Решение № 13853 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6655/2019 г.

Решение № 13853 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6655/2019 г., IV о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) – гр. Кърджали, подадена чрез ст. юрисконсулт К. Илчева. Жалбата е насочена срещу решение № 85 от 29.03.2019 г., постановено по адм. дело № 447/2018 г. от Административен съд - Кърджали. С него съдът е отменил обжалваното уведомително писмо с изх. № 01-090-6500/363 от 30.11.2018 г. издаден от Директора на ОД – Кърджали за неодобрение за участие в мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2020 и върнал делото за ново произнасяне съгласно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и оставяне в сила на обжалвания административен акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В режим на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмено становище. Ответникът – ЕТ "Чарли – Р. Ибрям" от [населено място] чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище по факс, което е нечетливо. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Кърджали е било образувано по жалба на ЕТ "Чарли-Р. Ибрям" против уведомително писмо за неодобрение за участие по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014 – 2020, изх. № 01-090-6500/363/30.11.2018 г. издадено от директора на ОД на ДФ "Земеделие", гр. Кърджали С оспореното решение № 85 от 29.03.2019 г., постановено по адм. дело № 447/2018 г. Административен съд – Кърджали е отменил уведомителното писмо и изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но при неспазване на установената от закона форма, поради липса на конкретни фактически и правни основания послужили за издаването му. В настоящия случай неодобрението на едноличния търговец за участие по заявената мярка е основано на неспазване изискванията на Наредба № 44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти за минимална помощ за дейността "Осигуряване на свободна подова площ", както и неспазване на изискванията на Наредба № 4/8.08.2017 г. за минимална гъстота до 2 ЖЕ/ХА за дейността "Осигуряване на свободно отглеждане на открито", съдът е приел, че липса конкретно правно основание за постановяване на неодобрение по тази дейност, както и че не е налице конкретизиране на минималните площи, който следва земеделския производител да притежава по всяка една от заявените дейности, за да се установи дали посочените площи не съответстват на минимално изискуемите. Обосновал е извод, че е налице нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 24, ал. 1 от приложимата Наредба, поради липса на конкретни фактически основания в оспорения акт, като неизяснено е останало и конкретните причини за неодобрение. Съдът е приел, че и от доказателствения материал не се внася яснота по отношение мотивите послужили за издаване на административиня акт. На следващо място съдът е приел, че становището на ОДБХ макар и да не е задължително за административния орган, съдържанието му внася съмнение относно заявените от лицето данни и предпоставя извършване на допълните проверка за изясняване на обстоятелствата свързани с действителните площи осигурени от заявителя. Като съгласно чл. 19, ал. 3 и чл. 2 от Наредба № 4/2017 г. за изясняване на обстоятелствата административния орган е могъл да изиска от БАБХ допълнителна информация за свободната площ в помещенията и на двора на животновъдния обект, където се отглеждат животните, с който се извършва дейността по чл. 4 и за капацитета на животновъдния обект. Въз основа на което е установено, че в нарушение на правилото на чл. 35 от АПК, обстоятелствата не са били изяснени преди издаване на оспореният административен акт. Съдът е приел, че е налице и нарушение на чл. 26 от АПК, лицето не е било уведомено преди издаването на административния акт и не му е предоставена възможност за възражение или да отстрани нередовностите. Предвид изложеното административния съд е достигнал до крайния извод, че уведомителното писмо е незаконосъобразно, като издадено при неспазване на установената форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което е отменено и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Обжалваното решение е правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Няма допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да налагат отмяната му. Съдебният акт е обоснован. Правилен е направеният от съда извод, че уведомителното писмо е издадено в нарушение на императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, съгласно който административният акт в писмена форма следва да съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. Посочването на фактическите и правни основания гарантира правото на защита на адресатите на акта и им позволява да разберат причините, поради които е постановен точно такъв административен акт. Гарантира се и възможността за обосновано обжалване на акта, ако адресатът му не е съгласен с него и за адекватна съдебна проверка. В случая от изложеното в уведомителното писмо и в документите от административната преписка не може да бъде определено, в какво се състои установеното от административния орган. Също така следва да се посочи, че изискването за надлежно мотивиране на акта, предмет настоящото производството, е въведено и с разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 4/8.08.2017 г. в относимата редакция, съгласно която ДФЗ-РА, изпраща на земеделските стопани уведомително писмо с посочени мотиви за одобрение или неодобрение за участие по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" в срок до три месеца от крайната дата на съответния период на прием. В разглеждания случай административният орган не е посочил фактическите основания за издаването на акта. В уведомителното писмо, в обжалваната част, няма конкретни мотиви относно материално-правните основания за отказ от финансово подпомагане. Не е изложено въз основа на какви обстоятелства органът приема, че не са спазени изискванията за минимална площ. Направените констатации за неспазени изисквания за подпомагане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" не са подкрепени със съответни доказателства. Неодобрението за участие по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" е основано на неспазване на изискванията на Наредба № 44/20.04.2006 г. за ветеринарно-медицинските изисквания към животните, обекти за минимална площ за дейността "Осигуряване на свободно отглеждане на открито". Правилно е прието от съда, че не са посочени конкретните разпоредби от Наредба № 44/20.04.2006 г. на които не отговаря ответника по касация, за да участва в подпомагането на дейността "Осигуряване на свободна площ". Правилен е и изводът на съда, че в проведеното административно производство липсват доказателства жалбоподателят да е бил уведомен за несъответствие на заявлението с изискванията по чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4/8.08.2017 г., като нередовности на подадените документи, с предоставен срок за отстраняването им. На следващо място, следва да се посочи, че за изясняване на обстоятелствата свързани с действителните площи, самият административен орган е следвало да изясни обстоятелствата като изиска съобразно чл. 19а, ал. 3 от Наредба № 4/2017 г. становище по утвърден образец, издадено от директора на съответната областна дирекция по местонахождение на животновъдния обект на Българската агенция по безопасност на храните. Такива са приложени, но има разминаване, въз основа на което правилно административният съд е приел, че е налице допуснато нарушение на чл. 35 АПК, тъй като в хода на административното производство не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за правилното решение по случая. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,