Решение № 7067 от 27.6.2023 г. на ВАС, I о.

ВАСПърво отделение27.06.2023 г.докладчик Весела Павлова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1639 от 03.10.2022 г. по адм. дело 1187/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на А. Арабаджиев [ЕГН], с адрес за кореспонденция в гр. Пловдив, [улица] разноски за касационното производство в размер на 2500 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА Членове: /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение 1639 от 03.10.2022 г. по адм. дело 1187/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което по жалба на А. Арабаджиев е обявена нищожността на Ревизионен акт /РА/ Р-16001619005196-091-001 от 21.07.2020 г., издаден от С. Петрова началник на сектор при ТД на НАП гр. Пловдив, възложил ревизията, и А. Момчев на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, ръководител на ревизията, потвърден с решение 479 от 29.09.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика /ОДОП/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 15 408,36 лева ведно с лихвите за забава в размер на 3 480 лева и за ЗОВ за ДОО в размер на 4442, 64 лева ведно с лихви за забава в размер на 1 003,38 лева, за ДЗПО УПФ в размер на 1 264 лева ведно с лихви за забава в размер на 289,99 лева и за ЗО в размер на 2 054,40 лева ведно с лихви за забава в размер на 463,99 лева и преписката е изпратена на компетентен орган при НАП за възлагане на нова ревизия на А. Арабаджиев, както и НАП е осъдена да заплати разноски в размер на 4651,08 лева. Касаторът излага подробни доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че по делото са налице доказателства за изпълнение на кумулативните предпоставки по чл. 10, ал. 8 ЗНАП / в действащата редакция преди изм. в сила от 01.01.2021 г./ и обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от органи по приходите, разполагащи с териториална и материална компетентност. Иска отмяната на решението и постановяване на друго ,с което да се отхвърли жалбата на ревизираното лице /РЛ/ срещу процесния РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение по 2 802,17 лв. за всяка съдебна инстанция и направените разноски за държавна такса в размер на 227,41 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касационната жалба. По делото е депозирано писмено становище от гл.юрк. М. Григорова с кратки писмени бележки. Ответникът А. Арабаджиев, чрез процесуалния си представител адв. К. Толев оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 02.06.2023 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС Пловдив е второ по ред, развило се в изпълнение на указанията, дадени с отменително решение 4113 от 03.05.2022 г. по адм. дело 8642/2021 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. Според касационната инстанция първият състав на АС Пловдив не е указал на ответната страна да представи доказателства за изпълнение на кумулативните предпоставки по чл. 10, ал. 8 ЗНАП / в редакцията преди 01.01.2021 г./, а именно: липсват доказателства за делегиране на правомощия по чл. 10, ал. 8 ЗНАП на заместник-изпълнителния директор, както и не е представено Постановление на Специализираната прокуратура с вх. 24-28- 1288 от 13.07.2019 г. по описа на ЦУ на НАП, вх. 11-00-930 по описа на ТД на НАП София; липсват доказателства да е изпълнено и второто изискване на чл. 10, ал. 8 ЗНАП относно командироването на съответните служители от ТД на НАП Бургас за осъществяването на ревизията спрямо А. Арабаджиев с постоянен адрес гр. Пловдив. При новото разглеждане на делото от страна на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив са представени доказателства, подробно описани в писмо изх. 94-00-131 от 22.06.2022 г. ,вх. 12373 от 22.06.2022 г. по описа на АС Пловдив, а именно писмо на ЦУ на НАП с изх. 24-28-1288-2 от 25.07.2019 г., Постановление 796/2019 г. / вх. 11-00-930/19.07.2019 г. в ТД на НАП София/ ведно със справки от информационните масиви на НАП с данни за осигуряването на А. Арабаджиев и ГДД за периода 2013 г. 2019 г.; писмо изх. 2-15-297 от 10.06.2022 г. на ТД на НАП Бургас, вх. 94-00-131 от 16.06.2022 г. по описа на дирекция ОДОП гр. Пловдив ведно с приложени доказателства, както следва: длъжностна характеристика на А. Момчев за длъжността ръководител екип, отдел Ревизии , дирекция Контрол , ТД на НАП, заповеди за командироване на А. Момчев с 208 от 20.07.2020 г., ЗКС 182 от 22.06.2020 г., ЗКС 676 от 06.12.2020 г. , ЗКС -509 от 21.08.2019 г., ЗКС 510 от 21.08.2019 г.; заповеди за командироване на В. Герганов с ЗКС 675 от 06.12.2019 г. ЗКС- 508 от 21.08.2019 г., ЗКС 507 от 21.08.2019 г., ЗКС 178 от 18.06.2020 г. , заповед за командироване на Г. Жекова ЗКС 177 от 18.06.2020 г.; писмо изх. 94-00-4892 от 14.06.2022 г. на ТД на НАП Пловдив, вх. 94-00-131 от 15.06.2022 г. по описа на дирекция ОДОП - гр. Пловдив ведно с доказателства, както следва: заповеди РД-09-2 от 03.01.2017 г. и РД-09-2433 от 16.12.2019 г. относно определяне на С. Петрова за орган, компетентен да възлага ревизии, на основание чл.112 ДОПК, заповед 171 от 05.11.2012 г., с която С. Петрова е преназначена на длъжност началник сектор в дирекция Контрол , отдел Ревизии , с място на работа в гр. Хасково. За да обяви нищожност на процесния РА, АС Пловдив е развил съображения за неспазване на кумулативно предвидените в чл.10, ал. 8 ЗНАП предпоставки за командироване на служители от друга ТД на НАП, в случая от ТД на НАП Бургас относно проведената ревизия спрямо А. Арабаджиев с постоянен адрес гр. Пловдив. Крайният извод на съда е, че липсата на териториална компетентност на един от органите по приходите, посочени в чл. 119, ал. 2 ДОПК, представлява особено съществен порок по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, който има за последица нищожност на ревизионния акт. При така изложеното първоинстанционният съд е обявил нищожността на ревизионния акт, издаден на А. Арабаджиев за допълнително установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2017 г. и за ЗОВ за ДОО, ДЗПО УПФ и ЗО за 2017 г. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът се е съобразил изцяло с дадените в отменителното решение на Върховния административен съд указания и е обсъдил задълбочено събраните доказателства, като е формирал правилен извод за нищожност на процесния РА. В разпоредбата на чл. чл. 7, ал. 1, т. 1 ДОПК е предвидено, че актовете по този кодекс /има се предвид и ревизионен акт/ се издават от орган по приходите от компетентната териториална дирекция. Уточнено в чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК, че това е териториалната дирекция по постоянния адрес на физическото лице, в случая ТД на НАП гр. Пловдив. Правилно съдът е установил и не е спорно по делото, че постоянният адрес на посоченото лице е в гр. Пловдив, като преценката за това е към момента на започване на ревизионното производство със заповед Р 160016190051 020 001/5.08.2019 г. за възлагане на ревизия от С. Петрова началник сектор в отдел "Ревизии" при ТД на НАП гр. Пловдив. Възложено е извършването на ревизията от служители при ТД на НАП гр. Бургас, а именно А. Момчев ръководител на ревизията, Г. Жекова и В. Герганов. След извършване на ревизията ревизионният акт е издаден от С. Петрова като ръководител и възложител на ревизията от ТД на НАП гр. Пловдив и А. Момчев главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас. Правилен и съответстващ на събраните по делото доказателства е изводът на първостепенния съд, че е допуснато нарушение на чл. 10, ал. 8 ЗНАП / в действащата преди изменението, в сила от 1.01.2021 г., редакция/. Цитираната разпоредба предвижда при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него длъжностно лице може да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса на труда. Според отменителното решение на първата касационна инстанция новият съдебен състав е длъжен да изследва предпоставките за приложимост на чл. 10, ал. 8 ЗНАП, които са кумулативно предвидени, включително и да събере доказателства в тази насока. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че изискванията на чл. 10, ал. 8 ЗНАП в процесния случай са спазени. В тази връзка неоснователен е доводът в касационната жалба, че заместник - изпълнителният директор на НАП е бил оправомощен по смисъла на чл. 10, ал. 8 ЗНАП. Представената едва в настоящото касационно производство заповед 3ЦУ ОПР 20/28.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, с която са възложени правомощия на заместника му, е за изпълнение по чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗНАП, но не и по ал. 8 на същата правна норма. Това означава, че заместник - изпълнителният директор не е притежавал правомощия да нареди служители от ТД на НАП - гр. гр. Бургас да преминат в ТД на НАП гр. Пловдив за извършване ревизията на А. Арабаджиев, а само за извършване на организационни действия по т. 1 18 на ал. 1 и ал. 2 за това кои са лицата, на които изпълнителният директор на НАП може да им възложи част от правомощията за дейностите по ал. 1 на същата разпоредба. В този смисъл не може да се приеме, че със горецитираната заповед на изпълнителния директор на НАП е оправомощен негов заместник да нареди на служители от една териториална дирекция да преминат в друга и вследствие на това съответният териториален директор да ги командирова съгласно реда и условията по Кодекса на труда. В този смисъл са решения по адм. дело 12222/2021 г. , 2465/2022 г. по описа на Върховния административен съд. След като не е изпълнено първото императивно изискване според предписанието на чл. 10, ал. 8 ЗНАП, а именно липсва надлежно оправомощаване на заместник-изпълнителния директор на НАП от изпълнителния директор с правомощията по цитираната разпоредба, то без значение е по делото дали се установява наличието на необходимост от командироване и респ., дали съответните служители от другата ТД на НАП реално са били командировани и съответно - за какви процесуални действия и актове в рамките на ревизията. Съобразно горното поради допуснато съществено нарушение на чл. 10, ал. 8 ЗНАП правилно решаващият съд е приел, че липсва териториална компетентност на част от органите по приходите, посочени в чл. 119, ал. 2 ДОПК, който порок води до нищожност на процесния РА. В тази връзка следва да се посочи, че в цитираните в касационната жалба решения по адм. дела 1060/2021 г. и 6404/2021 г. по описа на Върховния административен съд не е изследван въпросът за наличието или не на делегиране на правомощия по чл. 10, ал. 8 ЗНАП от изпълнителния директор на НАП спрямо заместника му. Едновременно с това в настоящия случай указанията на първата касационна инстанция са в насока изследване именно и на този факт. По така изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, обосновава извод за правилност на обжалваното решение, като не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, решението следва да бъде оставено в сила и в частта относно разноските. За настоящото касационно производство в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лева съобразно договора за правна защита и съдействие от 02.06.2023 г. и представения списък за разноски по чл. 80 ГПК. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като с оглед материалния интерес по делото претендираното и заплатено адвокатското възнаграждение от 2500 лв. е под минимума по Наредба 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, първо отделение