Решение № 3533 от 4.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Делото е на етап втора касация. С влязло в сила решение 3853/25.03.2021 г., постановено по адм. д. 11572/2020 г., състав на ВАС, Трето отделение е отменил Решение 4249/28.07.2020 г. по адм. д. 12949/2019 г. по описа на АССГ, връщайки делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Настоящото производството е образувано въз основа на последваща касационна жалба на Напоителни системи ЕАД, притежаващо [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, район Овча купел, бул. Цар Борис III, 136, депозирана чрез юрисконсулт, против Решение 6942/24.11.2021 г. на Административен съд София Град, Второ отделение, 38 състав, постановено по адм. д. 3286 по описа за 2021 г. на този съд, с което е приключило производството при новото разглеждане. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане 347/25.10.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район. В полза на БД Източнобеломорски район са присъдени разноски в размер на 100 лева. От съдържанието на КЖ може да се извлече основание по чл.209, т.3 АПК неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Административният съд не съобразил обстоятелството, че АУПДВ е издаден при неспазване изискванията за форма, при съществени нарушения на административни правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което е незаконосъобразен/унищожаем. Според касатора, в случая актът не отговаря на изискванията по чл.59 АПК, не съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Позовава се на чл.194б от Закона за водите, предвиждаща, че ежегодно към 31 януари на следващата година, титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, определят и декларират дължима такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на БД и на Министерството на околната среда и водите. Образецът съдържа данни съобразно тарифата по чл.194, ал.6 ЗВ, въз основа на които се определят таксите. Моли за отмяна на съдебното решение и отмяна на АУПДВ 347/25.10.2019 г., издаден от директора на БД Източнобеломорски район гр. Пловдив. Ответната страна Директора на БД Източнобеломорски район гр. Пловдив, не е подал писмен отговор срещу КЖ. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл.211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. По делото е установено следното: Напоителни системи ЕАД притежава Разрешително за водоползване 1146/28.08.2002 г., издадено от Министъра на околната среда и водите за воден обект: Язовир Брягово, с общ обем 9,05 млн. куб. м., изграден на р. Каялийка, в землището на с. Брягово и с. Искра, община Първомай, област Пловдив, с цел на водоползването напояване 5678 дка поливни площи, лимит на ползваната вода до 6,5 млн. куб. м./годишна със срок 28.08.2006 година. В разрешителното е отбелязано, че като измервателни устройства в началото на ГНК Брягово е монтирана водомерна рейка. С последващи разрешителни е предвиден краен срок 31.12.2016 година. В разрешителното е записано, че за правото на водоползване се заплаща т такси в размер, определен в съответствие с чл.2, ал.1 и ал.2, т.2 Раздел I от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект. С декларация по чл.194б ЗВ, изпълнителният директор на Напоителни системи ЕАД е описал количеството води , иззето за периода 01.01.2018 г. 31.12.2019 година. На 06.06.2019 г. е направена проверка от младши експерт в дирекция Контрол при БД ИБР гр. Пловдив в присъствието на главен експерт в Д Контрол при БД ИБР гр. Пловдив, за чиито резултати е съставен Констативен протокол ПВ2 125/06.06.2019 г. и са посочени сумите, дължими от Напоителни системи ЕАД за такси за водовземане относно периода 01.01.2018 г. 31.12.2018 г., в размер на 3490 лева при цена 0,0012 лв./куб. м.. Жалбоподателят е поканен с писмо, изпратено на основание чл.195б, ал.2, т.3 ЗВ, доброволно да заплати сумата. Изпратено е и писмо с изх. ПО 02 388/2/19.08.2019 г., с което на основание чл.26 АПК е било уведомено Напоителни системи ЕАД, че срещу него започва процедура за принудително събиране на дължимите такси. Указана е възможността представител на дружеството да се яви в БД ИБР, където да се запознае със събраните доказателства от административното производство. Срещу определената такса не е подадено възражение. Производството е приключило с издаване на АУПДВ 347/25.10.2019 година. По време на съдебното производство е изслушано заключение по ССчЕ, ценено от съда като добросъэвестно изготвено и компетентно направено. Въз основа на установената по горе фактическа обстановка административният съд е формулирал обосновани правни изводи за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган, в законово изискуемата форма и съдържащ съответните мотиви. Правилно е прието, че мотивите се съдържат както в самия административен акт, така и в придружаващите го документи, по конкретно в констативния протокол. Въз основа на данните, съдържащи се в акта и в писмените документи към него, може да се направи извод, че АУПДВ е мотивиран в необходимата степен, напълно достатъчна, както е приел и АССГ, за да се установи по безпротиворечив начин волята на органа. Спазени са също така административните правила, регламентирани в специялният ЗВ, в потвърждение на което е съставения констативен протокол и осигурената възможност на Напоителни системи ЕАД доброволно да заплати дължимите суми, включително да направи възражения в административното производство. Напоителни системи ЕАД е можело да упражни ефективно правото си на защита не само по време на административното производство, но и във фазата на съдебното оспорване на АУПДВ. Необосновани са доводите на касатора за издаване на акта в противоречие с материалния закон. По този въпрос, както и за съответствието на акта с целта на закона, административният съд е написал убедителни и ясни мотиви, които напълно се споделят от състава на ВАС, Осмо отделение, към които препраща на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. В КЖ липсват правни аргументи в подкрепа на твърдението за нарушение на материалния закон и които да опровергаят обоснованите съдебни мотиви. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение