Решение № 4880 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7889/2019 г.

Решение № 4880 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7889/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от ОД на МВР С. против решение № 84/11.03.2019 г., постановено по адм. д. № 8/2019 г. по описа на Административен съд – С.. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Подадена е и частна жалба от ОД на МВР – С. против определение № 310/03.05.2019 г. по адм. д. № 8/2019 г. на АС – С.. Твърди се, че съдът не е обсъдил направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С оглед на това се иска да бъде отменено определението и бъде намален размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответната страна – К. Бачков, чрез адвокат В. П., в писмено становище оспорва касационната и частната жалба като неоснователни и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Решението на АС – С. е правилно и законосъобразно. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство осъществено от адв. Попов, първоинстанционният съд правилно е приел иска за доказан по основание. С оглед изложеното, считам решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната и частната жалба са подадени в срок от надлежна страна и са процесуално допустими. С обжалваното решение Административният съд – С. е осъдил ОД на МВР – С. да заплати на К. Бачков сумата от 500 лв., представляващи имуществени вреди от отменено НП № 1/08.02.2018 г. на Началника на РУ – Д. с влязло в сила на 05.09.2018 г. решение № 162/30.07.2018 г. по АНД № 43/2018 г. на РС – Д., ведно със законната лихва, считано от 07.01.2019 г. до окончателното й изплащане. Съдът е отхвърлил предявения от Бачков иск за заплащане на законната лихва върху сумата от 500 лв., считано от 05.09.2018 г. до 07.01.2019 г. Осъдена е ОД на МВР – С. да заплати на Бачков разноски по административното дело в размер на 500 лв. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на ОД на МВР – С. за изменение на решението в частта на разноските. Административният съд е приел, че предявеният иск е основателен, предвид приложеното по АНД № 43/2018 г. на РС – Д. пълномощно за процесуално представителство на адвокат В. П., в което е вписана като заплатена сумата от 500 лв. Позовал се е и на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на Върховния административен съд. Така постановеното решение е правилно. Административният съд е изложил правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди от отменен незаконосъобразен акт – НП № 1/08.02.2018 г. на Началника на РУ – Д.. Касационната инстанция намира за обосновани изводите на съда относно основателността на претенцията. Претендираните суми като заплатени адвокатски възнаграждения са доказани. Безспорно установено е, че ищецът е бил надлежно защитаван от адвокат пред съответните съдебни инстанции във връзка с оспорването на Наказателно постановление № 1/08.02.2018 г. на Началника на РУ – Д.. Адвокатските възнаграждения са дължими и съгласно изложените съображения в решението по ТД № 2/2016 г. на ВАС. Н. от ищеца разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателните постановления следва да се приемат като пряка и непосредствена последица от засягащите правната му сфера административни актове. Правилно административният съд е квалифицирал заплатените от К. Бачков адвокатски възнаграждения за процесуална защита в съответните съдебни производства по обжалване на издадените срещу него наказателни постановления като имуществена вреда, причинена пряко от отмяната им. В пряка причинна връзка с отмененото от съда наказателно постановление, ищецът е претърпял вреда, изразяваща се в направата на разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. Неправилно съдът не е уважил възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено по адм. д. № 8/2019 г. на АС – С.. Делото не е от фактическа и правна сложност, разгледано е в едно съдебно заседание и поради това е следвало да бъде уважено искането на ОД на МВР – С. за намаляване на претендираното възнаграждение на 300 лв. По изложените съображения обжалваното определение № 310/03.05.2019 г. по адм. д. № 8/2019 г. на АС – С. следва да бъде отменено, а решението да бъде изменено в частта на присъденото адвокатско възнаграждение по адм. д. № 8/2019 г. на АС – С., като присъденото адвокатско възнаграждение бъде намалено от 500 лв. на 300 лв. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в касационното производство, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско представителство в минимален размер от 300 лева, предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение