Решение № 14043 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2625/2010 г.

Решение № 14043 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2625/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Анатоли Стоянов Александров против решение № 120 от 15.01.2010 г. по адм. дело № 157/2009 г. на Административен съд - Търговище, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 16 от 19.11.2009 г. на областния управител на област Търговище, с която служебното правоотношение на Александров е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован, тъй като процедурата по атестиране е проведена в нарушение на изискванията на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА). Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде отменена. Ответникът - областният управител на област Търговище е на становище, че жалбата е неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - Търговище, предмет на касационно обжалване, е незаконосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган (областният управител е орган по назначаването) и в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Незаконосъобразен обаче е изводът на съдебния състав, че процедурата по атестиране на служителя е проведена в съответствие с нормативните изисквания и не са осъществени нарушения, които да опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. В случая са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните изисквания, предвидени в нормите на ЗДСл и на НУРАСДА. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл държавният служител се атестира ежегодно по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности. Атестирането се извършва на три етапа, като съдържанието на същите, както изготвянето и целите на работния план и общата оценка са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 11 - 14 от НУРАСДА. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и професионалната компетентност на служителя за целия период на атестиране и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 24, ал. 1 от НУРАСДА). В разглежданата хипотеза изискванията на посочените разпоредби не са изпълнени. Жалбоподателят е оценяван за времето от 1.12.2008 г. до 30.11.2009 г., като от началото на атестационния период до 1.06.2009 г. заема длъжността "младши експерт "Регионално развитие", а от 1.06.2009 г. до прекратяване на служебното правоотношение - длъжността "младши експерт "Административен контрол, транспорт и регионално развитие". С оглед разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от НУРАСДА и отчитане периода на ползвания отпуск през м. август 2009 г. същият следва да бъде оценяван за първата длъжност, на която действително е работил по-дълго време. Съставени са два формуляра за оценка, нито един от които не отговаря на изискванията на наредбата. Представеният формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността "младши експерт "Регионално развитие" е съставен в нарушение на чл. 12, ал. 5 от НУРАСДА, тъй като работният план не е изготвен в края на предходния период, а почти два месеца по-късно. В нарушение на изискванията на чл. 12 е и работният план, включен в оценката за длъжността "младши експерт "Административен контрол, транспорт и регионално развитие". Този план е съставен в предвидения в чл. 12, ал. 6 от Наредбата срок, но към момента на одобряването му по-голямата част от периода на изпълнение вече е изтекъл (периодът на изпълнение е от 1.12.2008 г.) и то по време, когато жалбоподателят не изпълнява същата длъжност. Поставените в работните планове цели са общо формулирани по начин, който не позволява да се прецени осъществяването им. С това е нарушена и нормата на чл. 12, ал. 4 от НУРАСДА, съобразно която целите, определени в работния план трябва да са в максимална степен конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето. Това се отразява върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, първият от които е степента на реализация на целите в работния план, а следващият - степента, в която са постигнати изискванията към изпълнението на преките задължения по длъжностна характеристика (чл. 16 и 17 от НУРАСДА). В нарушение на чл. 11, т. 2 и чл. 13 от НУРАСДА междинна среща при изготвяне на оценката за длъжността "младши експерт "Регионално развитие" не е проведена, което опорочава цялата процедура по атестиране на служителя за тази длъжност. От друга страна представеният формуляр за оценка за длъжността "младши експерт "Административен контрол, транспорт и регионално развитие" съдържа данни за проведена на 8.07.2009 г. междинна среща на оценяващия ръководител и оценявания, при която е констатирано "старание при изпълнение на поставените цели и стремеж към усъвършенстване". Тази среща, с оглед времето на провеждане, би следвало да отразява изпълнението на целите, включени в работния план за длъжността "младши експерт "Регионално развитие", която служителят заема до 1.06.2009 г., а въпреки това не е взета предвид при изготвяне на общата оценка. Така практически общата оценка е формирана без да е отчетен периода, през който служителят фактически е работил на длъжността, за която е оценяван. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са изключително съществени, тъй като опорочават изцяло изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредбата и чл. 76, ал. 3 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата отразява период, през който жалбоподателят вече изпълнява друга длъжност, а времето до междинната среща, през което служителят изпълнява именно длъжността, за която е оценяван и съответно качествата, проявено в процеса на работа през този период, изобщо не са взети предвид. С оглед изложеното следва да се приеме, че получената от служителя обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Следователно изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна. Ето защо като достига до извод, че общата най-ниска възможна оценка от атестирането на служителя е получена при спазване на процесуалните и материалноправни разпоредби, поради което правото на органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение е упражнено в съответствие с нормативните изисквания, Административен съд - Търговище постановява решение, което не кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е основателен. Изводите на първоинстанционния съдебен състав не съответстват на събраните доказателства. Въпреки представените по делото два формуляра за оценка за двете длъжности, заемани от служителя през периода на атестиране, единият от които приключва с проведената междинна среща, а другият не съдържа отбелязване за такава, съдът приема, че служителят е атестиран за една длъжност и задължителните етапи на атестирането са проведени. Не са отчетени нарушенията, допуснати при формулиране на целите на работния план, както и тези във връзка с изготвяне на общата оценка. Така изводите на съдебния състав, че процедурата за атестиране на служителя по Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация е спазена, а правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение на Александров на основанието, посочено в чл. 107, ал. 2 от ЗДСл - най-ниска обща оценка при атестиране, е упражнено съгласно закона, не се обосновават от доказателствата по делото. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Търговище е незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов акт по същество, с който заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отменена. Както се посочи по-горе административният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при отсъствие на материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, поради което подлежи на отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,