Решение № 523 от 8.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1431/2008 г.

Решение № 523 от 8.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1431/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК (отм.), във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. К. Б. от гр. К., чрез процесуалния му представител - адвокат Г против въззивно решение № I* от 02.11.2007 г.по в.гр.д. № 695 по описа за 2007 г.на Бургаски окръжен съд,В частта, в която е оставено в сила решение № V* от 26.06.2007 г. по гр.д. № 2369/2006 г.на Районен съд Бургас досежно предоставя ползването на семейното жилище на съпругата. Посоченото касационно основание е чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.)- неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като отхвърли иска за ползване на семейното жилище поради липса на такова, ако се приеме, че гаражният етаж е семейното жилище, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК (отм.), с който се оспорва подадената касационна жалба и се иска решението в обжалваната част да бъде оставено в сила. В съдебно заседание страните не се явяват. Постъпили са писмени бележки от касатора. Върховният касационен съд, състав на III г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: С въззивното решение- в обжалваната част- е оставено в сила решение на БРС, с което е предоставено ползването на семейното жилище на съпругата. За да постанови решението си съдът е приел, че семейното жилище на страните е гаражният етаж, в жилищната сграда в гр. П. ул. "Явор" № 5, тъй като там те са живели до фактическата си раздяла, ползвали са го за жилище и той е бил годен за обитаване. Съдът е мотивирал решението за предоставянето му на съпругата-с факта, че на нея е предоставено упражняването на родителските права. Счел е, че тъй като ответникът /сега касатор/не е предявил насрещен иск в първото по делото заседание след изтичане на помирителния срок, е недопустимо едва пред въззивната инстанция да предявява такъв, поради което алтернативната му претенция за предоставяне ползване на жилището е недопустима. Съгласно чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) -касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът независимо, че признава, че до 2005 г.семейството е живяло в гаражния етаж, счита, че той не представлява жилище, годно за обитаване. Позовава се на т. 4 б. "д" от Постановление № 12 от 28.11.1971 г. на Пленума на ВС. Твърди, че постановеният съдебен акт узаконява ползването за жилищни нужди на нежилищен обект, което счита за недопустимо. Излага становището си, че така постановения акт не е в интерес на родените от брака деца, защото "жилищните нужди на децата биха били по-добре задоволени в жилището, което понастоящем обитават", което е в къщата на родителите на съпругата. В представените писмени бележки-излага допълнителни доводи, че съпругата сама, по собствено желание е напуснала семейното жилище, което сега отдава под наем, че не се нуждае от него, за разлика от касатора, който се е завърнал от работа в чужбина и не разполага с друг имот Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора. Съгласно Постановление № 12/1971 г.на Пленума на ВС- семейното жилище обхваща съвкупността на жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство- съпрузите, децата и пълнолетните членове на семейството. Законът има пред вид жилището, ползувано до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла-до деня на раздялата. В конкретния случай - в първоинстанционното производство между страните не е имало спор, че страните са живели от 1999 г. до фактическата раздяла на съпрузите през 2005 г.в гаражния етаж на недовършената жилищна сграда в гр. П., която е построена въз основа на отстъпено в полза на двамата съпрузи право на строеж, върху държавна земя по силата на заповед № 100 от 21.08.1990 г.и договор от същата дата. В този смисъл са твърденията и на ищцата в исковата молба, както и на ответника в саморъчно подписаната от него декларация /вж.лист 67 от материалите по д. № 2369/06 г. на БРС/. От издаденото удостоверение № 2* от2.10.2006 г.се установява, че гаражният етаж е от 96 кв. м., с изпълнена Ел.и В и К инсталации, мазилки, настилки и дограма. Освен него -в жилищната сграда е изграден и първият жилищен етаж с площ от 122 кв. м. в груб строеж, а сградата е с временен покрив, като е предвидено изграждането и на втори жилищен етаж от 122 кв. м. и таван от 120 кв. м. Обстоятелството, че семейното жилище е гаражния етаж се потвърждава и от показанията на свидетелката И, която установява, че той се състои от детска стая, всекидневна, кухня, баня и тоалетна. Същата твърди, че преди ответникът да замине за Испания -през 2003- 2004 г. семейството е живяло в това жилище. В същия смисъл са и показанията на свидетелите Г, според която семейството и през 2005 г.е живяло там, както и на свидетеля П. При тези единни и непротиворечиви доказателства-тезата на касатора за липса на семейно жилище е несъстоятелна. В този смисъл е правилен извода на въззивния съд, че жилището, в което семейството е живяло преди фактическа раздяла на съпрузите е гаражният етаж на недовършената жилищна сграда в гр. П. ул. "Явор" № 6. Несъстоятелен е довода за необитаемост, защото не се подкрепя от никакви доказателства по делото. Обратно- наличните доказателства- показанията на свидетелите, цитираните заповед, договор, удостоверение от община П., издаденото разрешение за строеж № 132 от 3.09.1990 г., данните за наличие на одобрен проект за "Двуетажна жилищна сграда с гаражен етаж"- единно и непротиворечиво сочат, че се касае се за законно изграден етаж, който отговаря на установените правила и норми и в който страните са живели безпроблемно поне три години. Съгласно т. 4 от Постановление № 12/1971 г.на Пленума на ВС /на което се позовава касатора/ -видовете жилища, които не могат да бъдат семейни са пет и те са тези - от които съпрузите са се отказали; в които съпрузите са били допуснати временно; които са погинали или разрушени; които се намират в населено място, където и двамата съпрузи са загубили правото да живеят и вилите, които не са годни за постоянно обитаване. В конкретния случай не е налице нито една от посочените хипотези, включително и тази по б. "д", която касатора има пред вид, защото процесното семейно жилище не е вила, а освен това- както беше по сочено по-горе - по делото не се съдържат доказателства, че е негодно за постоянно обитаване. Неоснователен е и довода, че постановения акт за ползване на семейното жилище- не е в интерес на родените от брака деца. Именно -интересът на родените от брака деца, необходимостта те да са осигурени с дом и обстоятелството, че на майката е предоставено упражняването на родителските права са мотивирали съда да предостави ползването на семейното жилище на съпругата. Изложеният аргумент, че жилищните нужди на децата биха били по-добре задоволени в жилището, което понастоящем обитават в къщата на родителите на съпругата, не следва да бъде обсъждан, защото е извън предмета на делото, което е за начина, по който следва да се разреши въпроса за ползването на семейното, а не на друго жилище. Относно допълнително наведените доводи за това, че съпругата е напуснала семейното жилище, че не се нуждае от него и го отдава под наем и касатора е този, който е с жилищна нужда, то те не следва да се обсъждат, защото за пръв път се навеждат пред касационната инстанция, за тях не са събирани доказателства и не установени. Решението на въззивният съд е постановено в съответствие с критериите, посочени в чл. 107 от СК и следва да бъде оставено в сила. С оглед на горното,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение