Решение № 9279 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13681/2012 г.

Решение № 9279 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13681/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производство по реда на чл. 211к от Закона за митниците /ЗМ/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на Началника на митница Бургас, подадена чрез пълномощника юк. Ташкова, срещу Решение № 1604 от 24.09.2012 г., постановено от Административен съд-гр. Бургас по адм. д. № 387 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 6/2011/05.12.2011 г. на Началника на митница Бургас, потвърдено с решение № 112/13.02.2012 г. на Директора на агенция "Митници", с което на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата /АЕБТРИ/, в качеството му на гарантираща асоциация, е вменено задължение за заплащане на публични държавни вземания в размер на 27612,15 лв., представляващи мито в размер на 9523,37 лв. и ДДС в размер на 18088,78 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2008 г. до датата на заплащането им. Касаторът поддържа, че съдебният акт е неправилен поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени съображения, че Съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 8, ал. 7 от Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР /Конвенция ТИР от 1975 г./, приемайки че митническият орган не е предприел всички фактически и правни действия в рамките на възможното, за събиране на публичните вземания от дължащото ги по закон лице - титуляра на режима "транзит", а именно "Иви транс" ЕООД. Касаторът моли за отмяна на касираното решение. В с. з. касаторът не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба - АЕБТРИ, е представил писмена защита чрез пълномощника адв. Крумов, в която излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и прецени направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административен съд Бургас е отменил ППСПДВ № 6/2011 на Началника на митница Бургас, с което асоциацията, в качеството й на гарант, е задължена да заплати публични държавни вземания в размер на на 27612,15 лв., представляващи мито в размер на 9523,37 лв. и ДДС в размер на 18088,78 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2008 г. до датата на заплащането им. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че митническият орган не е изпълнил задължението си да предприеме съответните мерки, в рамките на възможното, спрямо пряко задълженото лице, в който смисъл са обяснителните бележки към чл. 8, ал. 7 от Конвенцията ТИР и че в процесния случай обжалваното постановление е издадено преди изчерпване на тези мерки. Срещу превозвача е образувано изпълнително производство по ППС № 10/2010 г., като няма данни изпълнително дело № 6363/2009 г. да е прекратено. Напротив - по информация на ТД на НАП-гр. Пловдив се установява, че делото е активно. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Административният съд е дал правилно тълкуване на въпроса относно обезпечението на публичното задължение, възникнало за титуляра на митническия режим "транзит", за което е учредена финансова отговорност от страна на националната гарантираща асоциация като поръчител на лице, ползващо режима ТИР. Спорът по делото се свежда до това дали административният орган е предприел всичко възможно, за да получи претендираните митни сборове от пряко дължащото ги лице, с оглед изискването на чл. 8, ал. 7 от Конвенция ТИР. Нормативният текст предвижда, че когато сумите станат изискуеми, компетентните органи са длъжни, в рамките на възможното, да изискат плащането им от лицето или лицата, пряко дължащи тези суми, преди да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация. Солидарната отговорност по Конвенция -ТИР е различна от тази по ЗЗД, т. е. митническият орган няма право да предявя вземането по свое усмотрение пред което и да е от солидарно задължените лица. В чл. 8, ал. 7 от конвенцията е регламентирано задължение за компетентния орган в рамките на възможното да търси плащане на дължимите суми от лицето, които пряко ги дължи, преди да предявят иск към гарантиращата асоциация. В мотивите на ТР № 3/2003 г. на ВАС е посочено, че с императивна правна норма е въведена поредност при търсене на изискуемите държавни вземания, като компетентните органи са длъжни да извършат необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащите ги по закон лица. В случая е установено, че срещу превозвача има издадено ППСПДВ и е образувано изпълнително производство, което не е висящо. Поради това не може да се приеме, че са изчерпани всички възможности за събиране на установеното вземане. Това е така, защото в случая възможностите за изпълнение не са изчерпани. Едва след изчерпване на тези възможности публичният изпълнител ще прекрати производството, но това още не е направено. За ангажиране отговорността на гарантиращата асоциация не е достатъчно митническият орган да е предприел необходимите и възможни действия за събиране на публичните вземания от дължащите ги по закон лица, но и удовлетворяване вземанията от тези лица да е невъзможно. Такива данни в случая не са налице, поради което митническият орган не е имал основание да премине към приложение на чл. 8, ал. 1 от Конвенция ТИР и да издаде ППСПДВ срещу гарантиращата асоциация. Като е стигнал до същия извод и е отменил обжалваното постановление, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото и направеното искане, в полза на АЕБТРИ, не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени разноски за касационната инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение