Решение № 8379 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14565/2011 г.

Решение № 8379 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14565/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Румен Порожанов, гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Павлина Георгиева, срещу решение № 3994 от 16.08.2011 г. по адм. дело № 7089/2010 г. на Административен съд София - град, 23 състав. Касационният жалбоподател заявява, че на основание чл. 211 от АПК обжалва изцяло решението, с което съдът е отменил уведомително писмо за извършено плащане с изх. № 01-2600/6141 от 26.08.2010 г. в частта, в която на "ЖИВКО ДИЧЕВ" ЕООД е наложена санкция за бъдещ период по Схемата за енергийни култури за кампания 2008 г. в размер на 7054,96 лв. и е осъдил ДФ "Земеделие" да плати в полза на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 1550,00 лева. Намира обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно развити доводи за така заявените пороци моли същото да бъде отменено, както и да бъдат присъдени разноските по настоящото производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. От ответника - "Живко Дичев" ЕООД, гр. Варна, чрез пълномощника му адв. Емилия Христова Стефанова от АК - Варна, е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище, че обжалваното решение е правилно, обосновано, постановено в съответствие с материалния закон, при пълно и задълбочено изследване на събраните по делото доказателства и стриктно спазване на съдопроизводствените правила, поради което се моли да бъде потвърдено, а подадената срещу него касационна жалба - отхвърлена като неоснователна. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество се явява основателна и следва да бъде уважена. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че атакуваният административен акт - уведомително писмо от 26.08.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта, с която са били наложени санкции по Схемата за енергийни култури, е незаконосъобразен. Актът е бил издаден от компетентен орган, в установената форма, на основание чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Наредба № 9/2007 г., при спазване на материалните норми и административно-производствените правила. В хода на съдебния процес е било установено, че произведеното количество слънчоглед не е доставено на страната по сключения договор. За проверяваната процедура е без значение причината и вината, поради която договорът не е бил изпълнен. Условието на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за реална доставка на произведената култура не е било спазено. Жалбоподателят е кандидатствал за предоставяне на помощи от ЕК в съответствие с чл. 88 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Комисията, с което е поел задължението да произведе култури, предназначени за енергийни цели. Това обстоятелство от своя страна води до прилагането на чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията. Основателно е касационното възражение, че отказът на купувача от сключения договор е задължавало производителя да оттегли подаденото заявление по всяко време с писмено искане до административния орган, а жалбоподателят не е изпълнил това свое нормативно определено задължение, поради което му е наложена и горепосочената санкция. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 3994 от 16.08.2011 г. по адм. дело № 7089/2010 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро АПК, Административен съд София - град, Второ отделение, 23 състав, ОТМЕНЯ по жалба на "ЖИВКО ДИЧЕВ" ЕООД, ЕИК..., Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-2600/6141 от 26.08.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, В ЧАСТТА МУ, с която на дружеството-жалбоподател е наложена санкция за бъдещ период в размер на 7054,96 лева по Схемата за енергийни култури. С втори диспозитив съдът ОСЪЖДА ответника Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция да заплати на жалбоподателя "ЖИВКО ДИЧЕВ" ЕООД, ЕИК..., сумата в размер 1550 лева, представляваща разноски по делото. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия, е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, а преценката за материалната му законосъобразност е свързана с изискванията на Регламентите на ЕС относно Общата селскостопанска политика /ОСП/ на съюза и в частност относно схемите и правилата за единно плащане. Позовал се е и на националната законодателна рамка, очертана в Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, както и в наредбите по неговото приложение към момента на възникване на административното материално правоотношение - Наредба № 9/02.05.2007 г. за условията и реда за подпомагане на производителите на енергийни култури и Наредба № 107/23.08.2006 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ /отм., ДВ, бр. 22/24.03.2009 г./, като е посочил, че при противоречие следва да се приложат пряко нормите на Регламент /ЕО/ № 1782/2003 г. на Съвета и Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията, които съгласно чл. 288 ДФЕС /консолидирана версия/ имат директна приложимост във вътрешния правов ред на държавата - членка, каквато е РБългария към момента на издаване на оспорения акт. В тази връзка е посочил обаче, че прякото и директно приложение на материалните права и задължения на Европейското законодателство се осъществява посредством действащите в РБългария процесуални норми и че правото на ЕС не изключва и не се прилага въпреки и в нарушение на действащите процесуални норми в страната, освен ако това не е предвидено изрично в съответния акт. При прилагане на нормите на регламентите, ако те не съдържат процесуални норми, административният орган е длъжен строго да се придържа към процесуалните правила, определени в българското, в случая тези, установени в АПК и ЗПЗП, а нарушаването на основните принципи на административния процес е винаги грубо процесуално нарушение и основание за отмяна на акта - чл. 146, т. 3 АПК. На плоскостта на тези общи разсъждения, въпреки че изрично е посочил, че единственото законосъобразно разрешение от създалата се поради отказа на италианската страна по договора ситуация е било чрез оттегляне на подаденото заявление по реда на чл. 12 от Наредба № 107/2006 г. /отм., но действала към 2008 г./, в предвидената за това форма за действителност - писмена, съдът е приел, че съобразяването на дружеството-жалбоподател с указанието на експерта от ОРА - Варна Сибел Хасанова, да не предприема нищо след уведомяването й за невъзможността произведената продукция да бъде предадена на италианския купувач по сключения по реда на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/02.05.2007 г. договор, е довело до формалното осъществяване на състава на чл. 51, § 3, вр. § 1, предл. 3 от Регламент 796/2004 и налагането на санкция за бъдещ период. Според съда погрешните указания по прилагане на условията за подпомагане в рамките на ОСП от страна на администрацията не е резултат от недобросъвестно поведение на кандидатите, което именно поведение е обект на санкции. Предпоставка да се избягват злоупотреби е доброволното спазване на правилата от кандидатите за подпомагане, като за тази цел е необходимо те да получават законосъобразни указания от компетентния орган и именно съобразяването с указанията на компетентните органи сочи на добросъвестно поведение и на воля да се спазват установените изисквания. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Видно от жалбата на "ЖИВКО ДИЧЕВ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Струга" 25, ет. 2, ап. 177, същата е насочена против Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-2600/6141 от 26.08.2010 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ (Държавен фонд "Земеделие") в частта, с която на дружеството е наложена санкция за бъдещ период в размер на 7 054,96 лева по Схемата за енергийни култури /СЕК/ поради неизпълнение на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9/02.05.2007 г. Петумът също съдържа искане за отмяна на индивидуалния административен акт в оспорваната му част. В хода на съдебното производство пред Административен съд София - град, пълномощникът на жалбоподателя в Молба от 19.01.2011 г. изрично заявява, че доверителят й не е обжалвал уведомителното писмо в частта, с която му е отказано изплащането на финансовата помощ по СЕК, като в тази си част оспорваният административен акт е влязъл в законна сила и че са оспорили индивидуалния административен акт по административен, а впоследствие и по съдебен ред единствено в частта, с която на доверителя й е наложена санкция за бъдещ период. Същото изявление се съдържа и в представените на 13.04.2011 г. Писмени бележки, и по-конкретно - на стр. 2 е посочено, че с жалбата се "оспорва Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 01-2600/6141/26.08.2010 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ именно в частта му, с която на жалбоподателя е наложена санкция за бъдещ период по Схемата за енергийни култури в размер на 7 054,96 лв.". Жалбата очертава рамките на правния спор и затова предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град е била законосъобразността на УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ИЗВЪРШЕНА ОТОРИЗАЦИЯ ПО СХЕМИТЕ И МЕРКИТЕ ЗА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ с изх. № 01-2600/6141 от 26.08.2010 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" само в тази част. Всъщност от съдържанието на уведомителното писмо се установява, че за кампания 2008 г. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) е изчислена финансова помощ в размер на 31 856.30 лева, която е оторизирана и изплатена; по схемите за национални доплащания на площ (НДП) е изчислена, оторизирана и изплатена сума в размер на 23 158.92 лева. По схемата за енергийни култури (ЕК) е изчислен размер на исканата финансова помощ в размер на 7 054.96 лв., но е отказано изплащане на тази сума поради неспазване на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2 от НАРЕДБА № 9 от 2.05.2007 г. за условията и реда за подпомагане на производителите на енергийни култури, като са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 7 054.96 лв. с позоваване на чл. 51, ал. 3 от Регламент 796/2004 г. В чл. 51 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 796/2004 г. на КОМИСИЯТА от 21 април 2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, е предвидено намаление или изключване на помощта в случаи на свръхдеклариране. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), когато: "кандидатът е заявил площи, които не стопанисва", а според т. 5 (ДВ, бр. 16/15.02.2008 г.) - когато "за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено". Идентични са и разпоредбите по отношение на другата мярка по Схемата за национални доплащания на площ (НДП) в разпоредбата на чл. 47, ал. 2, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП. В общото понятие "НАДДЕКЛАРИРАНИ" или "СВРЪХДЕКЛАРИРАНИ" ПЛОЩИ и които площи са неодобрени и респективно недопустими за подпомагане се включва площта, попадаща в недопустим по СЕПП физически блок и/или площ с недоказано ползване при заявяването й от друг бенефициент и/или площ, неотговаряща на изискванията за минимален размер на парцел, стопанство и/или площ, която не отговаря на условията за подпомагане при направена проверка на място от Технически инспекторат на Разплащателната агенция. Площите, които не се използват и не се обработват от дадения земеделски стопанин и площите, заявени от повече от един кандидат, тоест т. н. двойно заявени площи, се смятат за недопустими за подпомагане, защото са налице основанията за отказ или за намаляване размера на плащането. Специално обаче за земеделски производител, който кандидатства за помощ за енергийни култури както е в случая, намира приложение чл. 51, § 3 от Регламент № 796/2004 г., според който, ако земеделския стопанин не достави изискваното количество от някоя суровина се счита, че той не е изпълнил задължението си относно парцелите, предназначени за енергийни цели, по отношение на площ, изчислена чрез умножение на площта земя, обработвана и използвана от него за добива на суровини по процента липси при доставките на тази суровина. От изложеното следва, че когато кандидатът за субсидия към подаденото Общо заявление за плащания на площ не е приложил документа по чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9/02.05.2007 г., а именно - Декларация, подписана от първите преработватели или изкупвачите, за доставените количества енергийни култури от всеки вид и за датите на доставките, във връзка с чл. 7 от същата наредба, тоест когато няма доказателства, че кандидатите реално са доставили на първите преработватели и/или изкупвачите договорените количества земеделски продукти, което пък е изискване на чл. 4, ал. 1, т. 5 от наредбата, се приема, че кандидатът - земеделски стопанин не доставя изискваното количество суровина, поради което се счита, че той не е изпълнил задължението си относно парцелите, предназначени за енергийни цели (чл. 51, § 3 от Регламента), и затова се счита, че площите са свръхдекларирани (наддекларирани). А след като са наддекларирани, в съответствие с § 1 на чл. 51 от Регламента, земеделският стопанин се изключва от получаване на помощ в зависимост от процента площ, като тази сума се компенсира с плащанията на помощи за други схеми и кампании в течение на три календарни години, и това е т. н. санкция за бъдещ период. Изложеното води до извода, че отказът за изплащане на исканата финансова помощ и наложената санкция за бъдещ период са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни. След като има отказ за плащане, неминуемо се налага и санкцията за прихващане през следващите години. В конкретния случай отказът е влязъл в сила поради необжалването му от кандидата - земеделски производител и причините за този отказ не могат да бъдат обсъждани, защото са преклудирани. Отказаната сума по СЕК е в размер на 7 054.96 лв. и наложената санкция за бъдещ период е в същия размер - 7 054.96 лв., поради което се явява законосъобразно изчислена. В случая изобщо не се поставя въпроса за вина и добросъвестно поведение на кандидатите за подпомагане, както е коментирал първоинстанционният съд. С оглед изложеното, постановеното съдебно решение ще трябва да бъде отменено изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски и вместо него делото решено по същество, като подадената жалба срещу оспорената част на уведомителното писмо с изх. № 01-2600/6141 от 26.08.2010 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора, на касационния жалбоподател се дължат своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,