Решение № 12462 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7437/2012 г.

Решение № 12462 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7437/2012 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на дирекция "ОУИ"-Бургас против решение № 548 от 12.04.2012 г., постановено по адм. д. № 377/2011 г. от Административния съд в гр. Бургас. С обжалваното решение е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на "Технопътстрой " ЕООД град Ямбол против РА № 02251000054/04.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД Бургас, потвърден с решение № РД-10-14/11.01.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Бургас в частта относно констатациите по ЗДДС за данъчен период декември 2008 г., ОТМЕНЕН е № РА № 02251000054/04.11.2010 г. г., издаден от орган по приходите при ТД Бургас, потвърден с решение № РД-10-14/11.01.2011 г. г. на директора на дирекция "ОУИ"-Бургас в частта относно констатациите по ЗДДС за данъчни периоди януари 2009 г., април 2009 г., май 2009 г., юни 2009 г., октомври 2009 г., ноември и декември 2009 г., ИЗМЕНЕН е РА № 02251000054/04.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД Бургас, потвърден с решение № РД-10-14/11.01.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Бургас в частта относно констатациите за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2008 г., като вместо задължение от 21 754,91 лева главница и 3 861,44 лева лихва е ОПРЕДЕЛЕНО задължение в размер на 14 756 лева главница и лихва в размер на 2619,14 лева, за данъчен период 2009 г. вместо задължение от 149 803,57 лева главница и 9231,98 лева лихва е ОПРЕДЕЛЕНО задължение в размер на 64 220,53 лева главница и лихва в размер на 3 957,72 лева. В касационната жалба на дирекцията се твърди неправилност на решението в частта, в която РА е отменен и изменен. Релевираните касационни основания са тези визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, претендират се разноски. Ответника по жалбата "Технопътстрой" ЕООД чрез процесуален представител адвокат Найденова възразява писмено срещу касационната жалба на дирекцията. Претендира разноски. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като подадена от надлежна страна и в рамките на законоустановения 14-дневен срок, поради което е допустима а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС е приел за установено, че процесния РА е незаконосъобразен в частта, с която е отказано признаване право на приспадане на данъчен кредит по: фактура № 27/30.01.2009 г. с доставчик "Валя и Алекс " ЕООД по шест броя фактури с № 52/27.04.2009 г., № 53/27.04.2009 г.; № 54/28.04.2009 г.; № 55/28.04.2009 г. с доставчик "Валя и Алекс " ЕООД и фактура № 16/28.04.2009 г. и фактура № 17/29.04.2009 г. издадени от ЕТ"Астория- ТП-69- Михаил Ангелов"; по фактури № 18/25.06.2009 г., № 21/26.06.2009 г. издадени от "Серафимстрой " ЕООД, по фактура № 27/26.06.2009 г. издадена от ЕТ"Астория- ТП-69- Михаил АнгелоВ"; по фактура № 46/31.10.2009 г. издадена от "Транс ауто" ЕООД и фактура № 3/30.10.2009 г. издадена от "Финимел " ЕООД, по фактура № 3/27.11.2009 г., издадена от "Ера кар" ЕООД, фактура № 8/10.11.2009 г., издадена от "Финимел " ЕООД, по фактура № 11/21.12.2009 г., фактура № 12/22.12.2009 г., фактура № 14/23.12.2009 г., фактура № 15/24.12.2009 г., фактура № 16/25.12.2009 г. и фактура № 17/28.12.2009 г. издадени от "Финимел " ЕООД. за данъчен период м. май 2009 г. е приел за незаконосъобразен РА с оглед мотивите изложени за данъчен период април 2009 г. По отношение на констатациите в РА за определения корпоративен данък за данъчен период 2008 г. административния съд е счел, че в тази част РА следва да бъде изменен, като е приел, че общото увеличение на финансовия резултат на дружеството следва да е 147 560 лева, а допълнително дължимия корпоративен данък да бъде определен на 14 756 лева, като върху него следва да се определи лихва в размер на 2 619,14 лева. По отношение на определение дължим данък по ЗКПО за данъчен период 2009 г. съдът е изложил мотиви за необоснованост в частта относно увеличаване на финансовия резултат на дружеството с амортизационни отчисления. Безспорно е по делото начисляването на 50% годишни амортизации върху ДМА, придобити от процесните доставчици, поради и което сумата от 1591 940 лева съставлява 50% амортизационни отчисления за ДМА. Дружеството е следвало да определи годишни амортизационни отчисления за придобитите ДМА в в това число и върху автомобилите, придобити от жалбоподателя в размер на 30%. С оглед изложеното размерът на амортизационните отчисления следва да се определи на 955 164 лева, а с разликата 636 776 лева финансовия резултат на дружеството да се увеличи. към тази сума следва да бъде прибавено установеното задължение от 5 459,29 лева, като по този начин финансовия резултат се увеличава общо с 642 205,29 лева. върху така установеното увеличение дружеството следва да заплати данък в размер на 64 220,53 лева и лихва върху него в размер на 3 957,72 лева. Постановеното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон. Съдът е направил обосновани изводи за фактите от наличните по делото доказателства. Въз основа на събраните в хода на производството доказателства обосновано е прието, че факта на реалното извършване на доставките по процесните фактури е доказан от жалбоподателя. Обосновано е прието, че цената на придобиване на вещите от ревизираното лице е сходна с пазарната цена на вещите. Предмет на процесните фактури са извършени доставки на автомобили, машини и съоръжения от "Валя и Алекс " ЕООД, "Транс Ауто" ЕООД, "Финимел" ЕООД, "Ера кар" ЕОО, "Серафимстрой" ЕООД и ЕТ"Астория- ТП-69- Михаил Ангелов", които са родово определени вещи и за които ревизираното лице и преките доставчици са представили доказателства за реалното предаване, транспортиране и складиране. Налице са договори с всяко едно от дружествата доставчик, с които се установява съществуването на облигационно правоотношение между дружествата доставчици и ревизираното лице. В тях МПС са описани с посочената марка, модел и цена. В договорите е предвидено транспорта да бъде за извършен за сметка на купувача, т. е ревизираното лице. Представени са и доказателства, че през конкретния данъчен период дружеството извършило транспорта е разполагало с ППС, което е в състояние да превози процесните МПС- влекач"Мерцедес " и полуремарке"Кроне". Като доказателство за транспортирането са представени международни товарителници съставени от купувача, като превозвач, заверена от първоначалния собственик на ППС, пътни листове и заповеди за командировка на служител / шофьор/ в трудово правоотношение с купувача. Налице са и приемо- предавателен протоколи по отношение на процесните ППС подписани от лицата, представляващи двете дружества. Налице са удостоверения за застрахователна стойност на ППС и ДМА, свидетелства за регистрация на процесните МПС. Представени са доказателства з собствеността на дружествата- доставчици по отношение на процесните вещи. Съдът е кредитира заключението на съдебно- счетоводната експертиза и е приел, че е налице документална обоснованост при счетоводното оформяне на доставките по процесните фактури. При тези констатации и изводи на вещото лице, съдът обосновано е приел, че е опроверган изводът на органа по приходите относно липсата на реално извършени доставки по процесните фактури. Решението по този спорен въпрос като правилно следва да бъде оставено в сила. Необосновани са и изводите на данъчната администрация за изключително завишена цена на съоръженията по тази доставка. Административният съд е обсъдил и изложил съображения по основния довод на органа по приходите, а именно за нереално високата цена по фактурите. В тази връзка съдът е кредитирал заключението на назначената в хода на производството СТЕ, където вещото лице е определило, че фактурираните цени на процесните ППС по спорните фактури са в рамките на на действителните им пазарни цени. СТЕ е приета от съда, не е оспорена от страните, не е поискано изготвянето на допълнителна, повторна или тройна СТЕ за изясняване на тези спорни според касатора обстоятелства обстоятелства. Едва в хода на производството пред касационната инстанция от страна на касатора се навеждат доводи за противоречия и неясноти в изготвената и приета от съда СТЕ. Следва да се отбележи, че жалбоподателя не провел оспорване на изготвената в хода на първоинстанционното производство СТЕ. Такова оспорване той прави за първи път едва пред настоящата инстанция. Подобно процедиране е закъсняло, поради което е незаконосъобразно. С оглед забраната, визирана в чл. 220 от АПК Върховният административен съд не следва и няма да обсъжда този довод на касатора. По същият начин стои въпросът и с представените от касатора доказателства на лист хартия, представляващи разпечатки от интернет с твърдения за цени, различни от приетите в изготвената СТЕ. Съдът е изложил подробни мотиви за фактурираните автомобили, че органът по приходите не е доказал довода си за прекомерност на цената им по фактурите, както и не е съобразил специалните характеристики на тези автомобили, които изводи се споделят от настоящата инстанция. Решението е правилно и в частта относно посоченото преобразуване на финансовия резултат по ЗКПО. По същество в касационната жалба в тази част се преповтаря твърдението за погрешно определени цени на ППС в изготвената и приета от съда СТЕ, довели и до неправилно отразяване в частта по ЗКПО на решението. По това оплакване на касатора настоящата инстанция вече дава отговор в решението. Неоснователно е и твърдението, че при постановяване на съдебното решение е приет погрешен метод за определяне на максималните годишни данъчни амортизационни норми. Правилно е прието от съда, че върху ДМА е следвало да се начислят амортизации в размер на 30%, в това число и върху автомобилите, придобити от ревизираното лице, с оглед установеното разполагане на строителна механизация/ специално оборудване/ в тях. Приложима при процесните ППС е разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 2, вр. ал. 2 от ЗКПО с оглед естеството на вещите- средства за производство с монтирано на тях специално оборудване- дефлектограф и и профилограф. На всички останали доводи в касационната жалба относно установените факти и приложимия закон административният съд е изложил много подробни мотиви в обжалваното решение. Настоящата инстанция намира, че поради липса на допуснати нарушения не е необходимо да бъдат възпроизвеждани правилните изводи на първоинстанционния съд Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждането на претендираното от касатора юристконсултско възнаграждение. Ответника по касационната жалба не е представил доказателства за направени разноски пред касационната инстанция, поради и което не следва да у бъдат присъждани такива. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение