Решение № 460 от 460 от 16.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1295/2013 г.

Решение № 460 от 460 от 16.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1295/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения А. А. Б. за възобновяване на чнд № 229/12 г. по описа на Районен съд-гр. Генерал Тошево, отмяна на постановеното по него определение № 171 от 18.12.2012 г. и връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС осъденият лично и защитата му поддържат искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за удовлетворяване на искането. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С посоченото определение, в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, ГТРС на основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК определил на осъдения Б. едно общо наказание по влезлите в сила присъди по нохд № 655/12 г. по описа на РС-гр. Добрич и нохд № 197/12 г. по описа на ГТРС, като наложил най-тежкото от тях, а именно 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. На основание чл. 24 НК ГТРС увеличил определеното общо наказание с 6 месеца лишаване от свобода и определил наказанието от 2 години лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът приспаднал от определеното общо наказание изцяло изтърпяната част от наказанието 1 г. лишаване от свобода по нохд № 655/12 г. на ДРС, с начална дата 04.10.2012 г. На основание чл. 59, ал. 1 НК ГТРС приспаднал от общо определеното наказание времето, пред което осъденият е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража" по нохд № 197/12 г. на ГТРС, считано от 07.08.2012 г. до 04.10.2012 г. и отхвърлил искането на Б. за приспадане на времето на предварителното му задържане по нохд № 177/98 г. на Военен съд-гр. Варна. Определението не е оспорено от страните и е влязло в сила в съответствие с чл. 412, ал. 2, т. 3 НПК. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество - частично основателно. 1.Осъденият заявява недоволство от отказа на съда да приспадне при изпълнение на общо определеното наказание лишаване от свобода времето, през което Б. е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража" по нохд № 177/98 г. по описа на Военния съд-гр. Варна, приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 28.03.2000 г. По това наказателно дело молителят е бил задържан за времето от 05.09.1997 г. до 19.01.1999 г. Вярно е, че по реда на чл. 59, ал. 3 НК при изпълнение на общо определено наказание може да се приспадне времето пред което осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е завършило с оправдателна присъда, ако обаче по отношение на деянията - тези предмет на групирането по правилата на чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК и това по нохд № 177/98 г. на ВВС, би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК, т. е. да са в съвкупност. Очевидно между престъпленията, предмет на нохд № 655/12 и нохд № 197/12 г. и престъплението, предмет на нохд № 177/98 г., не е налице тъкмо това изискване на закона. Поради това и правилно съдът по същество е отказал приложението на чл. 59, ал. 3 НПК. 2.Както е известно разпоредбата на чл. 24 НК се прилага, когато наложеното по реда на чл. 25, във връзка с чл. 23 НК най-тежко наказание не е достатъчно за постигане на посочените в чл. 36 НК цели. Такъв извод не следва от обстоятелствата по делото за личността на осъдения и за тежестта на престъпленията. Действително Б. е извършил две отделни престъпления след като е бил осъждан за други умишлени престъпления, за които обаче не е търпял ефективно наказание лишаване от свобода. ВКС намира, че поправянето и превъзпитанието му би се постигнало чрез изтърпяване на определеното по реда на чл. 25, във връзка с чл. 23 НК общо наказание от 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, което по вид, размер и начин на изтърпяване способства постигането на целите на наказанието по чл. 36 НК. В този смисъл, при условията на чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, доколкото констатираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е в полза на осъдения, ВКС следва да измени атакуваното определение, като го отмени в частта по приложението на чл. 24 НК. Водим от изложеното на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение