Решение № 417 от 24.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1383/2014 г.

ВКСII наказателно отделение24.11.2014 г.докладчик т Татяна Кънчева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Г. П. за възобновяване на производството по внохд № 2736/2013 г и отмяна на решение № 776/22.07.2014 г. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 417 от 24.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1383/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на осъдения М. Г. П. за възобновяване на внохд № 2736/2013 г. на Софийския градски съд. Сочи се, че въззивното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният закон е приложен неправилно. По същество се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, като се запозна с атакувания съдебен акт и обсъди доводите на страните, установи следното: С присъда от 04.02.2013 г. по нохд № 3205/2010 г. Софийският районен съд признал подсъдимия М. П. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3 пр. 1 б. А, вр. ал. 1 б. Б от НК и го осъдил на 10 месеца лишаване от свобода, като на осн. чл. 66 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години. Осъдил подсъдимия да заплати на И. Н. Ш. обезщетение за неимуществени вреди в размер на четири хиляди лева. С решение № 776/22.07.2014 г. по внохд № 2736/13 г. Софийският градски съд изменил присъдата, като отменил приложението на чл. 66 от НК и определил наказанието да се търпи при първоначален "общ" режим в затворническо общежитие от открит тип. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено от надлежна страна в законния шестмесечен срок от влизане в сила на присъдата. Разгледано по същество е неоснователно. Доводите на осъдения, че по делото не е установено по несъмнен начин причиняването на средна телесна повреда на пострадалия, поради което деянието е несъставомерно, а изводът за вината почива на предположение не се споделят от касационната инстанция. Софийският градски съд е положил дължимите усилия за изясняване на спора относно характера на телесното увреждане, причинено на пострадалия при пътно-транспортния инцидент, като по искане на подсъдимия е назначил и изслушал тройна съдебно-медицинска експертиза. Анализирал е внимателно нейното заключение и след като го е съпоставил с показанията на пострадалия е аргументирал убедително решението си, че на Ш. е причинено ставно изместване на кости на дясната лъчево-киткова става, довело до трайно затруднение на движението на дясната ръка- увреждане, което покрива критериите на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК. Изяснил е причините за различните диагнози, поставени от УМБАЛСМ "П." и УСБАЛ "Проф. Б. Б." и е съобразил становището на вещите лица, че е много малко вероятно изкълчването на ставата да се дължи не на ПТП, а на допълнително травмиране на ръката, опирайки се на диагнозата "застаряла луксация", дадена от ортопедичната болница. Защитата на осъдения неоснователно възразява, че след като експертите боравят с вероятности относно увреждането /навяхване или изкълчване/ и не изключват възможността Ш. допълнително да е травмирал ръката си, то и изводът за характера на увреждането почива на недопустимо предположение. За причиняване на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК е достатъчно да се предизвикат трайни затруднения при осъществяване на функциите на определени органи. Такива затруднения в движението на дясната ръка на пострадалия безспорно са реализирани, тъй като в заключението на експертизата е посочено, че навяхванията и изкълчванията на гривнените стави се различават по тежестта на травмата, засягаща ставните връзки и кости, но и двата вида нараняване се лекува с имобилизация /обездвижване/ на крайника за срок от 30 до 60 дни. Затова съдът правилно е стигнал до извод, че увреждането е довело до трайно затруднение на движението на ръката и представлява средна телесна повреда по смисъла на закона. Фактическият извод не почива на предположение, както се твърди в искането. Правилно е приложен материалният закон, доколкото са налице съставомерните признаци на престъплението по чл. 343, ал. 3 б. А, вр. ал. 1 б. Б от НК. Липсват снования за възобновяване на наказателното дело и отмяна на постановеното решение. Ето защо Върховният касационен съд, второ наказателно отделение