Решение № 4733 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6098/2018 г.

Решение № 4733 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6098/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Т. Божинов АК Пловдив като пълномощник на С. Божкова против решение № 638 от 20.03.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1333/2017 г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № 2153-15-68/28.04.2017 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и измененото с него разпореждане № [номер]/Протокол № 2141-15-4/6.03.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, в частта, с която на Божкова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО. Поддържат се доводи зе неправилност на решението вследствие необснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Пловдив чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. Божкова срещу цитираното решение. С него е потвърдено разпореждане, с което е констатирано, че с разпореждане от 27.12.1999 г. на основание § 4 ПЗР КСО при навършена възраст 49 г., 1 м. и 7 д. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. Божкова, считано от 13.12.1999 г. Размерът е определен при осигурителен стаж от първа категория труд 10 г. 7 м и 11 д., втора категория труд 4 г. 7 м. и осигурителен стаж от трета категория 9 г., 5 м и 24 д. - на основание чл. 104 КСО общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд 32 г., 10 м. и 25 д. Индивидуалният коефициент е 1. 736, изчислен от доход за период 1.01.1981 г. 31.12.1983 г. - 12249. 00 лева. При преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от установяване на осигурителния стаж на лицето като с писмо от 13.03.2013 г. са изискани оригиналните документи за стаж, тъй като те не са част от задължителното съдържание на преписката. След като не са били представени от Божкова е стартирана процедура по чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО за извършване на проверка от контролните органи при ТП на НОИ Пловдив. В хода на проверката Божкова със саморъчно подписана декларация е уточнила периодите на осигуряване и наименованието на осигурителите. В тази проверка не се установява стаж от първа категория труд, а от втора в размер на 4 г., 11 м и 20 д. и от трета 17 г., 11 м. и 23 д. и превърнат към трета - общ стаж 24 г., 2 м и 11 д. Установен е осигурителен доход в периода 1.01.1981 г. - 31.12.1983 г. в ЕАЗ АД Пловдив 6860. 34 лева. При тези данни е изведена констатация, че при отпускане на пенсията не са били налице предпоставките за ранно пенсиониране на основание § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, поради което правилно е отменено разпореждането от 1999 г. Установено е, че са налице предпоставките за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 КСО при навършена възраст от 65 г и 10 м на 6.09.2016 г. поради което е отпусната такава, считано от 6.09.2016 г. пожизнено в размер на 195. 21 лева. Разпореждането е обжалвано и с решение от 28.04.2017 г. е изменено като е посочен нов базисен период и определен нов размер на пенсията. В останалата част разпореждането е потвърдено. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Прието е, че представените доказателства за осигурителен стаж и доход са правилно преценени от административния орган и претенцията за различни изводи от фактическа и правна страна са неоснователни. Прието е, че в тежест на жалбоподателката е да представи доказателствата за от значение за преценката на правото на пенсия. Прието е също така, че е в компетентността на административния орган да извършва проверки на основане чл. 108 КСО и да изисква представяне на доказателствата относими към преценката за началното отпускане на пенсията както и във всеки следващ момент. При липсата на задължение съгласно чл. 9 НПОС в приложимата редакция за органа да съхранява документите удостоверяващи осигурителния стаж е следвало те да бъдат представени отново при съмнение, че са съществували при отпускането на пенсията от 1999 г. Предвид изложеното съдът е постановил решението си. Решението е правилно. Възраженията в касационната жалба са относно това, че пенсионният орган следва да съхранява информация в пенсионното досие относно периодите и осигурителят въз основа на които е преценил отпускането на пенсията. Също така, че има задължението служебно да установява тези факти през 2017 г. когато е постановил обжалваните актове. Тези възражения са неоснователни. Разпоредбата на чл. 9 от НПОС в първоначалните редакции след влизане в сила на НПОС при изброяване на документите, които са част от пенсионното досие, не включват документите, удостоверяващи осигурителния стаж. Поради това проверката след отпускане на пенсията може да се извърши само след справка с тези документи, върнати на заявителя и по служебен път, когато са посочени осигурителите, както е направено в настоящият случай. Поради това твърденията, че са представени документи при отпускане на пенсията и след това не са били върнати от органа, поради което не могат да бъдат представени в контролното производство не са обоснована защитна позиция. В правомощията на органа е по чл. 99 КСО да измени или отмени влязло в сила разпореждане по чл. 98, включително и служебно когато има съмнения или доказателства, даващи основание да се приеме, че пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й- чл. 99, ал. 1, т. 2, б "г" КСО и когато пенсията е определена в неправилен размер - б. "д". Това означава проверка на доказателствата за осигурителен стаж и доход и евентуално извеждане на нови фактически и правни изводи относно материалните предпоставки за правото на пенсия, размера и датата на отпускане. Тази проверка се извършва със съдействието на заявителя и/или служебно. Предвид изложеното съдът правилно е извел фактически и правни изводи съвпадащи с тези на административния орган, че първоначално отпусната пенсия е при отсъствие на материалните предпоставки за правото на пенсия. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК ВАС шесто отделение