Решение № 2687 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8320/2012 г.

Решение № 2687 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8320/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Кънтрисайд" ЕАД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Благовест Петров срещу решение № 2387 от 2.05.2012 г., постановено по адм. дело № 4562/2011 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 1007302/8.11.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 636/15.04.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 18 724,64 лв. за данъчни периоди за месеците от октомври до декември 2009 г. и от месец януари до месец юли 2010 г., ведно с начислените лихви за просрочие по фактури, издадени от "Котев" ЕООД. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закони необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касатора, че основният договор за поръчка от 25.05.2009 г. е мандатен с оглед материално-техническия ресурс на доставчика "Котев" ЕООД, наличието на административен капацитет и е с оглед личността на управителя А. Щайнхарт. Според касатора договорените услуги имат абонаментен характер, необходими са предвид интензивната дейност на възложителя по придобиване на недвижими имоти в страната и тяхното развиване и обслужване, като самият възложител е еднолична собственост на чуждестранно лице, членовете на СД на дружествата също са чуждестранни лица, което обосновава житейската нужда от местен икономически агент. Изразява се несъгласие с възприетото от приходните органи и от съда основание за отказ от данъчен кредит - чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, като излага подробни доводи за обратното. Останалите съображения, обосноваващи посочените оплаквания, подробно са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяната на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, от 1.01.2013 г. с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Волянова я оспорва с искане да се остави в сила обжалваното решение като правилно, тъй като е постановено съобразно събраните доказателства, от които не се установява извършване на спорните доставки. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като и в самите фактури не са посочени конкретни действия, които е следвало да се извършат, а данни за това не се съдържат и в представените приемателно-предавателни протоколи. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата на "Кънтрисайд" ЕАД срещу РА № 1007302/8.11.2010 г. в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 18 724,64 лв. за данъчни периоди за месеците от октомври до декември 2009 г. и от месец януари до месец юли 2010 г., ведно с начислените лихви за просрочие по фактури, издадени от "Котев" ЕООД, е приел, че макар процесните фактури счетоводно да са отразени от доставчика като задължение към бюджета, не е доказана реалността на процесните доставки, както и че те са свързани с икономическата дейност на дружеството. Съдът е мотивирал постановения от него правен резултат с обстоятелството, че не са ангажирани доказателства за реалното използване на офиса от "Кънтрисайд" ЕАД. Според съда преимуществено са отчитани часове за превод, без да са налице конкретни данни какви документи са били превеждани, а и липсват и самите преводи. Относно фактурирането на надзор над работата по изкореняване на лози в представения протокол е посочено, че фактурираните услуги са извършени от Йоси, Светла и Детелина, като е установено от съда, че за процесния период дружеството има сключен само един трудов договор с Детелина Милева, но срещу отчетените 31 часа, за Милева са посочени само 2 часа и не става ясно каква част от тях са изразходвани за превод на договор на иврит и каква част за разговор "в Скайп". Съдът се е позовал и на извършената проверка от органите по приходите в информационния масив на НАП, че в дневниците за покупки на "Котев" ЕООД няма извършени услуги от подизпълнители, свързани с изпълнението на фактурираните услуги, а и не става ясно от жалбоподателя кои са лицата, извършили услугите - имена, договори, ведомости за заплати. Относно представените нотариални актове за продажби на недвижими имоти, съдът е приел, че са неотносими към спора, тъй като касаят различен период от ревизираните. Възприета е от съда и констатацията на приходните органи, че фактурираните доставки не са свързани с последващи облагаеми доставки. Изводът на съда е, че е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС за отказване правото на данъчен кредит, тъй като няма данни да са използвани за икономическата дейност на жалбоподателя. Обжалваното решение е правилно постановено. Касаторът "Кънтрисайд" ЕАД и "Котев" ЕООД - свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 и 4 от ДР на ДОПК са сключили споразумение от 25.05.2009 г. за предоставяне на услуги - ползване на офис на "Котев" ЕООД, който го е взел под наем. С договор от 12.11.2009 същите страни са се договорили за извършване на действия и дейности за проучване възможността за промяна на предназначението на недвижими имоти, собственост на "Кънтрисайд" ЕАД в Община - Варна. С договор от 12.11.2009 г посочените страни са договорили предмет "надзор над работата по изкореняване на лозята". С договор от 1.06.2010 г. пък е договорено посредничество в кореспонденцията между възложителя и трети лица - физически и юридически лица, общински, държани органи и институции, като предоставя на възложителя секретарски условия в рамките на 3 часа на един чл. от персонала на дружеството и още 3 часа за ползване на офиса. Всичките гореизброени договори касаят предоставяне на услуги. Съгласно разпоредбите на чл. 8 във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗДДС за да се признае услугата за целите на този закон, следва по безспорен начин да се докаже нейното извършване. Това означава, че дори формално да са съставени документи, включително и първични счетоводни документи и те да са отразени в счетоводството на страните по договора, това не означава, че автоматично за получателя по доставката ще възникне правото на приспадане на данъчен кредит и той ще може законосъобразно да го упражни. Наличието на договор също не е основание да се признае посоченото материално право, защото той представлява доказателство (частен диспозитивен документ) за възникнали облигационни правоотношения между тези, които са го сключили, но не и доказателство за неговото изпълнение. Представянето само на приемателно-предавателни протоколи, в които схематично е указано, че договорените условия са изпълнени, правилно са обусловили първоинстанционният съд да приеме, че няма доказателства за реалното им изпълнение. Представените таблици за извършени телефонни разговори и такива по "скайп", не доказват реалното осъществяване на доставките на услуги. За дейностите по проучване възможностите за промяна на предназначението на недвижими имоти, собственост на касатора няма доказателства как са извършени, ползвани ли са подизпълнители или кои лица са извършили проучването и по какъв начин то е осъществено. Същото се отнася и до договора относно надзора по изкореняване на лозя, за който също не са ангажирани никакви доказателства по какъв начин е извършен този надзор. Законосъобразни са изводите на съда, че липсват данъчни събития по смисъла на чл. 25 ЗДДС във връзка с чл. 8 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, поради което наличието на осчетоводяване на процесните фактури, ни води до признаване реалността на доставките, а оттам и за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Правилно отказа за признаване на материалното право на данъчен кредит е отказан на основание чл. 70, ал. 5, както и чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, тъй като не е доказано, че доставките са свързани с икономическата дейност на дружеството. Правилно съдът е възприел констатациите на органите по приходите, че няма данни по делото посочените доставки да са предназначени за последващи облагаеми такива, което също е основание да не се признае правото на получателя на приспадане на данъчен кредит. Липсата на доказателства за извършване на икономическа дейност през ревизирания период е показателен за това, че липсва отчитане на приходи от продажби, респ. разходи, което означава, че и процесните доставки не са реално осъществени, поради което и решението на съда, постановено в този смисъл е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба, на същия не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 АПК е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,