не са пряко засегнати техни права. В цитираните норми на ПМС № 229/23.09.2009 г., обнародвано в ДВ, бр. 78/02.10.2009 г. се предвижда закриване на структура - второстепенен разпоредител към МС и организационно - структурните последици от това при което не произтичат преки последици, в смисъл на права или задължения адресирани до жалбоподателите. По същия начин би могло да се преценява закриването на едно дружество, предприятие или друга единица. Актът с който това се прави не е общ административен акт. В този смисъл на липса на необходимост от съществуването на редакцията "Нормативни актове" към МС са и мотивите на министър-председателя, които са приложени към делото /стр. 42/ и предшестват издаването на акта. Затова съобразно изложеното прокурорът счита, че няма акт подлежащ на оспорване. Заради липсата на правен интерес и липса на акт подлежащ на оспорване жалбите са недопустими както и тези на присъединилите се лица. Застъпва алтернативно становище, ако съдът приеме, че е оспорен общ административен акт, следното:

• по допустимостта на жалбата на Гочев - тя е подадена в рамките на едномесечния срок от обнародването на акта. Останалите жалбоподатели са се присъединили в рамките на срока за това. Жалбите са недопустими заради липса на правен интерес по изложените по - горе съображения защото тези сборници не са единствените които може да се ползват от жалбоподателя и присъединените към оспорването. Ако съдът реши, че лице респективно лица с правен интерес то единствената причина за наличие на интерес е ползването от изданието на сборника нормативни актове, ще са заинтересовани и останалите присъединили се към оспорването страни и другите жалбоподатели заради обстоятелството, че се ползват от тези актове и представляват интереса на обществени групи обединени от съсловен принцип /юристи/. В такъв случай жалбите ще следва да се преценяват като основателни доколкото не са спазени изискванията за издаване на общ административен акт по чл. 66 и следващите от АПК - не са представени доказателства, че тези изисквания са спазени. Това не се третира в жалбите като основание за оспорване на акта, но прокурорът счита, че ако съдът се занимае със съществото на делото, необходимо е да провери законосъобразността на акта и в този аспект, а не само относно другите посочени в жалбите основания за оспорване по чл. 146 АПК, които така както са изложени не намира да са основателни и доказани.

След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд приема за установено следното:

По допустимостта на оспорването:

Оспореното Постановление на Министерския съвет № 229 от 23 септември 2009 г. е за приемане на Устройствен правилник на Министерския съвет и неговата администрация и е издадено на основание чл. 20, ал. 4 от Закона за администрацията. Издадено от колективен орган на изпълнително-разпоредителната власт и в изпълнение на вменените му със закон административно-управленски функции, във формата на нормативен акт по смисъла на чл. 6 от Закона за нормативните актове, постановлението в оспорената част по съдържание е акт от вътрешно служебен и организационен характер, но поради това, че със същия се засягат права на ползващите изданието абонати, обуславя правен интерес от търсената съдебна защита.

По съществото на спора:

С Решение № 585 от 14.12.1972 г. на МС за утвърждаване единна система за издаване на нормативните актове с оглед да се облекчат органите и длъжностните лица при използването и прилагането на нормативните актове, както и да се внесат по-нататъшни подобрения в съхраняването на правителствения архив и работата в него Бюрото на МС решава:

• да се установи от 01.01.1973 г. единна система за издаване на обнародваните в Държавен вестник нормативни актове на Държавния съвет и Министерския съвет и на наредби и инструкции с нормативен характер на министерствата и ведомствата;

• да се преустанови от 01.01.1973 г. издаването на "Сборник постановления и разпореждания на МС".

От това решение става ясно, че се създава система за подобряване и съхраняване на правителствения архив по отношение на издаваните от правителството нормативни актове, включително наредби и инструкции с нормативен характер на министерствата и ведомствата като с изданието се заменя издавания до 01.01.1973 г. "Сборник постановления и разпореждания на МС", т. е. създадената система е по отношение само на нормативни актове на Министерски съвет.

За целта с решението се създава при МС редакция "Нормативни актове" на вътрешна стопанска сметка, под ръководството на главния секретар на МС и на редколегията, с цел: "В бъдеще периодически да се извършва систематизиране и кодифициране на подзаконовите актове и на наредбите и инструкциите с нормативен характер, групирани по материя и придружени със съответни указатели".

От 15 май 1991 г. с решение на Бюрото на Великото Народно събрание е одобрено проектопостановление на МС за определяне статута на редакция "Нормативни актове" като дава съгласие сборникът да бъде официално издание на Народното събрание и Министерския съвет на Република България и в редколегията на изданието да влязат председателят на Законодателната комисия и Началника на отдел "Правен" на ВНС. Следва издаването на постановление № 132 от 9 юли 1991 г. на МС за издаването на Сборник "Нормативни актове" като официално печатно издание на Народното събрание и на Министерския съвет, което се осъществява от редакция "Нормативни актове", която е на извънбюджетна сметка. Определен е персоналния състав на редколегията, като главния редактор и служителите на редакцията се назначават от председателя на МС. Извънбюджетната приходно-разходна сметка на редакцията се утвърждава от министъра на финансите.

С Постановление № 105 на МС от 2001 г., обн. ДВ бр. 44 от 2001 г., се преобразува редакция "Нормативни актове" към министъра на държавната администрация в Център за преводи и редакции към министъра на държавната администрация.

С Постановление № 12 от 21 януари 2002 г. на МС, ДВ, бр. 9 от 2002 г., се преобразува редакция "Нормативни актове" от звено в структурата на Центъра за преводи и редакции към министъра на държавната администрация в юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерски съвет със седалище в София. Редакция "Нормативни актове" издава, тиражира и актуализира сборник "Нормативни актове"-официално печатно издание на Народното събрание и Министерския съвет. Редакция "Нормативни актове" е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по бюджета на Министерския съвет, чиято издръжка се формира от приходи от собствена дейност и от бюджетни средства. Бюджетните средства включват трансфери от бюджета на МС за разходи по тиражирането на сборника, а приходите от собствена дейност се набират от годишен абонамент, продажба на комплекти, както и на отделни подмени на месечни актуализации, лихви, дарения, международни програми и споразумения. Постановлението се издава на основание чл. 60 от Закона за администрацията и влиза в сила от 01.01.2002 г.

Съобразно проследения анализ на актовете, с които се създава и преобразува редакция "Нормативни актове", се установява и статута и правната характеристика на редакцията, преди закриването й с оспореното постановление на МС, а именно като юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерски съвет.

Закриването на юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерския съвет, се осъществява по реда на неговото създаване, т. е. с постановление на МС, което не подлежи на предварително одобряване от Народното събрание, както се твърди от оспорващите, нито на каквото и да е друго обсъждане. В този смисъл неоснователни са твърденията на жалбоподателите за нарушаване на процедурата по издаване и приемане на постановлението.

Закриване на редакцията е във връзка с приемане на нов Устройствен правилник на МС и неговата администрация, във връзка със Закона за администрацията и закриването на редакцията е във връзка с промяна в структурата и организацията на МС, което е в изключителната компетентност на този орган.

Тиражирането на хартиен носител на нормативни актове от редакция "Нормативни актове", каквато е осъществяваната от редакцията дейност, не е свързана с приключването на нормотворческа дейност - обнародване на законови и подзаконови нормативни актове, каквото е обнародването в "Държавен вестник", за да се приемат за основателни твърденията на оспорващите, че се касае за съвместна дейност с Народното събрание, преустановяването на която изисква съгласието на законодателния орган.

С последното преобразуване на редакцията в юридическо лице на бюджетна издръжка към МС и придаване на същата качеството на второстепенен разпоредител с бюджетни средства, се обосновава изводът, че закриването на редакцията е в изключителните правомощия на МС, в чиято структура е това юридическо лице.

От приетата по делото икономическа експертиза, неоспорена от страните се установява че за проверените години по поставената от съда задача - 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. на редакция "Нормативни актове" приходната част на счетоводните отчети по години, формирана от абонаменти, е в по-нисък размер от разходната част, формирана от заплати и възнаграждения, други възнаграждения извън трудовите правоотношения, изплатени СБКО, задължителни осигурителни вноски и материали и други разходи за издръжка. Рекапитулацията по години показва тенденция към увеличаване на разходите над приходите. От заключението на вещото лице, както и приетите по делото писмени доказателства в тази връзка се установява, че за проверяваните години е намалял и броят на абонатите като от 757 бр. абонати за 2006 г., е намалял на 387 бр. абонати за 2009 г. В тази връзка неоснователни са твърденията на жалбоподателите, че с приетата експертиза се установява, че изданието се е самоиздържало и сумите осигурявани за издръжка от бюджета практически са покривали разходите по безплатните абонаменти, предоставяни екземпляри на Народната Библиотека и тези оставащи в резерв и че в рамките на държавния бюджет издръжката на изданието е нищожна и не може да мотивира преустановяването на изданието.

Неоснователни са поддържаните твърдения на оспорващите, че това е единственото официално печатно издание на систематизирано действащото законодателство на РБългария. Официалното обнародване на всички нормативни актове и измененията им се предвижда в чл. 37 и следващите от ЗНА, а оригиналния текст, съгласно чл. 40 ЗНА винаги се възпроизвежда в Държавен вестник. За това не е засегнат личен и пряк материален или друг интерес, нито има възможност от засягането на такъв, пряко произтичащ от закриването на редакцията "Нормативни актове", защото текстовете на нормативните актове публикувани в тях също са преписи. Така че не е аргумент в полза на правния интерес изложеното в жалбите относно официалността на удостоверяването в сборника. Освен това в чл. 45 от ЗНА е предвидено разрешение на въпроса с допуснатите грешки в текст на нормативен акт при което не се нарушават права на ползващия. Липсва и пряко засягане на правната сфера на така наречените адресати, респективно жалбоподател и присъединилите се към оспорването жалбоподатели и тези чиито дела са присъединени защото с този акт не са пряко засегнати техни права. В цитираните норми на ПМС № 229/23.09.2009 г., обнародвано в ДВ бр. 78/02.10.2009 г. се предвижда закриване на структура - второстепенен разпоредител към МС и организационно - структурните последици от това, при което не произтичат преки последици, в смисъл на права или задължения адресирани до жалбоподателите. В този смисъл на липса на необходимост от съществуването на редакцията "Нормативни актове" към МС са и мотивите на министър-председателя, които са приложени към делото /стр. 42/ и предшестват издаването на акта.

Неоснователни са твърденията, че са нарушени разпоредбите на чл. 15 от Конституцията на Р. България - несъответствие на Постановлението с Конституцията и другите нормативни актове от по-висока степен; разпоредбата на чл. 6 от Конституцията, който прогласява, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права и че всички граждани са равни пред закона; разпоредбата на чл. 41 от Конституцията на РБългария, с която се дава право на нейните граждани на информация - право гарантирано и от разпоредбата на чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи; разпоредбата на чл. 19 от Конституцията, с която е регламентирано, че законът гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя; разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от Конституцията на Р. България, където е закрепено задължението на държавата да осигурява условия за осъществяване правото на труд; разпоредбата на чл. 105, ал. 1 и 2 от Конституцията, съгласно която МС е задължен да ръководи вътрешната и външната политика в съответствие с Конституцията и законите, осигурява обществения ред, националната сигурност и осъществява общото ръководство на администрацията и въоръжените сили.

В Закона за нормативните актове, Глава четвърта: "УДОСТОВЕРЯВАНЕ И ОБНАРОДВАНЕ НА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ", урежда редът за обнародване на нормативните актове. Съгласно разпоредбите на чл. 34 - 40 ЗНА текстът на нормативния акт, както и приемането му по надлежния ред се удостоверяват: при закон - от председателя на Народното събрание; при постановление - от министър-председателя; при другите нормативни актове - от органа, който ги е издал, а когато той е колективен - от неговия председател. Удостоверяването се извършва върху документа, който съдържа текста на нормативния акт, непосредствено след текста. Удостовереният текст на нормативния акт е оригинален. Всички други текстове са преписи. Удостовереният текст се съхранява от органа, който е издал акта. Несъответствието между удостоверения и приетия текст на нормативния акт се поправя от органа, който го е удостоверил. Законите, постановленията на Министерския съвет и нормативните актове на министрите и на ръководителите на други ведомства се обнародват в Държавен вестник. Към нареждането за обнародване се прилага заверен препис от оригинала на нормативния акт. Обнародването трябва да възпроизвежда буквално текста на заверения препис от нормативния акт. Анализът на тази нормативна уредба обосновава извод за неоснователност на твърденията на оспорващите за оригинален текст и уникалност на тиражираните от редакция "Нормативни актове" подменки и на твърденията, че същите са единствен оригинален хартиен носител. Тези твърдения са в противоречие с цитираните разпоредби от Закона за нормативните актове, които регламентират законовия ред за удостоверяване на текст на приет по съответния ред нормативен акт и придобиване качеството на "оригинален" нормативен акт. Съобразно изложеното, неоснователно е твърдението, че изданието Сборник "Нормативни актове" е единственото и оригинално издание на нормативните актове в Република България и със закриване на редакцията се преустановява издаването на хартиен носител на оригиналните текстове на нормативните актове. Тези твърдения са в противоречие със съществуващият ред за обнародване на нормативните актове в Държавен вестник, който безспорно е единственото официално издание на хартиен носител на приетите от Народното събрание и Министерския съвет нормативни актове.

По изложените съображения с преустановяване на изданието ответникът не е нарушил конституционни права на абонатите и същите не са лишени от възможността да "се доберат до необходимата им правна информация". Именно поради това, че издаването на хартиен носител на измененията в нормативните актове от редакция "Нормативни актове" не е единственото официално издание на хартиен носител на действащите в страната нормативни актове, всички поддържани твърдения от оспорващите в тази връзка са неоснователни. В тази връзка поддържаните твърдения от оспорващите, че се препятства професионалната реализация на юристите, които не разполагат с друга възможност да упражняват труд, да се реализират професионално, че се осъществява както пряка, така и непряка дискриминация на имуществен принцип по отношение упражняването на занятие, че се нарушава се чл. 14 "Забрана за дискриминация" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и чл. 1, т. 2 "Обща забрана за дискриминация" от Протокол № 12 към Конвенцията от 04.11.2000 г., че се нарушава правото на равно третиране и създаване на равни възможности за упражняването на занятие, което право е закрепено в Директива 2000/78/ЕО на Съвета на Европа за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, че се препятства свободното ползване на имуществото - библиотеката от действащи нормативни актове в РБългария, престава да се обновява и не може да служи по предназначение, са доводи неотносими към спора, тъй като същите не са относими към законосъобразността на Постановлението в оспорената част.

По изложените съображения жалбите срещу Постановление № 229/23.09.2009 г. на Министерския съвет, обнародвано в ДВ, бр. 78 от 02.10.2009 г., в частта по чл. 3, ал. 2 и ал. 4, т. 2 и от ал. 5 думите "......и 2" за закриване на редакция "Нормативни актове" считано от 01.01.2010 г. и действия, свързани с ликвидацията й, като неоснователни следва да се отхвърлят.

В останалата част жалбата на Марин Колев Тодоров от с. Горен Чифлик не съдържа съображения за незаконосъобразност на оспорените текстове от постановлението - § 2 и § 9, както и в частта по чл. 32, чл. 37, ал. 1 и ал. 2, чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от Устройствения правилник на МС, приет с постановлението, поради което следва да се отхвърли като неоснователна.

Съобразно този изход с отхвърляне на жалбите и поради това, че оспорения акт не е отменен, предявените искове за обезщетение за вреди предявени по чл. 203 и чл. 24 АПК са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Воден от горното Върховният административен съд, първо отделение,