Решение № 1625 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5488/2012 г.

Решение № 1625 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5488/2012 г., VIII о., докладчик съдията Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 95/07.03.2012 г., постановено по адм. дело № 684/2009 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е прогласен за нищожен ревизионен акт № 050900019/11.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Видин, потвърден с решение № 352/20.08.2009 г. на директор Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП (сега Дирекция "ОДОП"), в частта му по ЗДДС (отм.), с която на ЕТ "Сова - 7- Валентин Борисов" за д. п. м. 05.2005 г. е установен резултат - ДДС за внасяне в размер на 267,43 лв., вместо декларирания в СД - ДДС за този период за възстановяване в размер на 15 732,57 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че заповедта за възлагане на ревизия по реда на чл. 112-113 от ДОПК е издадена след влизане в сила на изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, което допуска прилагане на общия ред, независимо от това дали в предходен момент е извършено прихващане или възстановяване. Излага подробни съображения в тази връзка и моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли оспорването на ревизионния акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Сова - 7- Валентин Борисов", в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. Тодоров, оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила решението на АС - Велико Търново. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 11179/22.08.2011 г. по адм. дело № 15542/2010 г., ВАС, I отделение, е отменил решение № 410/27.10.2010 г. по адм. дело № 684/2009 г. по описа на Административен съд - Велико Търново в частта, с която е прогласена нищожността на РА по повод облагане по реда на ЗДДС (отм.) за данъчен период м. 05.2005 г. и в частта, с която административният орган е осъден да заплати разноски в размер на 818 лева, а делото е върнато в тази част за произнасяне по същество на спора. При новото разглеждане на делото в процесната част, АС - Велико Търново е постановил решение, с което е прогласил за нищожен ревизионен акт № 050900019/11.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Видин, потвърден с решение № 352/20.08.2009 г. на директор Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта му по ЗДДС (отм.) за данъчен период м. 05.2005 г. За да постанови този резултат административният съд е установил, че с ДАПВ 603/17.06.2005 г. (л. 48 от папка 1А) за данъчен период 01.05. - 31.05.2005 г. на ЕТ "Сова - 7 - Валентин Борисов" е възстановен ДДС в размер на 15732,57 лева, както и че процесната ревизия е възложена със ЗВР № 300308/12.11.2008 г. Според съда, за да се изменят задълженията, респ. правата признати с процесния ДАПВ е било необходимо да се спази процедурата по чл. 133 и сл. от ДОПК. Заповедта за възлагане на такава ревизия следва да бъде издадена от териториалния директор на съответната териториална дирекция, което в случая не е направено, а ЗВР е издадена от орган по приходите, поради което е обоснован извод за нищожност на РА в частта му по ЗДДС (отм.) за данъчен период м. 05.2005 г. Така постановеното решение е правилно. Основното възражение на касатора се свежда до това, че заповедта за възлагане на процесната ревизия е издадена след влизане в сила на изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, което допуска прилагане на общия ред, независимо от това дали в предходен момент е извършено прихващане или възстановяване. Това възражение е неоснователно. Наведените от касатора доводи са предмет на Тълкувателно решение № 1 от 25.06.2012 г. на Върховния административен съд, с което Общото събрание на колегиите изрично се произнесе, че след допълнението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК /ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г./ задълженията за данък или задължителни осигурителни вноски, за които има издадени и влезли в сила преди това допълнение актове за прихващане или възстановяване, се установяват чрез особеното производство по чл. 133 и чл. 134 ДОПК. Тъй като ДАПВ, респ. АПВ, отговарят на дефиницията по чл. 21 АПК и подлежат на обжалване по реда за оспорване на ревизионните актове - арг. от чл. 129, ал. 3 от ДОПК, то окончателните актове за прихващане или възстановяване, издадени и влезли в сила до изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, се ползват с формална правна сила и стабилитет. Те вече са проявили своето правно действие, поради което ДАПВ, придобили статута на окончателност преди 19.12.2007 г., не могат да бъдат оттегляни или изменяни след цитираната дата чрез възлагане и извършване на ревизия, приключваща с ревизионен акт, издаден по реда на чл. 112, чл. 113 ДОПК. Това би било в противоречие с основни принципи на правовата държава и в нарушение на правната сигурност. При настъпил до 19.12.2007 г. стабилитет на ДАПВ, същият може да бъде преодолян само чрез възлагане и извършване на ревизия по особения ред на чл. 133, чл. 134 ДОПК, тъй като признатото с влязъл в сила индивидуален административен акт право на приспадане на данъчен кредит не би могло да бъде преразглеждано по по-облекчен ред от този, приложим при установяването му. В случая между страните е безспорно, че ДАПВ е за идентичен данъчен период и е издаден и влязъл в сила преди 19.12.2007 г., с оглед на което правилен е изводът на първоинстанционния съд, че с материална компетентност за възлагане на ревизията разполага единствено Териториалният директор и именно той е следвало да възложи ревизията и да определи издателя на ревизионния акт. Предвид изложеното обжалваното решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 161 ДОПК на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер общо на 3 040 лв. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение