Решение № 5043 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16254/2011 г.

Решение № 5043 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16254/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Георги Борисов Колев против решение № 1512 от 5.10.2011 г. по адм. дело № 1312/2011 г. на Административен съд - Пловдив. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на Районно управление "Полиция" гр. Асеновград, не е изразил становище по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Георги Борисов Колев против отказ рег. № ИЯ/А-2034/02.03.2011 г. на началника на РУ "Полиция", с който е отказано издаване на разрешение за придобиване, носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие от физическо лице, потвърден с решение № Я/3556 от 28.03.2011 г. на директора на ОД на МВР - Пловдив. Съдът е установил от фактическа страна, че административното производство е започнало по искане на Колев с рег. № К/Н-75 от 18.01.2011 г. до началника на РУ "Полиция" гр. Асеновград за издаване на разрешение за придобиване, носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие за самоохрана. В заявлението жалбоподателят е посочил, че работи инкасо при ЦКБ - Асеновград, като служебно използва късо огнестрелно оръжие, но му е необходимо също за охрана на дома и имуществото, т. к. работното му време е ненормирано, ежедневно пътува сам и се нуждае от лична сигурност. Административният орган е поискал жалбоподателят да изложи допълнителни мотиви относно необходимостта от притежаване на късо огнестрелно оръжие, но такива не са представени. С оглед данните по административната преписка, началникът на РУ "Полиция" гр. Асеновград е постановил оспорения отказ да издаде исканото разрешение поради липса на основателна причина по см. на чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия. Предвид изложените фактически обстоятелства съдът е приел, че обжалваният отказ е издаден от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е правилно. Съдът въз основа на коректен анализ на доказателствения материал е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Правилно е заключението на съда за отсъствие на изискуемите от закона предпоставки за разрешаване на придобиването на огнестрелно оръжие за граждански цели по отношение на касатора. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, приложима към спорното правоотношение, регламентира, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Снабдяването на разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим. При прилагането му към всеки конкретен случай следва да бъде доказана по категоричен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Изложените от касатора обстоятелства съдът вярно е счел, че не сочат на основателна причина по см. на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Доводите в касационната жалба за наличие на достатъчно данни относно наличието на основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие съдът намира за неоснователни. Твърденията, че касаторът се занимава със земеделска дейност и оръжието му е необходимо за опазване на имуществото му от престъпни посегателства на първо място не са били релевирани пред административния орган, а едва в хода на съдебното производство и на следващо - съдът ги е обсъдил и правилно е счел, че не сочат на необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие. С оглед изложеното, не са налице касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,