Решение № 10331 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5417/2020 г.

Решение № 10331 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5417/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ. Образувано е по касационна жалба на Ви - Веста Холдинг ЕАД, гр. София, чрез адв. Т. Тодоров и адв. З. Наумов против решение № 1277/24.02.2020 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 322/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт изх. № СФР17-РД77-23/12.05.2017 г. издаден от органи по приходите в отдел "Ревизионен контрол", дирекция "Ревизии и събиране на вземания" при Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Оплакванията за процесуални нарушения се отнасят до липсата на мотиви по част от спорните въпроси, които обуславят изхода от делото като например оплакването на дружеството за неотчитане на счетоводните отразявания и преоценки по партидите на имотите, противоречие на изложените мотиви по някои отделни спорни въпроси с доказателствата по делото и необсъждане на възраженията за неприлагане на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, както и заключението на вещите лица по съдебно–оценителната експертиза и съдебно – счетоводната експертиза. По съществото на спора дружеството поддържа доводи за нищожност на ревизионния акт, тъй като е издаден в резултат на трета по ред ревизия, възложена след повторно връщане на преписката от решаващия орган в нарушение на чл. 155, ал. 4 ДОПК. По отношение на установените задължения за ТБО поддържа нарушение на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Излага съображения, че определянето на ТБО според количеството отпадъци следва да е водещия принцип не само за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, но и за другите два компонента – обезвреждането на битови отпадъци и поддържането чистотата на обществените територии. Според касатора при постановяване на решението съдът не е съобразил и оплакванията на дружеството за извършени прехвърляния на правото на собственост и преоценки по партидите на имотите. Илюстрация за това са хипотезите, при които в хода на продажбата на имоти (апартаменти и офиси) от построените сгради, дружеството е прехвърляло и идеални части от правото на собственост върху земята. По този начин след приключване на продажбите е запазвало незначителна част от правото на собственост върху земята. Счита, че в тези случаи се получава двойно облагане, тъй като приобретателите на правото на собственост, декларирали имотите по реда на чл. 14, ал. 1 ЗМДТ са заплащали ДНИ и ТБО за същите обекти. Твърди, че в тази връзка съдебно – счетоводната експертиза установява по-малък размер на задължения за ДНИ и ТБО в общ размер 83 433. 09 лева. Противопоставя се на мотивите на съда, че декларацията по чл. 14 ЗМДТ има обвързващо значение, тъй като отразяват отчетната стойност на имотите към даден момент. Искането е за отмяна на решението и постановяване на решението по съществото на спора или делото да се върне за ново разглеждане от Административен съд, София град. Претендира разноски. В устните състезания по делото се позовава на решение на Конституционния съд по к. д. № 15/2018 г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ (обн. ДВ бр. 117/10.12.1997 г., посл. изм. бр. 24 от 22.03.2019 г.). Ответникът – кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Ж. Пападопулу оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в писмен отговор. По касационните оплаквания за нищожност на ревизионния акт, ответникът посочва, че предходните производства за установяване на задължения за ДНИ и ТБО са приключили с издаването на АУЗД по реда на чл. 107 ДОПК. Оспорва доводите на касатора за определяне на ТБО върху отчетната стойност на имотите, като твърди, че е спазен предвидения в ЗМДТ и НОАМТЦУПСО ред според количеството отпадъци и при липса на такава възможност – върху отметната стойност. По отношение на възражението, че при определяне отчетната стойност на имотите не са съобразени извършените преоценки, ответникът посочва, че за част от имотите дружеството не е спазило нормативните изисквания по ЗСч и приложимите счетоводни стандарти за обезценка/преоценка на активите. Излага конкретни съображения по отношение на магазин № 2, район Красно село, ул. Подуево, гараж № 8 и гараж № 9, район Красно село, бул. Ген. Тотлебен № 26, за УПИ VIII-96 от кв. 258, район Витоша, местност "Павлово – Бъкстон" и УПИ XVII -436 а и УПИ IХ - 436 а, в район Красно село, бул. България, местност Мотописта. Сочи, че ревизиращите органи по приходите са приели за отчетна стойност е стойността на активите при първоначалното им завеждане, така както са декларирани по чл. 17 ЗМДТ – за имотите, за които не са извършвани обезценки и за които няма подадена декларация за промяна в обстоятелствата. По отношение на нежилищни имоти – е установено, че са извършвани прехвърляния на идеални части от правото на собственост, които не са декларирани, но са взети предвид при определяне на задълженията. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При разглеждането й по същество на спора, съдът намира следното: Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт, на органи по приходите в отдел "Ревизионен контрол", дирекция "Ревизии и събиране на вземания" при Столична община, с който на "Ви - Веста Холдинг" ЕАД, гр. София са установени задължения по ЗМДТ за периода 2011 – 2015 г. в общ размер на 293 726. 79 лева (главница и лихви), от които данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 31 494. 92 лева и лихви от 14 435. 43 лева и такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 174 452. 82 лева и лихви от 73 433. 62 лева. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията. Спазена е изискуемата от закона форма и в съдържанието му са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Приел е, че при извършването на ревизията не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Възражението на жалбоподателя за нищожност на ревизионния акт е отхвърлено като неоснователно с аргументи, че с оглед предвидените в ДОПК способи за установяване на задължения за данъци, не съществува нормативна пречка в рамките на срока по чл. 109 ДОПК да бъде извършена ревизия въпреки издаването на АУЗ по реда на чл. 107 ДОПК въз основа на данните от декларацията на задълженото лице. По материалната законосъобразност на оспорените задължения съдът е приел, че спорът касае основата за облагане на обектите. Установил е, че като данъчна основа при определяне на спорните задължения, ревизиращият екип е приел по-високата от отчетната стойност на имотите съгласно представените от ревизираното лице счетоводни книжа: инвентарни книги, оборотни ведомости, амортизационни планове и счетоводни баланси за 2011 г. - 2015 г. и данъчната им оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ. Посочил е, че съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ отчетната стойност е стойността, по която активът се води счетоводно в предприятието. Тя може да бъде историческата цена на придобиване при счетоводно завеждане на актива или обезценената/преоценена стойност, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. На това основание е обосновал извод, че релевантна за определяне размера на ДНИ и ТБО е стойността, на която имотът е заведен счетоводно – СС 4, т. 2. Последващите оценки на актива, които не са намерили счетоводен израз като обезценка или преоценка, не се отразяват на отчетната стойност. От фактическа страна съдът е описал подробно в мотивите си всички имоти, обект на облагане, отчетната стойност и данъчната оценка по приложение № 2 от ЗМДТ определени при ревизията за всеки от тях и размера на установените задължения за ДНИ и ТБО общо за ревизирания период на 2011-2015 г. Съдът е следвал хронологията, възприета в мотивите на ревизионния акт, според която установените задължения се отнасят до 15 нежилищни имоти в район "Красно село", Столична община, представляващи гаражи (по т. 1. 1, т. 1. 2, т. 1. 3, т. 1. 4 и т. 1. 13), ателие (т. 1. 5), офис (т. 1. 6, т. 1. 10, т. 1. 11 и т. 1. 12), магазин (т. 1. 8 и т. 1. 9), и земя (т. 1. 7, т. 1. 14 и т. 1. 15); седем нежилищни имоти в район Лозенец на Столична община – гаражи, трансформатор, офиси и земя (по т. 2 от мотивите на решението), нежилищен имоти в район "Овча купел" на Столична – земя, подробно описани в т. 3 от решението, както и два нежилищни имота в район "Витоша", на Столична община (погрешно посочен повторно като район Овча купел) – земя по т. 4. 1 и т. 4. 2 от мотивите на съденото решение. От фактическите установявания на съда е видно, че за всеки от имотите при издаването на ревизионния акт е съобразен периодът, в който дружеството е собственик и задължено лице, като е посочен момента на откриване на съответната партида, открита за имота в общината и закриването й. По отношение на нежилищните имоти – гаражи № 8 и № 9, находящи се в район Красно село, бул. Ген. Тотлебен № 26, (описани в т. 1. 13), съдът е установил, че съгласно подадената от дружеството декларация по чл. 17 ЗМДТ, отчетната стойност на гараж № 8 е 19 386. 80 лева, а според представената в ревизионното производство оборотна ведомост към 01.01.2011 г. отчетната му стойност е 9 386 лева, а към 01.01.2015 е увеличена на 16 072. 39 лева, докато отчетната стойност на гараж № 9 остава непроменена. Според съда и органите по приходите при Столична община, след като двата имота са съпоставими по вид и характеристика е следвало да се приложи еднакъв подход на обезценка, което не е сторено. По отношение на УПИ VIII-96, от кв. 258, находящ се в район Витоша, местност "Павлово – Бъкстон" съдът е установил, че декларираната отчетна стойност на имота е 1 124 925 лева, а първоначалната отчетна стойност по която е заведен в счетоводството на дружеството според аналитична оборотна ведомост за периода 01.01.2011 – 31.12.2015 г. е 1 344 835 лева. В хода на ревизията е установено, че през май – юни 2010 г. счетоводната сметка за този имот е кредитирана със сумата 1 325 000 лева във връзка с учредено право на строеж и е отразена отчетна стойност 19 835 лева, която е увеличена през м. 12.2014 г. на 692 166 лева. Съдът е приел, че така отразената обезценка не са спазени правилата на приложимите счетоводни стандарти за оценка/преоценка след първоначалното завеждане на актива, поради което и предвид факта, че в края на ревизирания период суперфицията не е осъществена, законосъобразно като отчетна стойност е приета първоначалната стойност на имота в размер на 1 344 835 лева. В мотивите си съдът е посочил, че в ревизионния акт за отчетна стойност е приета стойността на активите при първоначалното им завеждане така както са декларирани по реда на чл. 17, ал. 1 (отм.); от ЗМДТ, там където не са извършвани обезценки/преоценки съобразно приложимото счетоводно законодателство и за които не са подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ за промяна на отчетната стойност, са отнесени за съответния ревизиран период и са намерили отражение при определяне основата за облагане. Според съда за цитираните недвижими имоти – обекти на облагане не е подадена коригираща декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ, в изпълнение на задължението по чл. 14, ал. 2 ЗМДТ за деклариране на промените в обстоятелствата от значение за определяне на данъчните задължения. Подадената декларация обвързва задълженото лице. Тези изводи не се опровергават и от приетите по делото съдебно – оценителна и съдебно – счетоводна експертиза. По отношение на задълженията за ТБО отпадъци, съдът е изложил мотиви, че на основание чл. 62 от ЗМДТ се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно. В конкретния случай за част от недвижими имоти е установено, че попадат в границите на организираното сметосъбиране и извозване, съгласно приложените по делото заповеди а кмета на СО и за тях се оказват и трите вида услуги. По делото са събрани доказателства, че услугите са извършвани през процесния период. За част от обектите на облагане са съобразени подадените от дружеството декларации по чл. 27, ал. 2 от НОАМТЦУПСО, според които имотът не се ползва и са определени задължения само за услугите по обезвреждане на битови отпадъци в депа и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. При определяне на основата за облагане са съобразени и подадените от ревизираното лице декларации по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО за вида и броя на съдовете за битови отпадъци и размерът на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на отпадъците в депа е определена въз основа на количеството отпадъци според обема на съдовете и честотата на извозване, а на основание чл. 23, ал. 4 от Наредбата предприятията заплащат и таксата за услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В мотивите си съдът е посочил, че по делото са представени доказателства за начина, по който е организирано и осъществено обслужването на всички имоти – сключените между Столична община и съответните концесионери договори, действащи за ревизираните периоди и за всички видове услуги. Приобщени са и доказателства за разплатени разходи от бюджета на общината за дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване съгласно предоставени писма, картони, справки и др. от дирекция Финанси – СО, за направените разходи по обекти, параграфи и дейности, съдържащи фактурите и концесионерите по които са начислени и изплатени кат оразходи по кореспондиращите сметки по дебита на счетоводна сметка 4010 Доставчици и кредита на счетоводна сметка 5013 Текуща банкова сметка в лева. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод, че задълженията за ДНИ и ТБО са определени в съответствие с материалния закон и е отхвърлил жалбата против ревизионния акт. Решението е частично неправилно. Основателни са оплакванията в касационната жалба за липса на мотиви в съдебното решение по част от спорните факти. Допуснатото нарушение засяга задълженията за ДНИ и ТБО, определени за нежилищните недвижими имоти, описани в т. 1. 8, т. 1. 14 и т. 1. 15 от мотивите на решението. За магазин № 2, находящ се в район Красно село, ул. Подуево, с площ от 109. 80 кв. м. съдът не е обсъдил констатациите на съдебно – счетоводната експертиза, според които отчетната стойност по счетоводна сметка 203 – Сгради е за обект с наименование "Магазини 1 и 2" в размер на 125 768. 53 лева. Според писмените обяснения на ревизираното лице в писмо от 30.10.2017 г. (кл. 4, стр. 1402) магазин 1 е продаден на Авента ООД, поради което според вещото лице салдото отразява само отчетната стойност на магазин 2 и тя е по-ниска от данъчната оценка на имота, която за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2014 г. е в размер на 178 633. 56 лева, а за 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. – в размер на 177 740. 39 лева. За нежилищните недвижими имоти, район Красно село по т. 1. 14 и т. 1. 15 – земя, УПИ XVII -436 а и УПИ IX-436 а от кв. 288, бул. България, местност Мотописта, съдът не е изложил мотиви по възраженията на ревизираното дружество за извършени прехвърляния на идеални части от правото на собственост върху земята през ревизирания период. В тази връзка следва да се посочи, че определената от съдебно оценителната експертиза пазарна стойност на посочените недвижими имоти не може да служи като снова за облагане на основание чл. 19 и чл. 21 от ЗМДТ, защото не отговаря на легалната дефиниция за отчетна стойност по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ. Поради това правилно съдът не е взел предвид изчисленията на съдено – счетоводната експертиза за размера на ДНИ и ТБО определени върху пазарната стойност на имотите. В съдебно - оценителната експертиза обаче, вещото лице е посочило прехвърлените идеалните части от правото на собственост и остатъкът – идеални части, собственост на Ви-Веста Холдинг ЕАД през ревизирания период. Тези констатации и изчисления на площта в кв. м. не съответстват на посочената в ревизионния акт площ, собственост на дружеството – съответно за УПИ XVII-436 а -183, 05 кв. м. за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2013 г. и от 01.01.2014 г. – 16.04.2014 г. и 164, 75 кв. м. за периода от 01.05.2014 г. – 31.12.2015 г. – след продажба на 10 % ид. ч. от правото на собственост върху този имот (стр. 47 от РА, л. 109 от делото), а за УПИ IX-436 а - 426. 65 кв. м. за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2013 г. и от 01.01.2014 г. – 16.04.2014 г. - 388. 25 кв. м. (стр. 53 от РА, л. 114 от делото). Липсата на мотиви и фактически установявания по размера на притежаваните от дружеството идеални части от правото на собственост върху посочените имоти, след извършените разпореждания, които не са спорни по делото, препятстват преценката на касационната инстанции по прилагането на материалния закон съгласно чл. 220 и чл. 218 АПК и представляват съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗМДТ когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си. По аргумент от чл. 64, ал. 1 и чл. 67, ал. 1 ЗМДТ определянето на отчетната стойност съобразно правото на собственост е от значение за размера и на ТБО. Другото оплакване в касационната жалба за противоречие на установените факти с доказателствата по делото и неправилна преценка на извършените от дружеството преоценки на отчетната стойност е основателно по отношение на нежилищните имоти – гаражи № 8 и № 9, находящи се в район Красно село, бул. Ген. "Тотлебен" № 26, (по т. 1. 13 от мотивите на решението) и по за УПИ VIII-96 от кв. 258, район Витоша, местност "Павлово – Бъкстон" (по т. 4. 1 от мотивите на съдебното решение). Неправилно съдът е приел, че при обезценката на УПИ VIII-96 не са спазени правилата на приложимите счетоводни стандарти за оценка/преоценка след първоначалното завеждане на актива, без да назначи съдебно - счетоводна експертиза за проверка на извършените от дружеството счетоводни операции и отговорят ли те на приложимите счетоводни стандарти за преоценка на активи, след първоначалното им завеждане. Не е изяснен въпросът, учредената суперфиция върху имота отразява ли се върху първоначалната отчетната стойност на земята, като актив, както и представляват ли извършените от ревизираното лице счетоводни операции във връзка тази суперфиция преоценка по смисъла на Закона за счетоводството и приложимите счетоводните стандарти. В тази връзка следва да се има предвид, че погасяването на ограниченото право на строеж по давност, поради неупражняването му в 5 годишен срок на основание чл. 63 от Закона за собствеността има действие за напред, а не обратно действие. В тази връзка съдът не е съобразил и констатациите в ревизионния акт, че със спогодба, сключена с нотариален акт № 182/20.07.2015 г., том № VII, рег. № 14908, дело № 1128 от 2015 г. срокът на правото на строеж е удължен. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като довели до неизясняване на спора за отчетната стойност на посочения нежилищен имот. За гаражи № 8 и № 9, находящи се в район Красно село, бул. Ген. "Тотлебен" № 26, (по т. 1. 13 от мотивите на решението) въпросът следвало ли е да се приложи еднакъв подход на обезценка и за двата имота, тъй като са съпоставими по вид и характеристика също не е изяснен от фактическа страна чрез поставена задача на съдебно – счетоводната експертиза, чрез упражняване на служебното начало по чл. 171, ал. 2 АПК от съда или чрез указания на основание чл. 171, ал. 4 АПК на решаващия орган, който съгласно чл. 159, ал. 2 ДОПК е страната в съдебното производство, която носи доказателствената тежест за установяване фактическите основания за издаване на акта да сочи доказателства за определената в акта отчетна стойност на обектите. По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Ви-Веста Холдинг" ЕАД по отношение на установените задължения за ДНИ и ТБО за посочените по-горе нежилищни недвижими имоти е неправилно постановено, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За периода 2011 – 2015 г. за посочените имоти са определени следните задължения: За магазин № 2, находящ се в район Красно село, ул. Подуево, с площ от 109. 80 кв. м. са установени задължения за ДНИ в общ размер на 1819. 60 лева (5 х 363. 92 лева) и лихви към 27.02.2017 г. в общ размер 232. 38 лева – общо 2051. 98 лева съгласно таблица за имот М0000024 на стр. 32 от РА, от които платени (главница и лихви) изцяло за периода 2012 г. – 2015 г. и частично за 2011 г. общо внесена сума – 1961. 97 лева и задължение за довнасяне за ДНИ в размер на 56. 65 лева и съответните лихви; за ТБО са установени задължения в общ размер на 9 704. 60 лева (5 х 1940. 92 лева) и съответните лихви съгласно таблица за имот М0000024 на стр. ЗЗ от РА, които са дължими изцяло като сума за довнасяне. За нежилищен имот – земя УПИ XVII-436 а, от кв. 288, район "Красно село", бул. "България", местност "Мотописта" (по т. 1. 14) съгласно таблица за имот по партида М0000217 (стр. 51 от РА) са определени задължения за ДНИ за довнасяне (сума за довнасяне) в общ размер 3 817. 10 лева и съответните лихви. За ТБО за същия имот е определено задължение за довнасяне съгласно таблица на стр. 52 от РА в общ размер 20 465. 23 лева (главница) и съответните лихви. За нежилищен имот – земя УПИ IX-436 а от кв. 288, район "Красно село", бул. "България", местност "Мотописта" (по т. 1. 15) съгласно таблица за имот по партида М0000366 (стр. 56 от РА) са определени задължения за ДНИ за довнасяне (сума за довнасяне) в общ размер 4 506 лева (главница) и съответните лихви. За ТБО за същия имот партида М0000366 е определено задължение за довнасяне съгласно таблица на стр. 57 от РА в общ размер 48 051. 98 лева и съответните лихви. За нежилищен имот – земя УПИ VIII-96 от кв. 258, район Витоша, местност "Павлово – Бъкстон", с площ от 1030 кв. м. съгласно таблица за имот партида М171214 са определени задължения за ДНИ за довнасяне (сума за довнасяне) в общ размер на 10 928. 16 лева (главница) и съответните лихви (таблица, стр. 102 от РА). За ТБО за същия имот са определени задължения за довнасяне (сума за довнасяне) в общ размер 45 100. 93 лева и съответните лихви. За гаражи № 8 и № 9, находящи се в район Красно село, бул. Ген. "Тотлебен" № 26, (по т. 1. 13), по партида М0000624 са определени задължения за ДНИ за довнасяне (сума за довнасяне) в общ размер 5. 24 лева (главница) и съответните лихви съгласно таблицата на стр. 46 от РА, а за ТБО – 1715. 37 лева (главница) и съответните лихви съгласно таблицата на стр. 47 от РА. Следва да се има предвид, че лихвите в мотивите на ревизионния акт, в цитираните таблици са начислени към крайна дата 27.02.2017 г. – датата на издаване на ревизионния доклад. В разпоредителната част на ревизионния акт, лихвите са определени към датата на издаване на ревизионния акт – 12.05.2017 г., поради което решението следва да бъде отменено в частта на определените задължения в общия размер на главниците за ДНИ и ТБО и съответните лихви по ревизионния акт и делото се върне за ново разглеждане от друг състав в тази част. При новото разглеждане следва да се назначи допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, която да изясни посочените по-горе спорни въпроси относно отчетната стойност на всеки от посочените недвижими имоти и да изчисли размера на задълженията за ДНИ и ТБО за тези имоти за ревизираните периоди на 2011 – 2012 г. На страните следва да бъдат дадени указания по чл. 171, ал. 4 АПК да сочат доказателства за горните обстоятелства съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса. Решението в останалата част е правилно постановено. Неоснователни са възраженията на дружеството за нищожност на ревизионния акт, поради това, че е издаден в резултат на трета по ред ревизия. От приложените по делото заповеди за възлагане на ревизия и ревизионен доклад се установява, че за периода 2011 г. – 2015 г. не е извършвана предходна ревизия по ЗМДТ с предмет установяване на задължения за ДНИ и ТБО. Жалбоподателят основава доводите по валидността на акта на извършените предходни проверки на дружеството за същите периоди и същите задължения, приключили с издаването на актове за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК (АУЗД). В нормата на чл. 110 ДОПК ясно са разграничени видове данъчно – осигурителен контрол – чрез извършване на ревизия и чрез извършване на проверка. По силата на чл. 118 ДОПК, приложим на основание чл. 4, ал. 1 ЗМДТ задълженията за местни данъци и такси се установяват с ревизионен акт, издаден чрез извършване на ревизия по чл. 110, ал. 2 ДОПК. В случая се касае са издадени предходни АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК, които са отменени по административен ред, като при отмяната на втория АУЗД от 18.05.2016 г. с решение № СФД16-РД28-22/03.08.2016 г. директорът на дирекция Общински приходи при СО не е върнал преписката на компетентен орган по приходите. При установените по делото факти, не е налице хипотезата на чл. 155, ал. 4 ДОПК и нарушение на забраната за повторно връщане на преписката за нова ревизия, както твърди касаторът. Неоснователни са и доводите, основани на обявената противоконституционност на разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ. С решение № 4/09.04.2019 г. на Конституционния съд по к. д. № 15/2018 г. е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ (обн. ДВ бр. 117/10.12.1997 г., посл. изм. бр. 24 от 22.03.2019 г.), в редакцията й от последното изменение от ДВ бр. 24/22.03.2019 г. Разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ, в ред. й от ДВ бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., която предвижда, че Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0. 1 до 4. 5 на хиляда върху данъчната оценка на имота не е обявена за противоконституционна. Доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са относими към нежилищни имоти, посочени по-горе, не и към останалите имоти по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, предмет на облагане с оспорения ревизионен акт. Неоснователни са и възраженията за нарушение на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ в действащата му по време редакция, при определяне размера на таксите за третиране на битовите отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В действащия за процесните периоди материален закон - чл. 67, ал. 4 ЗМДТ таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Това произтича от характера на услугите за които се предоставя съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ - почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване, т. е. територии, които са достъпни за ползване от всички. Предвид общото ползване в закона е регламентирана и обща отговорност за поддържането на чистотата на тези територии на всички собственици на имоти на територията на общината или ползватели на такива и освобождаването по декларация на задълженото лице е неприложимо. Аргумент за това разрешение е и т. 47 от решението на СЕС от 18 декември 2014 г. по дело С-551/13, SETAR, в която е посочено, че при липсата на правна уредба на Съюза, налагаща на държавите членки конкретен метод относно финансирането на разходите по системата за управление на отпадъци, по избор на съответната държава членка това финансиране може да бъде осигурено както чрез такси, така и чрез налози или по какъвто и да е друг начин, и национална правна уредба, предвиждаща за целите на финансирането на управлението на такава система, например такса, изчислена въз основа на оценката на обема на генерираните отпадъци, а не върху действително произведеното и предадено за събиране количество, не може да се счита за противоречаща на Директива 2008/98/ЕО. (В този смисъл решение № 8617/01.07.2020 г. на Върховния административен съд, първо отделение по адм. дело № 4700/2020 г.) По делото е доказано, че имотите попадат в границите на извършване на услугите съгласно заповедите на кмета на СО за съответните периоди, както и извършването на услугите, за които е определена ТБО. Настоящият касационен състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд относно обвързващия характер на декларация по чл. 14, ал. 2 ЗМДТ относно настъпили промени в обстоятелства от значение за основата за облагане при извършването на ревизия. Декларираните данни и тяхната промяна са обвързващи при издаването на АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК, доколкото нормата изисква да бъде изчерпан реда по чл. 103 от кодекса – задълженото лице да отстрани несъответствията в декларираните данни. В ревизионното производство органът по приходите има задължението служебно да установи всички факти и обстоятелства от значение за основата и размера на задълженията съгласно чл. 37, ал. 1 ДОПК, поради което при издаването на ревизионния акт задълженията следва да се определят като се отчетат всички промени настъпили през ревизираните периоди относно основа за облагане – съответно отчетната стойност на имотите по § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ или данъчната оценка по приложение 2 от ЗМДТ. На това основание в ревизионния акт при констатирано разминаване между декларирани и счетоводни данни, органите по приходите са определили задълженията върху по-високата отчетна стойност, която дружеството е отразило в счетоводните си регистри. (т. 1. 10, т. 1. 11 от мотивите на решението). В ревизионния акт задълженията за ДНИ и ТБО за останалите имоти, с изключение по изброените по - горе, са определени в съответствие с чл. 11 от ЗМДТ и чл. 67, ал. 1 и чл. 71 от ЗМДТ, като са съобразени периодите, в които дружеството е собственик на имотите, обект на облагане и подадените декларации по чл. 23, ал. 1 и чл. 27, ал. 2 от НОАМТЦУПСО. Не са налице касационни основания за отмяна на решението в тази част. Предвид всичко изложено, решението следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата относно определените задължения периода 2011 г. – 2015 г. за ДНИ за посочените по-горе недвижими имоти в общ размер на 19 313. 15 лева и съответните лихви и за ТБО в общ размер на 125 038. 11 лева и съответните лихви. Решението в останалата част, в която са потвърдени задълженията за разликата до пълния размер на определените задължения за ДНИ в размер на 12 181. 77 лева и съответните лихви и за ТБО в размер на 49 414. 71 лева и съответните лихви е правилно постановено и следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на администрацията разноски за сумата над 3168. 65 лева. На ответника по касация следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 3 168. 65 лева. По останалите разноски ще се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,