Решение № 9853 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1814/2010 г.

Решение № 9853 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1814/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2081 от 4.12.2009 г., постановено по адм. д. № 1155/09 г. Административен съд-гр. Варна, първо отделение, осми състав, е отменил по жалба на Симеон Вълчев Добрев от с. Козлодуйци, обл. Добрич, ревизионен акт № 0800383/02.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с решение № 148/03.04.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, с който по реда на чл. 122 от ДОПК са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) общо в размер на 16 337,28 лв. и лихви 4 731,08 лв., от които за 2005 г. 2 548,76 лв. главница и 1 021,88 лв. лихви и за 2006 г. 13 788,52 лв. главница и лихва 3 709,20 лв. С решението съдът е осъдил Д "ОУИ" - гр. Варна да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 310 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна чрез пълномощника му юрисконсулт Николай Бонев. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд в обжалваната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд в обжалваната му отменителна част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания РА. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Симеон Вълчев Добрев чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд-гр. Варна е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението Административен съд - гр. Варна е отменил ревизионен акт № 0800383/02.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с решение № 148/03.04.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, с който по реда на чл. 122 от ДОПК са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) общо в размер на 16 337,28 лв. и лихви 4 731,08 лв., от които за 2005 г. 2 548,76 лв. главница и 1 021,88 лв. лихви и за 2006 г. 13 788,52 лв. главница и лихва 3 709,20 лв. Административният съд е възпроизвел в мотивите на решението цялата фактическа обстановка, установена по време на ревизията, събраните доказателства, изготвения баланс на паричните средства за ревизираните периоди, основанията, поради които е прието, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 5 от ДОПК, както и наличие на облагаем доход по смисъла на чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 и 2006 г., който подлежи на облагане. Съдът е описал подробно и възраженията на ревизираното лице, направени в хода на ревизията и административното обжалване на РА, както и ангажираните в съдебното производство писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е направил и тълкуване на разпоредбите на чл. 122 и сл. от ДОПК, в това число и на съответните хипотези, при които се извършва ревизия по особения ред, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. В тази насока е прието, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на съответните процесуални разпоредби, но същият е неправилен поради допуснато нарушение на материалния закон. На първо място е посочено обстоятелството, че ревизиращите органи неправилно са приели, че е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК, тъй като по делото не съществува спор, че задълженото лице през ревизирания период е действало като земеделски производител, декларирало е доходи от продажба на непреработена земеделска продукция, не е било регистрирано като едноличен търговец и не е имало задължения по чл. 4, ал. 3 във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗСч. да води счетоводна отчетност, съответно да съхранява счетоводна информация, поради което не става ясно какви точно документи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК са имали предвид органите по приходите. На второ място са изложени аргументите на съда относно извода му, че не е налице хипотезата и по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи, тъй като от ревизиращия екип не са констатирани недекларирани приходи/доходи, тъй като за да се установи това основание следва да се установи реално получени, но не декларирани доходи/приходи от някой от източниците по чл. 10 от ЗОДФЛ (отм.), за които се предвижда формиране на данъчна основа по част втора от закона и облагане с данък. Посочено е, че в РА неправилно е прието, че е налице случаен доход по смисъла на чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ (отм.), тъй като в констативната част не е установено наличие на случаен доход, а превишаване на разходите над приходите, което не е основание по чл. 122, ал. 1, т. 2, а такова по чл. 122, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Административният съд е приел, че последното също е посочено като основание за провеждане на ревизията в уведомлението по чл. 124 от кодекса, но същото основание не намира подкрепа във фактите, установено по време на ревизията. Съдът е изложил много подробни аргументи в тази насока, които накратко могат да бъдат систематизирани в следното: допуснати нарушения на императивни разпоредби при извършване на анализа на разполагаемите парични средства за 2005 и 2006 г., в резултат на което е прието, че разходите надвишават приходите; неправилно установен размер на разходите за производство на земеделска продукция, при незачитане на конкретните фактически обстоятелства; при определяне на разполагаемите парични средства за 2006 г. неправилно е формирано отрицателно салдо въз основа на предположение, че приходът от земеделска продукция е реализиран след м. юни, без да бъде съобразено, че основата за облагане е годишна, поради което превишението на разходите над приходите следва да е налице при съпоставка на общия размер на годишните приходи и разходи, в който смисъл е и установената съдебна практика. На стр. 10 и 11 от решението - съответно л. 73 и 74 от делото, на база на събраните по делото доказателства и на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, по отношение на което при условията на чл. 202 от ГПК са изложени мотиви в кой вариант се възприема и в коя част не се възприема, съдът в табличен вид е определил размера на разполагаемите парични средства на ревизираното лице за периода 2000 г. - 2006 г. Извършвайки анализ на получените данни, първоинстанционният съд е направил извод, че за периода 2003 - 2006 г. не е налице превишение на разходите над приходите, за които по реда на чл. 122 от ДОПК да бъдат определени задължения за данък общ доход по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), поради което не е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и не следва да се прилага презумпцията по чл. 123, ал. 1 от ДОПК, поради което определените с РА данъчни задължения ведно с лихви за забава се явяват незаконосъобразни и РА следва да бъде отменен като такъв. Решението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно. Основното оплакване на касатора е за допуснато нарушение на материалния закон, като от изложеното в жалбата може да бъде направен извод, че се правят и оплаквания за необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. На практика обосноваването на допуснатото нарушение на материалния закон се изразява в пресъздаване на фактическите и правните констатации на ревизионния акт и излагане на доводи, че те са законосъобразни и правилни за разлика на изводите на първоинстанционния съд. Излагат се и доводи относно несъгласие със заключението на вещото лице по отношение на определяне на разходите на произвежданата земеделска продукция. Направените оплаквания са не основателни. От мотивите на съдебния акт е видно, че съдът е възпроизвел много подробно констатациите на органа по приходите по отношение на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2, 5 и 7 от ДОПК, както и правните му основания за определяне на допълнителни данъчни задължения за данък общ доход за ревизирания период. Съдът е възпроизвел подробно и ангажираните от задълженото лице доказателства. След това съдът е пристъпил към съпоставка на констатациите на РА и събраните в хода на делото доказателства, след което е изградил своите изводи относно законосъобразността на РА. Изложените мотиви в тази насока са логически издържани на фактическата обстановка по спора и при правилно тълкуване на закона, поради което се споделят изцяло от настоящата инстанция. В касационната жалба няма посочено в какво точно се изразява допуснатото нарушение на материалния закон, както и с кои точно изводи на административния съд касаторът не е съгласен. Направените възражения по отношение на заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза се явяват неоснователни и не следва да бъдат обсъждани в настоящата инстанция. Разпитът на вещото лице е проведен в съдебно заседание на 20.10.2009 г. - л. 58 и 59 от делото, вещото лице е отговорило на поставените въпроси на представителя на приходната администрация, след което от негова страна не е правено възражение или искане по реда на чл. 210 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за изготвяне на допълнително или повторно заключение от вещото лице. Отделно от това, заключението на вещото лице не е възприето от съда безкритично, а при условията на чл. 202 от ГПК, т. е., съобразявайки го с всички останали доказателства по делото. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд-гр. Варна не страда от пороците, твърдeни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 2 500 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,